Глория ал Браво Пуебло – венецуелски национален химн, история и авторство

Глория ал Браво Пуебло — история, спор за авторството и музиката на венецуелския национален химн, от Висенте Салиас до версии за Андрес Бело и Лино Галардо

Автор: Leandro Alegsa

"Gloria al Bravo Pueblo" (Испанско произношение: [ˈɡloɾja al ˈβɾaβo ˈpweβlo]; "Слава на храбрия народ") е приета за национален химн на Венецуела от президента Антонио Гусман Бланко на 25 май 1881 г. Текстът традиционно се приписва на лекаря и журналист Висенте Салиас и е свързан с революционните и независимостни движения от началото на XIX в. Музиката обикновено се приписва на композитора Хуан Хосе Ландаета. Още в средата на XIX в. мелодията е наричана La Marsellesa Venezolana ("Венецуелска Марсилеза") заради едва доловимата ѝ прилика с френския национален химн.

Кратка история

Появата на стиховете през 1810 г. е част от културния и политическия отзвук на борбите за независимост в латиноамериканските колонии. От началото на XIX в. патриотични песни и химни играят важна роля за мобилизиране на населението и за формиране на национална идентичност. Официалното признаване на "Gloria al Bravo Pueblo" като държавен символ става по-късно през 1881 г., когато правителството на Антонио Гусман Бланко утвърждава песента като национален химн.

Авторство и спорове

Официалната и най-разпространена версия гласи, че текстът е на Висенте Салиас, а музиката — на Хуан Хосе Ландаета. Това е версията, която е влязла в учебниците и в официалната памет на страната.

Въпреки това през годините са появявали и други теории. Някои скорошни изследвания и исторически проучвания поставят под въпрос традиционното приписване и сочат, че истинският автор на текста може да е Андрес Бело (Андрес Бело), а музиката — творение на друг съвременен музиkant, наречен Лино Галардо. Тази версия се основава на анализи на стил, архивни документи и сравнение с други произведения от същия период. Все пак тя не е получила широко обществено или академично признание и остава предмет на дебат сред историците.

Музикални и текстови характеристики

Hимът се отличава с военен, патетичен характер и ясна строфа-рефренна структура — стил, типичен за революционните и национални химни от началото на XIX в. Текстът възхвалява храбростта на народа и призовава към съпротива срещу тиранията и потисничеството. Мелодията — енергична и марширова — е една от причините за сравнението с френската "Марсилеза".

Значение и употреба

  • Химнът се изпълнява при официални държавни церемонии, национални празници и военни мероприятия.
  • Изпълнява се в училища и на спортни събития, като символ на националната принадлежност.
  • Датата на официалното приемане (25 май) се отбелязва като важен момент в институционалната история на Венецуела.

Съвременен поглед

Въпреки дискусиите за авторството, "Gloria al Bravo Pueblo" остава утвърден символ на венецуелската национална идентичност. Историческият дебат относно авторството е интересен от научна гледна точка, но не променя ролята на химна в общественото съзнание и официалните ритуали. Изследванията продължават, а архивните находки и музикологичните анализи могат да хвърлят допълнителна светлина върху произхода на текста и мелодията.


 

Текстове на песни

Испански

- Coro -

Gloria al bravo pueblo

que el yugo lanzó,

la Ley respetando

la virtud y honor.

(повторете всичко)

- I -

¡Abajo cadenas! (2x)

Gritaba el señor; (2x)

y el pobre en su choza

libertad pidió.

A este santo nombre

tembló de pavor

el vil egoísmo

que otra vez triunfó.

(повторете последните четири реда)

(повторете последните два реда)

(Coro)

- II -

Gritemos con brío (2x)

¡Muera la opresión! (2x)

Compatriotas fieles,

la fuerza es la unión;

y desde el empíreo,

el Supremo Autor

un sublime aliento

al pueblo infundió.

(повторете последните четири реда)

(повторете последните два реда)

(Coro)

- III -

Унида с лазове (2x)

que el cielo formó, (2x)

la América toda

existe en nación;

y si el despotismo

levanta la voz

Вижте примера

que Caracas dio.

(повторете последните четири реда)

(повторете последните два реда)

(Coro)

Английски език

- Хор -

Слава на смелите хора

който се отърси от игото,

Законът за,

добродетел и чест.

(повторете всичко)

- I -

"Долу веригите!" (2x)

Човекът изкрещя; (2x)

И беднякът в колибата си

"За свободата" молеше.

