Чандраян-2 (санскрит: चन्द्रयान-२; санскрит: [t͡ɕən̪d̪ɾəjaːn d̪ʋi]; букв: Moon-craft произношение ) е втората индийска лунна мисия след Чандраян-1. Изработена от Индийската организация за космически изследвания (ISRO), мисията използваше тежка геосинхронна ракета-носител Mark III (известна още като GSLV Mk III или LVM3) за изстрелване към Луната.

Цели и конструкция на мисията

Чандраян-2 беше комплексна мисия, съставена от три основни елемента: орбитер, кацателен модул (наречен Викрам) и мобилен роувър (наречен Прагян). Основните научни и технически цели включваха:

  • мека кацане в близост до лунния южен полюс и демонстрация на технологии за кацане и мобилност;
  • картографиране на лунната повърхност и минерологичен състав с висока резолюция;
  • търсене и локализиране на следи от вода/лед в полярните райони;
  • изследване на лунната екзосфера, топография и радиационна среда.

Преди изстрелването и график

Планирането и подготовката на мисията започнаха години преди полета; първоначално се обсъждаха няколко датировки. Фактическото изстрелване на Чандраян-2 се състоя на 22 юли 2019 г. в 14:43 IST (09:13 UTC) от космодрума в Индия. Орбиталният маньовър за влизане в лунна орбита беше успешен и орбитерът бе поставен в желаната орбита на 20 август 2019 г.

Проблеми при кацането и резултати

Кацателният модул Викрам проведе автономно спускане към избраната зона в лунния южен полюс и на 6 септември 2019 г. бе предприет опит за меко кацане. По време на финалната фаза на спускането ISRO загуби връзка с модула на относително ниска височина — при последните оценки контактът е прекъснат на няколко километра над повърхността. В резултат на това мекото кацане не беше завършено успешно и Викрам и роувърът Прагян не изпълниха планираните наземни операции.

Въпреки неуспеха на кацането, орбитерът бе напълно функционален. Той продължи да изпраща научни данни към Земята, изпълнявайки наблюдения и картиране на лунната повърхност и полярните райо́ни за период след основната мисия и в рамките на следваща продължителна фаза.

Значение и въздействие

  • Чандраян-2 демонстрира напредък в индийските космически технологии, включително управление на сложни орбитални маневри и автономни системи за кацане.
  • Данните от орбитера допринесоха за глобалното познание за лунната геология, разпределение на минералите и наличността на вода в полярните региони — важна информация за бъдещи мисии на Луната.
  • Опитът от мисията послужи за планиране и разработка на следващи индийски космически програми и мисии, включително възможни бъдещи кацания и международно сътрудничество.

Кратка хронология

  • 22 юли 2019 — успешно изстрелване с GSLV Mk III / LVM3;
  • 20 август 2019 — навлизане на орбитера в лунна орбита;
  • 6 септември 2019 — опит за меко кацане на кацателния модул Викрам; връзката е загубена по време на финалното спускане.

Ако желаете, мога да добавя повече подробности за научните инструменти на орбитера и кацателния модул, техническите параметри на GSLV Mk III или последващите анализи и снимки, публикувани от ISRO.