Ортозия или Юпитер XXXV е луна на Юпитер. Открита е от екип астрономи от Хавайския университет под ръководството на Скот Шепърд през 2001 г. и получава обозначението S/2001 J 9. Откритието е направено чрез анализ на цифрови CCD-изображения и последващи наблюдения, необходими за уточняване на орбитата и потвърждаване на природата ѝ като спътник на Юпитер.

Орбитални и физични характеристики

Ортозия има приблизителен диаметър около 2 км и е с правилно определена орбита: средно разстояние (полуос) около Юпитер от около 20 568 000 км и орбитален период от приблизително 602,619 дни. Орбитата ѝ е с инклинация от около 142° към еклиптиката (приблизително 143° спрямо екватора на Юпитер) и орбитален ексцентрицитет 0,2433. Тези параметри показват, че тя описва ретроградна орбита — тоест обикаля Юпитер в посока, обратна на въртенето на планетата.

Като малка не-спътникова (нерегулярна) луна, Ортозия вероятно е неправилна по форма и с ниска албедо (тъмна повърхност), поради което е много слабо видима и може да бъде наблюдавана само с големи наземни телескопи.

Име и произход

Името ѝ е дадено през август 2003 г. в чест на Ортозия, гръцката богиня на благоденствието и една от Хорите. Хорите са дъщери на Зевс и Темида. Именуването следва конвенциите на Международния астрономически съюз за наименуване на малки спътници на гигантските планети.

Група и възможен произход

Ортозия принадлежи към групата на Ананке — съвкупност от ретроградни, нерегулярни луни, които обикалят Юпитер на разстояния между приблизително 19 300 000 и 22 700 000 км и със средна инклинация около 150°. Хомогенните орбителни характеристики на членовете на групата подсказват, че те може да са останки от по-голям захванат обект (например астероид), раздробен при колизия, или захванат обект, който по-късно се е фрагментирал. Ортозия е един от по-малките фрагменти, идентифицирани в тази група.

Наблюдение и значение

Поради малкия си размер и голямото разстояние от Земята, Ортозия е лишена от детайлно знание за повърхността или състава; повечето сведения идват от орбиталните ѝ елементи. Въпреки това изучаването на такива малки и далечни луни е важно за разбирането на процесите на прихващане, колизиите и еволюцията на външната спътникова система на Юпитер, както и за реконструиране на динамичната история на планетарната система.