Върху това свято име

Трепереше от голям страх

Подлият егоизъм

Някога това беше преобладаващо.

(повторете последните четири реда)

(повторете последните два реда)

(хор)

- II -

Да изкрещим на глас: (2 пъти)

"Смърт на потисничеството!" (2x)

О, верни сънародници:

Силата е в единството;

И от Емпиреана

Върховният автор

Възвишен дух

За хората, които духат.

(повторете последните четири реда)

(повторете последните два реда)

(хор)

- III -

Обединени от облигации (2x)

Това, което Небето е създало, (2x)

Цялата Америка

Съществува като нация;

И ако някога деспотизмът

Отново издига глас,

След това следвайте примера

Това даде Каракас.

(повторете последните четири реда)

(повторете последните два реда)

(хор)

Транскрипция по IPA

ˈgloɾja al ˈbɾaβo ˈpweβlo
ke el ˈʝ̞uɣo lanˈso
la ˈlei respeˈtaŋdo
la biɾˈtuð i
oˈnoɾ
aˈβaho kaˈðenaj
gɾiˈtaβa el seˈɲoɾ
i el ˈpoβɾe en su
ˈʧosa
liβeɾˈtað piˈðjo
a ˈeste ˈsanto ˈnombɾe
temˈblo ðe paˈβoɾ11
el bil eɣoˈismo
ke ˈotɾa βej tɾjuɱˈfo (
Ref x2)
gɾiˈtemoj kon̟ ˈbɾio
ˈmweɾa la
opɾeˈsjon
kompaˈtɾjotaj ˈfjelej
la ˈfweɾsa es la uˈnjon
i ˈdesðe el emˈpiɾeo
el suˈpɾemo auˈtoɾ
un ˈsuβlime aˈljen̪to
 al ˈpweβlo iɱfun̪ˈdjo (
Ref x2)  
uˈniða kon̟ ˈlasos
ke el ˈsjelo foɾˈmo
la aˈmeɾika ˈtoða
ekˈsiste en naˈsjon
i si el despoˈtismo
leˈβanta la βoj
seˈɣið el eˈhemplo
ke kaˈɾakah ˈðj.o


 

Употреба

Националният химн на Венецуела звучи всеки ден по радиото и телевизията в 12:00 ч., 6:00 ч. и 12:00 ч. (пълната версия или припевът, първата строфа и припевът) по всички национални телевизионни мрежи. В радиопредаванията държавният химн се изпълнява след националния химн, какъвто е случаят и в държавните телевизии.

В повечето случаи се изпълняват само припевът, първата строфа и припевът или дори самият припев. Понякога припевът се изпълнява два пъти в началото и веднъж в останалата част на химна. При официални събития (ако химнът ще бъде изпълнен от военен оркестър, концертен оркестър или оркестър) форматът е следният: хор (2 пъти), първи куплет и хор (2 пъти), с незадължително въведение. Ако химнът се изпълнява изцяло, хорът се пее два пъти, със или без встъпителните ноти.

 

Въпроси и отговори

В: Кой е написал текста на националния химн на Венецуела?


О: Текстът на песента е написан от лекаря и журналист Висенте Салиас през 1810 г.

В: Кой композира музиката за националния химн на Венецуела?


О: По-късно музиката е написана от музиканта Хуан Хосеп Ландаета.

Въпрос: Как се нарича мелодията, която е известна от 1840 г. насам?


О: Мелодията е известна от 1840 г. като La Marsellesa Venezolana (Венецуелска Марсилеза).

В: Има ли теория, според която химнът е написан от някой друг, а не от Салиас?


О: Да, някои неотдавнашни изследвания сочат, че истинският автор на химна е Андреас Бело, а не Салиас, на когото първоначално е приписван.

Въпрос: Кой е автор на музиката, ако не Ландаета?


О: Твърди се, че музиката е написана от друг музикант на име Лино Галардо.

В: Тази теория доказана ли е или приета от венецуелците или историците?


О: Не, тази теория все още не е доказана и няма реално признание сред населението на Венецуела, сред историците или по друг начин.

В: Кога "Gloria al Bravo Pueblo" е приета за национален химн на Венецуела?


О: "Gloria al Bravo Pueblo" е приета за национален химн на Венецуела от президента Антонио Гусман Бланко на 25 май 1881 г.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3