Maamme (Vårt land) — национален химн на Финландия "Нашата земя"

Maamme (финландско произношение: [ˈmɑːmːe]; шведски: Vårt land, Финландия Шведско произношение: [и двете означават "Нашата земя") са заглавията на националния химн на Финландия на двата официални езика на страната, които на английски език означават "Our Land". В средата на XIX в. текстът (думите), написан от Йохан Лудвиг Рунеберг в тогавашното Велико херцогство Финландия (докато е под руска окупация), първоначално е на шведски език, а музиката - същата, която се използва в националния химн на Естония Mu isamaa, mu õnn ja rõõm - е композирана от родения в Германия музикант Фридрих Пациус по същото време. През 1889 г. химнът е преведен на фински от поета Пааво Кайандер.

Кратко обобщение и статус

Maamme/Vårt land се използва като национален химн на Финландия и има дълбоко историческо и културно значение за страната. Въпреки че е приет и изпълняван при официални държавни събития, химнът няма специален формален законов статут — той функционира като де факто национален химн чрез традиция и практиката на институциите.

Произход и първи изпълнения

Текстът е стихотворение от Йохан Лудвиг Рунеберг, публикувано през XIX век като част от цикъла „Fänrik Ståls sägner“ (Сказки за подпоручик Стол) и бързо се превръща в патриотичен символ.
Мелодията е написана от Фридрих Пациус (роден в Германия), който я композира в същия период. Песента е изпълнявана за пръв път през 1848 г. на студентски или академичен празник в Хелзинки и оттогава присъства в публичния и културния живот на страната.

Езикови версии и преводи

Първоначално стиховете са на шведски (езикът, на който Рунеберг пише). Финската версия, създадена от поета Пааво Кайандер през 1889 г., прави текста достъпен за по-широка финландскоезична публика. Днес химнът съществува официално и в двете езикови версии и често се изпълнява както на фински, така и на шведски — в зависимост от събитието и аудиторията.

Изпълнение и употреба

Обикновено при официални и държавни церемонии, национални празници (например 6 декември — Денят на независимостта), откривания, почитания и международни спортни събития се изпълнява първата строфа от химна; не се изпълняват цялото дълго стихотворение.
На места с двуезично население или при официални церемонии често е прието да се изпълнява на съответния официален език или да се направят двуезични изпълнения.
Мелодията е позната и в Естония, където със своя текст тя е приета като национален химн под заглавието „Mu isamaa, mu õnn ja rõõm“.

Културно значение

Химнът играе важна роля в изграждането на национална идентичност през XIX век, когато финландската култура и език започват да се утвърждават наред с политическите промени. До днес „Maamme/Vårt land“ остава част от националния ритуал и символ на единството между финландските и шведските говорещи граждани.

Бележки

Оригиналният текст на Рунеберг съдържа повече строфи, отколкото обикновено се изпълняват при официални случаи.
Името и мелодията свързват Финландия и Естония чрез обща музикална линия, макар двата текста да имат различно съдържание и национален контекст.

Текстове на песни

Оригиналният текст на песента има единадесет куплета, но днес само първият и последният куплет (в удебелен шрифт) са част от националния химн. Въпреки това три куплета - първият на фински и шведски, а последният на фински - могат да се пеят, ако сред певците има шведи и финландци заедно.

