Hello е поздрав в английския език. Той се използва често между двама души в неофициална (неформална) обстановка, но може да се използва и в официална среда. Казването на „hello“ (на български често превеждано като „здравей“ или „здравейте“) е знак за учтивост, особено когато е казано приятелски или с топъл тон. Първите писмени свидетелства за думата датират от около 1833 г., след което тя става широко разпространена като общ поздрав и реплика за привличане на вниманието.

Употреба и варианти

„Hello“ се използва в разговорна реч, при срещи лице в лице и при телефонни разговори — много хора казват „hello“, когато отговарят на телефонно обаждане. В писмена комуникация (имейли, съобщения в чат) „Hello“ и нейните кратки варианти често служат като неформално обръщение преди основния текст.

Съществуват множество варианти и регионални форми на поздрав, които носят различна степен на формалност и нюанс:

  • кратки и неформални: Hi, Hey, Yo, 'Sup;
  • регионални и диалектни: Howdy, G'day mate;
  • поздрави с по-официален оттенък: Good day, Greetings;
  • игриви или жаргонни форми: Hiya, Howya, 'Yello, Herro, hiwo, what's poppin', top of the mornin' to you.

Други поздрави като "здравей" включват: Hi, Hallo, Hiya, Howdy, Hey, Howya, 'Sup, Yo, 'Yello, Herro, hiwo, Greetings, Good day, what's poppin', G'day mate, top of the mornin' to you и много други.

Жестове при поздрав

Поздравите не са само вербални — често се използват и невербални жестове. Примери за такива са махане с ръка, традиционен поздрав или поклон (и двете много официални в подходящи контексти), ръкостискане (малко по-официално) или даване на пет (много неофициално). В различни култури могат да се срещнат прегръдки, целувки по бузата или други локални форми на приветствие.

Произход и етимология

Етимологията на „hello“ означава, че думата произлиза от по-стари възклицания, използвани за привличане на внимание (като hallo, hollo, holla). През втората половина на 19-ти век „hello“ става популярен и като стандартен отговор по телефона — интересен исторически момент е, че изобретателят Александър Греъм Бел предпочитал „Ahoy!“ като поздрав при отговаряне, докато Томас Едисън промотирал „hello“ като подходящата форма за телефонния разговор. Оттогава „hello“ става универсален начин за започване на разговор на много места по света.

Прощаване

Когато хората се разделят, често използват изрази за сбогуване. В английския най-често се среща „goodbye“, което всъщност е съкратена форма на религиозния израз „God be with you“ (в буквален превод „Бог да е с теб/с вас“). Това показва исторически религиозния произход на фразата, макар днес повечето използвания да нямат явно религиозен смисъл.

Подобни прощални изрази съществуват и в други езици, например: adieu, adieus, adieux, adios — повечето от тях идват от конструкции със „бог“ (лат. deus и съответните романски форми) и в миналото са имали устойчив религиозен подтекст. Днес обаче те са в голяма степен светски поздрави за сбогуване.

Културни бележки

Нивото на формалност при избора на поздрав зависи от ситуацията, възрастта, социалния статус и културния контекст. В бизнес среда често се предпочитат „Hello“, „Good morning/afternoon/evening“ или по-формални обръщения; сред приятели и познати — „Hi“, „Hey“, „What’s up?“ и т.н. При пътувания в чужбина е полезно да се запознаете с местните обичаи за поздрав и сбогуване, за да избегнете недоразумения.

В заключение, „Hello“ е прост, универсален и гъвкав поздрав, който еволюирал през XIX век и остава централна част от ежедневната комуникация на английския език — както в устната, така и в писмената форма.