Лас Менинас — шедьовър на Диего Веласкес: история и анализ (Музей Прадо, 1656)

"Лас Менинас (1656) — шедьовър на Диего Веласкес в Музей Прадо: дълбок исторически анализ, загадъчни композиции и символи, разгадаващи мистерията на испанския двор."

"Лас Менинас" е картина с маслени бои на испанския художник Диего Веласкес. Картината се намира в Музея дел Прадо в Мадрид, столицата на Испания. Нарисувана е през 1656 г.

Думата "Menina" означава "чакаща дама" или "почетна прислужница", т.е. момиче, което служи в кралския двор. В картината има много детайли и за нея е написано повече, отколкото за почти всяка друга западна картина, защото е доста сложна. Например: хората невинаги са съгласни с това кой кого гледа и защо стои там.

Композиция и персонажи

Лас Менинас изобразява сцена от кралския двор, но композицията е необичайна — Веласкес поставя централната фигура (инфантата) в преден план и съчетава множество планове и гледни точки. Главните персонажи са:

• Инфанта Маргарита Тереза — централно стоящото дете, около което се групират прислужниците.
• Двете "meninas" (прислужнички), които придружават инфантата и изпълняват почетни функции.
• Карикатурните фигури на придворни джуджета и шутове — сред които Мария Барбола и Николасито Пертузато, визуален контраст и част от ежедневието във всеки двор.
• Диего Веласкес самият, изобразен с четка и палитра в ръка — автопортрет, който поставя художника в центъра на художествения процес и на социалната йерархия.
• В дъното, в огледалото, са отразени крал Фелипе IV и кралица Марияна — техният образ насочва вниманието към идеята кой е всъщност "в кадъра" и кой гледа картината.
• На фона вратата е отворена и през нея излиза човешка фигура (смятана за Хосе Ние́то Веласкес, камердинер), добавяща перспектива и дълбочина.

Значение и интерпретации

Картината предизвиква множество тълкувания. Някои ключови идеи:

• Игра на гледни точки: Рефлексията в огледалото и погледите на персонажите създават сложна връзка между зрителя, портретираните монарси и самия художник. Много изследователи смятат, че отразените крал и кралица заемат мястото на зрителя — те са тези, които позират за Веласкес.
• Ролята на художника: Веласкес заявява социалния статус на художника като интелектуалец и придворен, а не само като слуга на визуалното. Включването на собствен автопортрет е мощен символ на това самоположение.
• Алегория на изкуството: "Лас Менинас" често се чете като размишление върху природата на представянето, реалността и илюзията — какво означава да "покажеш" и да "видиш".

Техника, светлина и перспектива

Веласкес използва маслени бои с разредено, свободно и виртуозно мазане, което предава текстури и светлина по въздействащ начин. Играта със светлината — от прозореца вляво — подчертава централните фигури и оставя други в полумрак, създавайки драматична, но естествена атмосфера. Перспективата е сложна: различните оси и отражения водят до илюзия за по-голямо пространство и ангажират зрителя да "влезе" в сцената.

Размер, материал и местоположение

Картината е маслени бои върху платно с приблизителни размери 318 см × 276 см, което допълнително усилва нейното внушение при непосредствено виждане. От края на XVII век творбата принадлежи на кралската колекция и в XIX век става част от постоянната експозиция на Музея дел Прадо в Мадрид.

Влияние и наследство

"Лас Менинас" е смятана за едно от върховите постижения на бароковото изкуство и за едно от най-важните платна в историята на живописта. Тя е вдъхновявала поколения художници и теоретици — от Гоя и Мане до Пикасо и съвременните интерпретации — и продължава да бъде обект на изследвания заради своето композиционно и философско богатство.

Защо да я видите на живо: снимки и репродукции не могат напълно да предадат мащаба, живата материя на мазките и ефекта на светлината; истинската среща с оригинала в Музея дел Прадо остава незаменима.

Описание на картината

Лас Менинас показва голяма стая в мадридския дворец на испанския крал Филип IV . На картината са изобразени няколко души и ние знаем кои са те. Някои от тях се гледат един друг, а други гледат от картината към зрителя (човека, който гледа картината).

Лицето, което стои в средата, е инфантата Маргарита (принцесата, дъщеря на краля и кралицата). Тя има две камериерки, по една от всяка страна, придружител, телохранител, две джуджета и куче. Веласкес е нарисувал и себе си, застанал точно зад принцесата и нейните придружители. Той е застанал до статива на художника. За момент е спрял да рисува и гледа право към зрителя. В задната част на стаята има огледало, в което виждаме горните половини на телата на краля и кралицата. Това означава, че кралят и кралицата са зрителите, които гледат картината. Кралят и кралицата вероятно са нарисувани от Веласкес, но не всички са съгласни с това.

Веласкес е бил много известен приживе. Той рисува портрети на няколко кралски особи от испанския двор. Самият Филип не обичал да бъде рисуван на стари години, но позволил на Веласкес да го включи в "Лас Менинас". Той предоставил на Веласкес специална стая, където да рисува, и често седял и наблюдавал работата на художника в ателието му.

Картината е леко повредена от пожар през 1734 г. и част от нея е прерисувана, включително лявата буза на инфантата. През последните години тя губи част от цвета си, отчасти поради замърсяването, причинено от толкова много посетители на галерията. Почистена е през 1984 г. Някои хора смятаха, че това е направило картината да изглежда различна.

Хората в "Лас Менинас" са в ателието на Веласкес в кралския дворец. Инфантата Маргарита (номер 1 в ключовата снимка) в средата на картината е на пет години. По-късно тя се омъжва за римския император Леополд. Тя има две прислужнички (менини): доня Исабел де Веласко (2), която се готви да направи реверанс на принцесата, и доня Мария Агустина Сармиенто де Сотомайор (3), която е коленичила пред Маргарита и ѝ предлага да пие от червена чаша или букаро, която държи на златен поднос. Вдясно от инфантата са две джуджета: Марибарбола (4), който е германец, и Николас Пертусато (5), който е италианец. Той се опитва да събуди едно куче до краката му. Зад тях стои доня Марсела де Ульоа (6), придружителката на принцесата, облечена в траур и разговаряща с телохранител (или гардама) (7). Не знаем името на телохранителя.

Отзад вдясно стои дон Хосе Нието Веласкес (8) - камерхер на кралицата през 50-те години на XIX в. и ръководител на кралските гоблени, който може би е роднина на художника. Нието е изобразен в пауза, със свито дясно коляно и крака на различни стъпала. Не сме сигурни какво прави той. Никой от хората на снимката не може да го види. Само зрителят (кралят и кралицата?) може да го види.

Самият Веласкес (9) стои вляво от сцената и гледа навън към голямо платно, подпряно на статив. На гърдите му е изобразен червеният кръст на Ордена на Сантяго, който той получава едва през 1659 г., три години след завършването на картината. По-късно той добавя кръста към картината.

Огледалото на задната стена отразява горната част на телата и главите на крал Филип IV (10) и неговата кралица Мариана (11). Повечето хора си мислят, че те са нарисувани от Веласкес и че дъщеря им, инфантата, ги наблюдава.

Детайл, показващ дъщерята на Филип IV, инфантата Маргарита. Лявата ѝ буза е до голяма степен пребоядисана, след като е пострадала при пожара през 1734 г.


Ключ към представените лица: вж. текста

Търсене по буква