Шведски текстове на песни (оригинална версия)	Финландски текстове на песни	Превод на български
Vårt land, vårt land, vårt fosterland, Ljud högt, o dyra ord! Ej lyfts en höjd mot himlens rand, Ej sänks en dal, ej sköljs en strand, Mer älskad än vår bygd i nord, Än våra fäders jord. Vårt land är fattigt, skall så bli För den, som guld begär. En främling far oss stolt förbi: Men detta landet älska vi, För oss med moar, fjäll och skär Ett guldland dock det är. Vi älska våra strömmars brus Och våra bäckars språng. Den mörka skogens dystra sus, Vår stjärnenatt, vårt sommarljus. Allt, allt, vad här som syn, som sång Vårt hjärta rört en gång. Här striddes våra fäders strid Med tanke, svärd och plog. Här, här, i klar som mulen tid. Med lycka hård, med lycka blid. Det finska folkets hjärta slog. Här bars vad det fördrog. Vem täljde väl de striders tal. Som detta folk bestod. Då kriget röt från dal till dal. Då frosten kom med hungers kval. Vem mätte allt dess spillda blod Och allt dess tålamod? Och det var här det blodet flöt, Ja, här för oss det var, Och det var här sin fröjd det njöt, Och det var här sin suck det göt. Det folk som våra bördor bar Långt före våra dar. Här är oss ljuvt, här är oss gott, Här är oss allt beskärt; Hur ödet kastar än vår lott. Ett land, ett fosterland vi fått, Vad finns på jorden mera värt Att hållas dyrt och kärt? Och här och här är detta land. Vårt öga ser det här, Vi kunna sträcka ut vår hand Och visa glatt på sjö och strand Och säga: se det landet där. Vårt fosterland det är. Och fördes vi att bo i glans Bland guldmoln i det blå, Och blev vårt liv en stjärnedans. Där tår ej göts, där suck ej fanns. Till detta arma land ändå Vår längtan skulle stå. O land, du tusen sjöars land, Där sång och trohet byggt, Där livets hav oss gett en strand, Vår forntids land, vår framtids land. Var för din fattigdom ej skyggt. Var fritt, var glatt, var tryggt. Din blomning, sluten än i knopp, Skall mogna ur sitt tvång; Se, ur vår kärlek skall gå opp Ditt ljus, din glans, din fröjd, ditt hopp. Och högre klinga skall en gång Vår fosterländska sång.	Oi maamme, Suomi, synnyinmaa, soi, sana kultainen! Ei laaksoa, ei kukkulaa, ei vettä rantaa rakkaampaa, kuin kotimaa tää pohjoinen, maa kallis isien! On maamme köyhä, siksi jää, jos kultaa kaivannet Sen vieras kyllä hylkäjää, mut meille kallein maa on tää, sen salot, saaret, manteret, ne meist on kultaiset. Ovatpa meille rakkahat koskemme kuohuineen, ikuisten honkain huminat, täht'yömme, kesät kirkkahat, kaikk'kuvineen ja lauluineen mi painui sydämeen. Täss auroin, miekoin, miettehin isämme sotivat, kun päivä piili pilvihin tai loisti onnen paistehin, täss Suomen kansan vaikeimmat he vaivat kokivat. Tään kansan taistelut ken voi ne kertoella, ken? Kun sota laaksoissamme soi, ja halla näläntuskan toi, ken mittasi sen hurmehen ja kärsimykset sen? Täss on sen veri virrannut hyväksi meidänkin, täss iloaan on nauttinut ja murheitansa huokaillut se kansa, jolle muinaisin kuormamme pantihin. Tääll' olo meill on verraton ja kaikki suotuisaa, vaikk onni mikä tulkohon, maa isänmaa se meillä on. Mi maailmass on armaampaa ja mikä kalliimpaa? Ja tässä, täss' on tämä maa, sen näkee silmämme. me kättä voimme ojentaa ja vettä rantaa osoittaa ja sanoa: kas tuoss' on se, maa armas isäimme. Jos loistoon meitä saatettais vaikk' kultapilvihin, mis itkien ei huoattais, vaan tärkein riemun sielu sais, ois tähän köyhään kotihin halumme kuitenkin. Totuuden, runon kotimaa maa tuhatjärvinen miss' elämämme suojan saa, sa muistojen, sa toivon maa, ain ollos, onnees tyytyen, vapaa ja iloinen. Sun kukoistukses kuorestaan kerrankin puhkeaa, viel lempemme saa nousemaan sun toivos, riemus loistossaan, ja kerran, laulus synnyinmaa korkeemman kaiun saa.	Нашата земя, нашата земя, нашето отечество! Звучи, скъпа дума, о, звук! Няма издигащ се хълм, или планина величествена, Няма наклонена долина, няма северна нишка, има, по-обичан, да се намери, от тази земя на нашите бащи. Нашата земя е бедна, и такава ще бъде за онзи , който злато пожелае. Чужденците с гордост отминават, но ние винаги ще обичаме тази земя, която виждаме, В тресавища и падини, острови и вълни, Златна земя, толкова храбра. Обичаме нашите ручеи, толкова ярки, нашите потоци, толкова силни, шепота на тъмните гори нощем, нашето звездно небе, нашата лятна светлина, всичко, всичко, което сме усетили и сред което сме живели с поглед и песен. Тук бащите ни са се сражавали без страх, с меч, с плуг и с мисъл. И тук, в облачни и ясни времена, с късмет отпред или отзад, финландските им сърца са биели, и са работили, и са носели това, което трябва да носят. Кой ще разкаже за всички битки, в които този народ е устоял, когато войната е бушувала от долина до долина, когато студът е настъпвал с глада? Кой измерва кръвта им и търпението им? И тук се проля кръвта им, За нас, тук, на този бряг; И тук се родиха радостите им, Тук въздишките им се надигнаха и отлетяха, Хората, които носеха бремето ни преди нас, отдавна. Тук е сладко и хубаво, знаем, Всичко и тук ни е дадено; Каквато и съдба да ни отреди, земя, отечество имаме. Ще има ли нещо на земята, което да е по-достойно, за да е скъпо? И тук, и тук е тази родина, Тук всяко око я вижда; И ние можем да протегнем ръка, за да покажем с радост нейните морета и брегове, И да кажем: "Вижте тази страна, тази, Нашата родина е." И ако някога ни се удаде да се издигнем до златните облаци, отдолу, И ако се движим в звездното небе, където никой не плаче, където никой не въздиша, Към тази бедна самотна страна, макар и да се стремим, биха се отправили копнеещите ни сърца. О, земя, земя на хилядите езера, на вярата, лежерността и веселието, където главното море на живота ни е дало бряг, земя на нашето време, земя на нашето бъдеще, никога не се срамувай от своята бедност, бъди спокоен, бъди радостен, бъди свободен! Твоето цвете, скрито сега от погледа, скоро ще разпукне пъпката си. Ето! от нашата любов ще се издигне правилно, Твоето слънце, твоята надежда, твоята радост, твоята светлина, И по-високо, веднъж, по-пълно и силно, ще зазвучи песента на нашата страна.

