Скок на височина: история, правила, техники и световни рекорди

Открийте историята, правилата, техниките (Фосбъри флоп, ножичен ритник) и световните рекорди в скока на височина — от първите опити до рекорда на Стефка Костадинова.

Високият скок е лекоатлетическо състезание. Без помощта на никакви уреди атлетите прескачат хоризонтална летва, поставена на измерена височина. Скокът на височина се практикува за първи път в Англия през 19 век. Става олимпийска дисциплина през 1896 г. за мъже и през 1928 г. за жени. Правилата, създадени през 1865 г., съществуват и до днес. Така всеки атлет има три опита на всяка височина. На атлетите е позволено да докосват летвата, но не трябва да я събарят.

Световният рекорд за жени от 2,09 м е на Стефка Костадинова. Той е поставен през 1987 г. Съществува техника, наречена "Фосбъри флоп" и "ножичен ритник".

Кратка история

Високият скок има корени в британските училищни и клубни състезания през 19-ти век. През годините техниките и правилата се развиват: от ранните "ножичен ритник" и "забиване с гръб" до модерната "Фосбъри флоп", която революционизира дисциплината в края на 60-те години. Популярността на дисциплината расте и тя бързо става постоянна част от международните шампионати и олимпийските игри.

Правила и формат на състезанието

Основните правила са стимулирани от безопасността и честността на надпреварата. Някои важни моменти:

• Летвата се поставя на определена височина; организаторите определят начална височина и последователни увеличения.
• Всеки атлет има максимум три опита за да преодолее дадена височина. Може да пропусне (да "прескочи") опити на определени височини, ако желае.
• Атлетът е считан за неуспешен на дадена височина, ако трите опита не доведат до успешен скок. Три последователни провала при различни височини също водят до отпадане.
• Допустимо е докосване на летвата, но ако летвата пада от стойките при скока, опитът не се зачита.
• При равен брой преодолени височини победителят се определя чрез "countback" — по-малко неуспешни опити на последната изпълнена височина или по-малко общи неуспехи в състезанието.
• Ако остава равенство и след countback, се провежда допълнителен "jump-off" — състезателите имат по един опит на последователно поставяни височини, докато се определи победител.

Техники

Развитието на техниката е ключово за постигане на по-големи височини. Основните техники включват:

• Ножичен ритник (scissors) — ранна техника, при която тялото преминава над летвата в почти изправено положение. Използвана преди разпространението на меки падания.
• Западен ролн и страдъл — техники, при които тялото се завърта в полет; страдълът (straddle) е бил доминиращ в средата на 20-ти век при по-високите скокове.
• Фосбъри флоп — съвременният стандарт, кръстен на американеца Дик Фосбъри, който я популяризира и с която спечели олимпийското злато през 1968 г. При нея атлетът подхожда по елипсовидна траектория, отскача от външния крак и преминава над летвата с гръб към нея, позволявайки по-нисък център на масата на тялото и по-високи постижения.

Екипировка и безопасност

С напредването на техниките се развива и екипировката. Днес стандартното оборудване включва:

• Гъвкава летва (обикновено от фибростъкло или въглеродни материали), поставена на стойки с безопасни фиксатори.
• Широка и дебела възглавница за приземяване (мат), която значително намали травмите и позволи използването на риска по-ефективни техники като Фосбъри флоп.
• Специални проводими обувки със шипове за по-добро сцепление при подбягането и отскока.

Световни рекорди и известни състезатели

Най-големите постижения в дисциплината са следните:

• Мъже: световният рекорд е 2,45 м, поставен от Хавиер Сотомайор (Javier Sotomayor) през 1993 г.
• Жени: световният рекорд е 2,09 м и е на Стефка Костадинова, поставен през 1987 г.

Освен рекордьорите, много олимпийски и световни шампиони са допринесли за популяризирането на дисциплината чрез постоянни иновации в техниката и тренировките.

Тренировка и подготовка

Успехът във високия скок изисква комбинация от скорост, сила, взривна мощ, гъвкавост и добра техника. Обичайните тренировъчни елементи включват:

• Спринтови упражнения за увеличаване на скоростта при подбягане.
• Плиометрични упражнения и вдигания за развиване на експлозивна сила в краката.
• Технически тренировки — подбягане, отскок, позиция на тялото при преминаване над летвата и приземяване върху мат.
• Гъвкавост и мобилност на гърба и бедрата за по-добро "огъване" над летвата.
• Психическа подготовка и тактическо планиране на височините и пасовете в състезанието.

Заключение

Високият скок е дисциплина, в която техника, физическа подготовка и иновации вървят ръка за ръка. От класическия ножичен ритник до доминацията на Фосбъри флоп, спортът продължава да се развива, а рекордите остават предизвикателство за следващите поколения атлети.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява високият скок?

В: Кога за първи път в Англия се практикува висок скок?

В: Кога скокът на височина става олимпийски спорт?

В: Какви са правилата на високия скок?

В: Кой държи световния рекорд на висок скок за жени?

Въпрос: Какво представлява скокът на Фосбъри?

Въпрос: Какво е ножичен удар?

Търсене по буква