Принципът на изолобала
Принципът на изолобала (известен също като изолобална аналогия) е начин за предсказване на свойствата на връзките на органометалните съединения. В органометалната химия той е свързан със структурата на органични лиганди, които могат да се свързват с неорганични молекулни фрагменти. Роалд Хофман описва молекулните фрагменти като изолибални, "ако броят, симетричните свойства, приблизителната енергия и формата на граничните орбитали и броят на електроните в тях са сходни - не идентични, но сходни". Човек може да предвиди свързването и реактивността на по-малко известни парчета от тази на по-известни парчета, ако двата молекулни фрагмента имат сходни гранични орбитали - най-високата заета молекулна орбитала (HOMO) и най-ниската незаета молекулна орбитала (LUMO). Изолобалните съединения са аналози на изоелектронните съединения, които споделят един и същ брой валентни електрони и структура. Графично представяне на изолобалните структури, като изолобалните двойки са свързани чрез двуглава стрелка с половин орбитала отдолу, се намира на фигура 1.
За работата си по аналогия с изолобала Хофман получава Нобелова награда за химия през 1981 г., която споделя с Кеничи Фукуи. В лекцията си за Нобеловата награда Хофман подчертава, че изолобалната аналогия е полезен, но прост модел. В някои случаи той се проваля.
Фигура 1: Основен пример за аналогия на изолобата.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява принципът на изолобата?
О: Принципът на изолобал (известен също като изолобална аналогия) е начин за предсказване на свойствата на връзките на органометалните съединения. Той свързва структурата на органичните лиганди, които могат да се свързват с неорганични молекулни фрагменти, като сравнява най-високата им заета молекулна орбитала (HOMO) и най-ниската незаета молекулна орбитала (LUMO).
Въпрос: Кой е предложил принципа на изолобата?
О: Роалд Хофман предлага принципа на изолобата.
В: Как се отнася той към изоелектронните съединения?
О: Изолобалните съединения са аналози на изоелектронните съединения, които имат един и същ брой валентни електрони и еднаква структура.
В: Какво е получил Хофман за работата си по тази концепция?
О: За работата си по аналогия с изолобалите Хофман получава Нобелова награда за химия през 1981 г., която споделя с Кеничи Фукуи.
В: Как Хофман описва молекулните фрагменти?
О: Хофман описва молекулните фрагменти като изолобални, "ако броят, симетричните свойства, приблизителната енергия и формата на граничните орбитали и броят на електроните в тях са сходни - не идентични, но сходни".
Въпрос: Как се използва този модел, за да се предскаже свързването и реактивността?
О: Може да се предскаже свързването и реактивността на по-малко известни части от тази на по-известни части, ако те имат сходни гранични орбитали.
В: Винаги ли този модел работи правилно?
О: Не, в някои случаи той не успява.
