Акаст (/əˈkæstəs/; на старогръцки: Ἄκαστος) е герой в гръцката митология. Той плава с Язон и аргонавтите и участва в лова на Калидонския глиган.
Произход и семейство
Според митологичните предания Акаст е син на Пелия, цар на Йолк, и на една от неговите съпруги (в различни версии майката се посочва като Анаксибия или Филомаха). Името и точният състав на семейството варират в зависимост от източника, но ролята на Акаст като част от рода на Пелия е постоянен елемент в повествованията.
Аргонавт и други подвизи
Акаст е сред имената в списъка на аргонавтите — другарите на Язон, потеглили на кораба Арго в търсене на Златното руно. В различни източници той е споменат като участник в експедицията, без да се откроява с отделен, широко описан подвиг по време на плаването, но присъствието му в този пантеон от герои утвърждава статута му сред известните митологични герои.
Ловът на Калидонския глиган
Акаст е включен и в списъка на ловците, които участват в прочутия лов на калидонския глиган — събитие, организирано от Мелеагър, което събира множество известни герои от епическите предания. Съставът на ловците се променя в различните версии, но Акаст често е изброяван сред тях и представя типичния образ на благороден воин от архаичната епоха.
Конфликт с Пелеј и митът за Астидамия
Един от по-детайлно предаваните епизоди, свързани с Акаст, е конфликтът с Пелеј (бащата на Ахил). Според митове Пелеј бил пречистен от Акаст за някакъв кръвопролив — след което съпругата на Акаст, в някои версии наричана Астидамия (понякога и Хиполита), се влюбила в Пелеј. Когато той отказал нейните напори, жената обвинява Пелеј пред съпруга си и лъжливо твърди, че Пелеј е опитал да я подчини. В отговор Акаст предприема опит да убие Пелея — оставяйки го без оръжие на планината (често се споменава Пелион), където Пелея почти загива, но бива спасен според различни версии от кентавъра Хирон или от боговете. В отговор Пелеят по-късно отвръща и победата/остра ανταπέδωση води до гибелта или позора на Астидамия в някои варианти на историята.
Съдба и наследство
За съдбата на Акаст няма напълно единна версия в античните източници. Някои разкази описват как неговото царство и семейство пострадват при отмъщението на Пелея и неговите съюзници; други представят по-неясна съдба. Както при много фигури от митологичния пантеон, конкретните детайли зависят от автора и регионалните варианти на преданието.
Източници и влияние
Името и деянията на Акаст се срещат в класически източници и по-късни сборници на митове, сред които са Аргонавтика и сборниците, приписвани на древни автори (Аполо́дорус, Хигин и др.). Той фигурират и върху древногръцки вази и художествени изображения, където често е изобразяван в сцени с аргонавтите или в списъците на ловците на Калидонския глиган.
Значение
Акаст представлява типичния второстепенен, но значим герой от гръцката митология — свързан с големи епични събития (аргонавтите, калидонският лов) и с разкази, които илюстрират мотивите за чест, оскърбление и семейна вражда. Неговите истории показват как личните конфликти в митологичните сюжети често водят до по-широки трагедии и промени в съдбите на царства и родове.