Писмо-бомба: определение, история и известни случаи
Писмото бомба е устройство с експлозив, скрито в писмо или пакет, което се изпраща или оставя така, че предназначеният получател да го отвори — при отваряне или след определено време бомбата може да се задейства и да причини взрив, пожари или поражения от шрапнели.
Произход и ранни случаи
Писма-бомби и аналогични устройства са използвани в различни форми през вековете, но за "модерен" първи опит често се посочва случаят с шведския бомбаджия Мартин Екенберг през август 1904 г. Той изработва устройство, пакова го в писмо и го изпраща на собственика на фабрика в Стокхолм, Карл Фредрик Лундин. Бомбата избухва, но никой не е сериозно ранен. До 1907 г. Екенберг изпраща общо четири писма-бомби, преди да бъде заловен.
Известни случаи
- Мартин Екенберг (началото на XX в.) — ранният пример, описан по-горе.
- Тед Качински („Юнабомбър“) — между 1978 и 1995 г. Качински изпраща поредица от пощенски и пакетни бомби, при които загиват трима души и са ранени над 20. Някои от неговите устройства са поставяни в подаръчни пакети или книги; едно от пакетните устройства предизвиква експлозия на борда на самолет, което води до извънредно кацане. Качински спира атаките след като Ню Йорк Таймс и други издания публикуват манифеста му Индустриалното общество и неговото бъдеще; по-късно е разпознат и арестуван след подаден сигнал от негов брат, и е осъден на доживотен затвор.
- Рут Фърст (1982) — южноафриканският апартейд режим е свързван с изпращането на смъртоносни писма-бомби; известен случай е убийството на активистката Рут Фърст, която умира при отварянето на такова устройство през 1982 г.
- Държавни и политически атаки — някои правителствени служби и екстремистки организации са използвали писма-бомби или са ги разпространявали към опоненти извън своята територия. В исторически публикации и медийни сведения се споменават опити срещу политици като германския канцлер Конрад Аденауер и президентa на САЩ Хари С. Труман; в различни източници се споменават групи като т.нар. „Щерн“ и отделни дейци. Такива обвинения често са предмет на разследвания и дискусии.
Как работят писмените бомби
По конструкция писмена бомба съдържа няколко основни елемента:
- експлозивен заряд (пълнител), пригоден да пасне в пакета или конверта;
- детонатор — електрически или механичен, който задейства заряда;
- енергийно захранване (батерии) и евентуален таймер или механизъм за задействане при отваряне;
- укриване и прикритие — предмети, опаковки, книги или материали, които маскират устройството и приканват получателя да отвори;
- често се използват шрапнели (вещици, пирони, гвоздеи) за увеличаване на травматичния ефект.
Защо методът често е с ограничен успех
Има няколко причини писмени бомби да не са особено ефективни като масов метод за причиняване на големи разрушения:
- ограниченият обем на пакета налага малък заряд, което намалява обсега и разрушителната сила;
- много институции и важни служби използват рентгеново сканиране, детектори и ръчни проверки, което улеснява откриването на подозрителни предмети;
- пощенските доставки често се проверяват и сортират централизирано, което повишава вероятността устройството да бъде засечено преди да достигне целта;
- в някои случаи грешна конструкция или необмислен дизайн води до това устройството да не сработи или да рани предимно само човека, който го отваря.
Превенция и препоръки при получаване на подозрителна поща
Ако получите подозрително писмо или пакет:
- не отваряйте и не разклащайте пратката;
- изолирайте я на безопасно място и закрийте достъпа до помещението;
- не използвайте мобилен телефон или радиопредавател непосредствено до подозрителния предмет (в някои инструкции се препоръчва това, за да се избегне риск от електрическо задействане, въпреки че практическата полза е спорна);
- обадете се незабавно на местните служби за спешна помощ или полицията и следвайте техните указания;
- ако вече сте докоснали или отворили пратката, ограничете движението и евентуалния контакт с други хора и уведомете властите; специалистите могат да дадат съвет за по-нататъшни действия.
Разследване и правни последици
Използването на писма-бомби се третира като тежко престъпление — тероризъм, убийство или опит за такова, с дълги срокове лишаване от свобода. Разследванията включват криминалистичен анализ на експлозивните остатъци, изследване на пощенски маркировки и маршрути, проследяване на материали и възможни ДНК/почерк/отпечатъци. Международното сътрудничество често е необходимо, когато пратката преминава държавни граници.
Заключение
Писма-бомбите са опасен и психологически въздействащ метод, който през историята е използван както от отделни престъпници, така и от политически или държавни актьори. Благодарение на технологични подобрения в пощенските проверки, закона и разследващите методи, възможността за масови поражения е ограничена, но рискът при отделни случаи остава реален. Винаги трябва да се подхожда с предпазливост към непознати и необичайно опаковани пратки и да се следват инструкциите на съответните служби.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява буквената бомба?
О: Писмото бомба е вид взривно устройство, което се скрива в плик или пакет и се изпраща до получателя. Когато бъде отворена, бомбата се взривява или веднага, или след определен период от време.
В: Кой е изобретил първата известна "модерна" бомба за писма?
О: Първият известен случай на "модерна" бомба за писма е създаден от шведския бомбаджия Мартин Екенберг през август 1904 г.
В: Какво е направил Мартин Екенберг с изобретението си?
О: Мартин Екенберг конструира бомба и я изпраща на собственика на фабрика в Стокхолм Карл Фредрик Лундин. Бомбата се взривява, но никой не е сериозно ранен. До 1907 г. той изпраща общо четири бомби, преди да бъде разкрит.
Въпрос: Колко бомби е изпратил Мартин Екенберг, преди да бъде разкрит?
О: Мартин Екенберг изпратил четири бомби, преди да бъде открит.
Въпрос: Ранен ли е някой при експлозията на първата бомба с писмо?
О: Не, никой не е бил сериозно ранен при експлозията на първата бомба с писмо.
В: Къде Мартин Екенберг изпраща своето изобретение?
О: Мартин Екенберг изпраща изобретението си на собственик на фабрика в Стокхолм на име Карл Фредрик Лундин.