GRB 970228 е избухване на гама-лъчи, регистрирано на 28 февруари 1997 г. То остава в историята като първото GRB, при което бе открита и проследена послесветкавица (афтърсветка). До това наблюдение избухванията обикновено се регистрираха само като кратки, много ярки импулси в високоенергийния гама-обхват, въпреки че от началото на 90-те години теоретиците предсказваха наличието на последващо излъчване в по-ниски енергийни диапазони.
GRB 970228 бе локализирано от сателита BeppoSAX, който осигури бързо позициониране и откриване на кривата на светлината в рентгеновия диапазон. Последващи наземни наблюдения откриха оптичен източник, който отслабва с времето — типична послесветкавица. Това позволи за първи път да се установи пряка връзка между кратките гама-импулси и по-продължителното излъчване в X-лъчи и оптика.
Самото избухване има няколко пика в кривата на светлината в гама-обхвата и общата му продължителност е около 80 секунди, което го класифицира като дълъг GRB. Ненормалната форма на светлинната крива и последващото поведение на послесветкавицата породиха предположения за наличието на допълнителен компонент — например свръхнова, допринасяща за късната фаза на излъчване.
Проследяването на оптичната послесветкавица доведе до откриването на слаба галактика в същата позиция на небето. Тази хост-галактика е разположена на голямо космологическо разстояние — около 8,1 милиарда светлинни години (приблизително съответстващо на червено отместване z≈0.7 според използваните космологични модели). Откритието доказва, че поне част от GRB се случват извън Млечния път и са космологически явления.
Научно значение: GRB 970228 преобърна представите за природата на гамма-избухванията — от непознати, краткотрайни събития в гама-обхвата те се превърнаха в добре проследими явления с послесветкавици в X-лъчи и оптика. Това откритие даде възможност за спектроскопски измервания, определяне на разстояния (червено отместване) и свързване на GRB с хост-галактики. Наблюденията на послесветкавици в следващите години доведоха до развитие на моделите, според които афтърсветкавиците се дължат на синхротронно излъчване от релативистични ударни вълни, взаимодействaщи с околния междузвезден материал.
Последващи наблюдения с големи телескопи и с Hubble Space Telescope уточниха структурата и свойствата на хост-галактиката и показаха, че оптичният източник е разположен близо до нея, но не винаги в центъра ѝ. Някои изследвания също отбелязаха късна “бум” в оптичната крива на светлината, който може да бъде интерпретиран като свръхновна компонента при определени модели, но тази връзка остава предмет на продължаващи анализи и сравнения с други GRB.
В обобщение, GRB 970228 е историческо събитие — първият ясно регистриран случай на GRB с послесветкавица, който затвърди екстразаврната (космологическата) природа на гамма-избухванията и положи основите на съвременните изследвания на афтърсветкавиците и техните хост-галактики.