Акаст — гръцки митологичен герой аргонавт и ловец на Калидонския глиган

Акаст — гръцки митологичен герой, аргонавт и ловец на Калидонския глиган. Научете за подвизите, родословието и митологичните му истории в една завладяваща статия.

Автор: Leandro Alegsa

Акаст (/əˈkæstəs/; на старогръцки: Ἄκαστος) е герой в гръцката митология. Той плава с Язон и аргонавтите и участва в лова на Калидонския глиган.

Произход и семейство

Според митологичните предания Акаст е син на Пелия, цар на Йолк, и на една от неговите съпруги (в различни версии майката се посочва като Анаксибия или Филомаха). Името и точният състав на семейството варират в зависимост от източника, но ролята на Акаст като част от рода на Пелия е постоянен елемент в повествованията.

Аргонавт и други подвизи

Акаст е сред имената в списъка на аргонавтите — другарите на Язон, потеглили на кораба Арго в търсене на Златното руно. В различни източници той е споменат като участник в експедицията, без да се откроява с отделен, широко описан подвиг по време на плаването, но присъствието му в този пантеон от герои утвърждава статута му сред известните митологични герои.

Ловът на Калидонския глиган

Акаст е включен и в списъка на ловците, които участват в прочутия лов на калидонския глиган — събитие, организирано от Мелеагър, което събира множество известни герои от епическите предания. Съставът на ловците се променя в различните версии, но Акаст често е изброяван сред тях и представя типичния образ на благороден воин от архаичната епоха.

Конфликт с Пелеј и митът за Астидамия

Един от по-детайлно предаваните епизоди, свързани с Акаст, е конфликтът с Пелеј (бащата на Ахил). Според митове Пелеј бил пречистен от Акаст за някакъв кръвопролив — след което съпругата на Акаст, в някои версии наричана Астидамия (понякога и Хиполита), се влюбила в Пелеј. Когато той отказал нейните напори, жената обвинява Пелеј пред съпруга си и лъжливо твърди, че Пелеј е опитал да я подчини. В отговор Акаст предприема опит да убие Пелея — оставяйки го без оръжие на планината (често се споменава Пелион), където Пелея почти загива, но бива спасен според различни версии от кентавъра Хирон или от боговете. В отговор Пелеят по-късно отвръща и победата/остра ανταπέδωση води до гибелта или позора на Астидамия в някои варианти на историята.

Съдба и наследство

За съдбата на Акаст няма напълно единна версия в античните източници. Някои разкази описват как неговото царство и семейство пострадват при отмъщението на Пелея и неговите съюзници; други представят по-неясна съдба. Както при много фигури от митологичния пантеон, конкретните детайли зависят от автора и регионалните варианти на преданието.

Източници и влияние

Името и деянията на Акаст се срещат в класически източници и по-късни сборници на митове, сред които са Аргонавтика и сборниците, приписвани на древни автори (Аполо́дорус, Хигин и др.). Той фигурират и върху древногръцки вази и художествени изображения, където често е изобразяван в сцени с аргонавтите или в списъците на ловците на Калидонския глиган.

Значение

Акаст представлява типичния второстепенен, но значим герой от гръцката митология — свързан с големи епични събития (аргонавтите, калидонският лов) и с разкази, които илюстрират мотивите за чест, оскърбление и семейна вражда. Неговите истории показват как личните конфликти в митологичните сюжети често водят до по-широки трагедии и промени в съдбите на царства и родове.

Семейство

Акаст е син на Пелий, тогава цар на Йолк, и Анаксибия (в някои предания Филомахия). Акаст и съпругата му Астидамея (наричана още Иполит, дъщеря на Крит) имали две дъщери: Стеропа (Στερόπη) и Лаодамия и няколко сина. Друга дъщеря, Стенела (Σθενέλη), е дадена от Библиотек като съпруга на Меноций и майка на Патрокъл.

Митология

След завръщането на аргонавтите Медея манипулира сестрите на Акаст, за да нареже баща им Пелий на парчета и да ги свари. Когато чул това, Акаст погребал баща си, изгонил Язон и Медея от Йолк (а според Павзаний - и сестрите си) и организирал погребални игри в чест на баща си. След това той станал цар на Йолк.

Акаст очистил Пелей от убийството на фтийския цар Евритион. Съпругата на Акаст (с различни имена в митологията; често Астидамия, но понякога Иполита, дъщеря на Крит) се влюбила в Пелей, но той я пренебрегнал. Огорчена, тя изпраща пратеник до Антигона, съпругата на Пелей и дъщеря на Евритион, за да ѝ съобщи, че Пелей ще се ожени за дъщерята на Акаст, Стереопа.

Тогава Астидамия казва на Акаст, че Пелей се е опитал да я изнасили. Акаст взел Пелей на лов и скрил меча му, докато той спял, след което го изоставил на планината Пелион, за да бъде убит от кентаври. Мъдрият кентавър Хирон (или бог Хермес) върнал меча на Пелей и той успял да избяга. Заедно с Язон и диоскурите Пелей разграбил Йолк, разчленил Астидамия (а според някои сведения и самия Акаст) и потеглил с армията си между частите. По-късно царството им се пада на сина на Язон - Тесал.



обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3