Фонетични транскрипции

Шведска IPA транскрипция на
първия и последния изпяти стихове

Финландска IPA транскрипция на
първия и последния изпяти стихове

[vort ˈlɑnd ǀ vort ˈlɑnd ǀ vort ˈfostærlɑnd ǀ]
[ˈjʉːd ˈhøkt ǀ ˈuː ˈdyːrɑ ˈuːrd ‖]
[ˈej ˈlyfts ˈen ˈhøjd ˈmuːt ˈhimlens ˈrɑnd ǀ]
[ˈeй ˈсеŋкс ˈen ˈdɑːl ǀ ˈeй ˈɕøls ˈen ˈstrɑnd ǀ]
[ˈmeːr ˈelskɑd ˈen ˈvoːr ˈbygd ˈiː ˈnuːrd ǀ]
[ˈen ˈvoːrɑ ˈfeːdærs ˈjuːrd ‖]

[ˈdin ˈblumniŋ ǀ ˈslʉːten ˈen ˈiː ˈknopː ǀ]
[ˈskɑlː ˈmuːgnɑ ˈʉːr ˈsitː ˈtvoŋ ‖]
[ˈseː ǀ ˈʉːr ˈvoːr ˈtɕæːrlek ˈskɑlː ˈɡoː
ˈopː]
[ˈditː ˈjʉːs ǀ ˈdin ˈglɑns ǀ ˈdin ˈfrøjd ǀ ˈditː ˈhopː ‖]
[ˈok ˈhøːgre ˈkliŋɑ ˈskɑlː ˈen ˈgoŋ]
[ˈvoːr ˈfostærlendskɑ ˈsoŋ ‖]

[ˈo̞j ˈmɑːmːe̞ ǀ ˈs̠uo̞̯mi ǀ ˈs̠ynːyjnˌmɑː ǀ]
[ˈs̠o̞j ǀ ˈs̠ɑnɑ ˈkultɑjne̞n ‖]
[e̞j ˈlɑːks̠o̞ɑ ǀ e̞j ˈkukːulɑː
ǀ]
[e̞j ˈʋe̞t̪ːæ ˈrɑn̪t̪ɑː ˈrɑkːɑːmpɑː ǀ]
[ˈkujn ˈko̞t̪iˌmɑː ˈt̪æː ˈpo̞xjo̞jne̞n ǀ]
[ˈmɑː ˈkɑlːis̠ ˈis̠i.
e̞n ‖]

[ˈs̠un ˈkuko̞js̠tuks̠e̞s̠ ˈkuo̞̯res̠tɑːn]
[ˈke̞rːɑŋkim ˈpuxke̞ɑː ǀ]
[ˈʋie̞̯l ˈle̞mpe̞mːe̞ ˈs̠ɑː ˈno̞ws̠e̞mɑːn]
[ˈs̠un̪
ˈt̪o̞jʋo̞s̠ ǀ ˈrie̞̯mus̠ ˈlo̞js̠to̞s̠ːɑːn ǀ]
[ˈjɑ ˈke̞rːɑn ǀ ˈlɑwlus̠ ˈs̠ynːyjnˌmɑː]
[ˈko̞rke̞ːmːɑn ˈkɑjun ˈs̠ɑː ‖]

Любопитни факти

Националният химн на Естония, Mu isamaa, mu õnn ja rõõm, и етническият химн на ливонците, Min izāmō, използват мелодията на Maamme.

Въпроси и отговори

В: Какви са заглавията на националния химн на Финландия?

О: Заглавията на националния химн на Финландия са "Maamme" на фински и "Vهrt land" на шведски, като и двете означават "Нашата земя" на английски.

Въпрос: Кой е написал текста на "Maamme"?

О: Текстът на "Маамме" е написан от Йохан Лудвиг Рунеберг в средата на XIX век, когато Финландия е известна като Великото херцогство Финландия.

В: Кой е автор на музиката за "Маамме"?

О: Музиката за "Маамме" е написана от родения в Германия музикант Фридрих Пациус по същото време, когато Йохан Лудвиг Рунеберг пише текста.

Въпрос: Същата музика използвана ли е в други национални химни?

О: Да, същата музика е използвана в националния химн на Естония Mu isamaa, mu ُnn ja rُُm.

В: Кога Maamme е преведена на фински?

О: "Маамме" е преведена на фински език от поета Пааво Кайандер през 1889 г.