Messier 100 (известна също като NGC 4321) е класически пример за т.нар. спирална галактика с „голям дизайн“ — с ясно изразени основни спирални ръкави. Намира се в южната част на съзвездието Кома Береницес и е една от най-ярките и най-големите галактики в купа Дева (Virgo Cluster), на разстояние от порядъка на около 55 милиона светлинни години. Диаметърът ѝ е приблизително 160 000 светлинни години, което я прави по-голяма от нашата Млечен път. Открита е от Пиер Мешан през 1781 г.; месец по-късно Шарл Месие прави собствени наблюдения и я включва в каталога на Месие на мъглявините и звездните купове. Messier 100 е една от първите открити спирални „мъглявини“ и е част от списъка на 14-те спирални мъглявини, съставен от граф Роуз през 1850 г.

Структурата на галактиката включва слаба централен бар и две ясно изразени спирални ръкава, богати на прахови и газови ленти. В спиралните ръкави и в околността на ядрото се наблюдава усилено звездообразуване — многобройни H II региони и млади звездни купове. В централните части е открита компактна зона на звездообразуване (циркумнуклеарен пръстен) и слабо активизирано ядро; Messier 100 е често изучавана цел за разучаване на връзката между газовите потоци, баровете и образуването на звезди. Галактиката е била подробно наблюдавана от Космическия телескоп Хъбъл, който е разкрил множество млади клъстери и детайли в структурата на ръкавите.

Околна среда и спътници: Messier 100 принадлежи към голямата гравитационно свързана система на купа Дева и взаимодействията с близки галактики вероятно допринасят за оформянето на нейните спирални ръкави и за поддържането на високата звездообразуваща активност. Галактиката има две спътникови галактики - NGC 4323, свързана с M100 чрез мост от светеща материя, и NGC 4328.

Наблюдения и значимост:

  • Messier 100 е честа цел както за любителски, така и за професионални телескопи — видима като ярка, структурирана мъглявина в средни и големи любителски инструменти.
  • В галактиката са регистрирани няколко свръхнови, най-известните са SN 1979C (екзотична експлозия от 1979 г., изучавана заради взаимодействието със средата) и SN 2006X (от 2006 г.).
  • Messier 100 е била използвана в проекта на Хъбъл за определяне на Хъбъловата константа чрез наблюдение на Цефеидни променливи, което я прави важен обект за калибриране на космическата разстояние-мерна скала.

Благодарение на ясната си спирална структура, активното звездообразуване и относителната си близост, M100 остава популярен и научно ценен обект за изследване на динамиката и еволюцията на спиралните галактики.