В Древна Гърция метик (на гръцки: metoikos) е чужденец, постоянно или дългосрочно живеещ в гръцки град-държава (полис). Метикът не е притежавал същите политически и граждански права като родения в полиса гражданин: не е можел да участва в народните събрания, да заема държавни длъжности или да получава пълните привилегии на гражданството.
Статус и правни ограничения
В класическа Атина статусът на метика бил фиксиран и строго регламентиран. Метиците трябвало да се регистрират в държавните регистри и да имат граждански покровител (гръцки: prostates), който да ги представя при определени правни сделки и в съдебни процедури. Те нямали право да притежават недвижими имоти в Атика, освен ако не получат специално разрешение (изключение, давано рядко). Много от правните действия — например участие в политически институции или заемане на магистратури — били напълно затворени за тях.
Икономическа роля и задължения
Въпреки лишенията от политически права, метиците имали значителна роля в икономическия живот на полиса. Те често работели като търговци, занаятчии, банкери и предприемачи, управлявали ателиета и корабоплавателни фирми, и внасяли значителни приходи в икономиката. В замяна на правото да живеят и търгуват, метиците плащали специален годишен данък (наричан metoikion), както и други такси според доходите си; при необходимост били длъжни да служат във военните формирования на полиса.
Политически и социални ограничения
Метикът поделял някои от тежестите на гражданството — отбивал военна служба и подлежал на определени данъчни и финансови изисквания — но не получавал същите привилегии. Гражданството осигурявало не само политически права, но и държавни помощи: заплащане за участие в съдебни заседания или народни събрания, раздаване на продоволствия в кризи и право на притежание на имот в региона. Тези облекчения обикновено не били достъпни за метиците.
Изключения и равноправие
Понякога полисът можел да предостави на отделни метици частични или пълни привилегии. Най-често срещаното облекчение било т.нар. isoteleia (равноправие по отношение на данъците и някои задължения), при което даден метик бил освободен от обичайните такси или поддръжка. Даването на пълно гражданство на метик било рядко и се трябвало да бъде одобрено от гражданските органи — такава промяна обикновено се смятала за значимо политическо решение.
Промени през елинистическата и римската епоха
С настъпването на елинистическата епоха и особено през римското владичество границите между граждани и чужденци понякога стават по-проницаеми. Продажбата или предоставянето на гражданство зачестява, а някои общности в Мала Азия и други региони развиват по-различни форми на местно гражданство. Преброяването от 317 г. пр.н.е., често цитирано в източниците, посочва съотношение в Атика от около 21 000 граждани, 10 000 метиси и 400 000 роби — числата илюстрират значителното население от свободни чужденци, действащи в икономическата среда на региона.
Социални последици и примери
Мнозина метици натрупвали богатство и влияние чрез търговия и занаятчийство, но оставали социално и политически маргинализирани. Някои — особено тези, които били покровителствани от значими граждани или доказвали полезност за държавата — получавали специални права. Публичните и частните отношения между граждани и метици били важен елемент от градския живот и икономика.
Термини в по-късните периоди
В гръко-римския свят свободните хора (неграждани), живеещи на територията на даден полис, често са наричани "paroikoi" (вж. етимологията на енория), а в Мала Азия — "katoikoi". Тези термини отразяват различни местни и правни статути, но общият принцип остава: не всички постоянно живеещи в полиса се ползват от пълните права на гражданството.
Известен метик е Аристотел, който е роден в Стагира, но дълго време живее в Атина и функционира като чуждестранен жител с голям принос за интелектуалния и обществения живот на полиса.