Jackanory е дългогодишно детско телевизионно предаване на BBC. Създадено е с цел да разпалва у децата любов към четенето и разказването на истории. Премиерата е на 13 декември 1965 г., когато първата прочетена приказка е "Cap-o'-Rushes", представена от Лий Монтегю. Предаването се излъчва редовно до 1996 г. — за тези три десетилетия са произведени около 3500 епизода. Последната история в първоначалното издание, "Къщата в ъгъла на Мечо Пух" от А. А. Милн, е прочетена от Алън Бенет и е излъчена на 24 март 1996 г. Шоуто претърпя кратко завръщане на 27 ноември 2006 г., когато бяха показани две нови истории.

Форматът на предаването е прост и въздействащ: актьор или разказвач сяда в кресло и чете детски романи, приказки или кратки разкази пред камера. Обикновено една по-дълга книга е разделена на пет петнадесетминутни епизода, излъчвани от понеделник до петък, което улеснява проследяването от деца и учители. По време на прочита сцени често се илюстрират със специално подготвени рисунки или отделни илюстративни кадри, които допълват атмосферата — много от тези илюстрации са дело на Куентин Блейк. Записите обикновено акцентират върху разказвача и близките планове, за да предадат интонацията и изражението му, а изобразителните материали подпомагат визуалното въображение на зрителя.

В допълнение към класическите четения, някои серии бяха представени в драматична форма като независими, напълно заснети и костюмирани миниспектакли. Тази редица носи заглавието Jackanory Playhouse и е с продължителност около тридесет минути на епизод, с по-пълна сценография и актьорски състав. Сред тези адаптации е и драматизацията от Филип Гласбъроу на комичната история на А. А. Милн "Принцесата, която не можеше да се смее".

Наследство и значение. Jackanory се смята за едно от най-влиятелните детски образователни предавания на BBC — то насърчава ранно четене, въображение и интерес към литературата и често е използвано като помощно средство в училища и библиотеки. В него участват множество известни актьори, писатели и обществени личности, които четат и представят истории за по-малките зрители. Предаването остава в колективната памет като символ на тихото, уютно разказване и като пример за това как телевизията може да подпомага грамотността и любовта към книгите.