Амебиаза (Entamoeba histolytica): причини, симптоми и лечение

Научете всичко за амебиазата (Entamoeba histolytica): причини, симптоми, диагностика и ефективно лечение. Как да предпазите себе си и близките.

Автор: Leandro Alegsa

Амебиазата, известна също като амебиаза или ентамоебиаза, е чревна инфекция, причинена от амеби от групата Entamoeba. Обикновено инфекцията се причинява от Entamoeba histolytica. Обикновено инфекцията се получава, когато някой пие вода с паразита в нея.

В някои случаи паразитът живее в дебелото черво на човека и не предизвиква никакви симптоми. Симптомите варират от сериозни до никакви. Възможно е да има коремна болка, лека диария, кървава диария или тежък колит със загиване на тъкани и перфорация. Последното усложнение може да причини перитонит. Засегнатите хора могат да развият анемия поради загуба на кръв.

Амебиазата обикновено се предава чрез вода, замърсена с фекалии. Тя може да се получи и косвено чрез контакт с мръсни ръце или предмети.

Инфекцията се разпространява чрез поглъщане на кистозната форма на паразита. Тази здрава и полунеактивна структура се намира във фекалиите. Тъй като амебиазата се предава чрез замърсена храна и вода, тя често е ендемична в части на света с лоши санитарни условия (като Мексико, Централна Америка, западната част на Южна Америка, Южна Азия и западната и южната част на Африка).

Амебната дизентерия често се бърка с "диария на пътниците" поради разпространението ѝ в развиващите се страни. Всъщност повечето случаи на диария на пътуващите са с бактериален или вирусен произход.

Инфекциите с E. histolytica се появяват както в червата, така и (при хора със симптоми) в тъканта на червата и/или черния дроб. Затова за лечението на инфекцията са необходими два различни класа лекарства, по едно за всяко място. Такива антиамебни лекарства са известни като амебициди.

Кой е в риск и как се предава

Рискови са хора, живеещи или пътуващи в райони с лоша санитария, където питейната вода и храната могат да бъдат замърсени. Амебиазата може да се предава и по фекално-орален път чрез мръсни ръце, замърсени прибори, както и при орало-анален контакт (напр. при някои сексуални практики) — поради това някои епидемиологични групи (вкл. мъже, които правят секс с мъже) могат да имат повишен риск.

Симптоми

  • Безсимптомно носителство — много хора носят E. histolytica без оплаквания.
  • Лека до умерена диария, коремна болка и спазми.
  • Кървава диария (амебна дизентерия) с наличие на слуз и кръв.
  • Тежък колит с треска, силна коремна болка, дехидратация и риск от перфорация.
  • Екстраинтестинални прояви — най-често абсцес на черния дроб (болки в дясното горно коремно поле, температура), по-рядко белодробни или мозъчни усложнения.

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез комбинация от методи:

  • Микроскопско изследване на фекалии — откриват се трофозоити или кисти; обаче E. histolytica е морфологично сходен с не-патогенни видове като E. dispar, затова самото микроскопско изследване може да не отличи видовете.
  • Антигенни тестове и молекулярни методи (PCR) — по-чувствителни и специфични за E. histolytica.
  • Серология (антитела) — полезна при съмнение за чернодробен абсцес, особено когато фекалните тестове са отрицателни.
  • Образна диагностика (ехография, КТ) — при съмнение за абсцес на черния дроб.
  • При тежко болни може да се наложи колоноскопия с биопсия за потвърждение и оценка на увреждането.

Лечение

Целта е да се излекуват както тъканната (инвазивна) форма, така и чревното (люминално) носителство. Обикновено се използва схема в две стъпки:

  • За инвазивна болест (колит или абсцес): системни нитроимидазолови препарати, най-често метронидазол или тинидазол, които унищожават тъканните трофозоити.
  • След или заедно с това се прилага люминален (чревен) агент, за да се елиминират кистите и да се предотврати рецидив и разпространение — препарати като паромомицин, дилоксанида фуроат или йодохинол (достъпността им варира по държави).

За абсцес на черния дроб лечението е обикновено с антиамебни медикаменти; понякога е необходимо аспирация или дренаж при големи абсцеси или при липса на подобрение. При тежка кръвозагуба може да се наложи кръвопреливане и интензивна поддържаща терапия. Антидиарейни средства (като лоперамид) обикновено се избягват при съмнение за инвазивна болест, тъй като могат да влошат състоянието.

Изборът на лекарства и продължителността на лечението зависят от тежестта на болестта, мястото на инфекцията, възрастта на пациента, бременност и наличие на придружаващи заболявания. Винаги се консултирайте с лекар за точна схема.

Усложнения

  • Перфорация на червата и перитонит;
  • Тежка дехидратация и електролитен дисбаланс;
  • Хронични нарушения на чревната функция и анемия поради кървене;
  • Абсцеси в черния дроб, рядко разсейки в други органи.

Профилактика

Предпазните мерки включват:

  • Пиене само на безопасна/филтрирана/кипната вода и избягване на лед от неясен произход;
  • Добра лична хигиена — редовно и правилно измиване на ръцете със сапун, особено след тоалета и преди хранене;
  • Правилна обработка и почистване на храната, избягване на сурови плодове и зеленчуци, които не могат да бъдат обелени или измити с чиста вода;
  • Подобряване на санитарните условия (канализация, пречистване на вода) и образователни кампании в ендемични райони;
  • При пътешествия — да се следват съветите за безопасна храна и вода.

Допълнителни бележки

Не всички амеби са патогенни — например E. dispar и E. moshkovskii могат да бъдат откривани в изпражнения, но обикновено не причиняват болест. За да се различи E. histolytica, често са необходими по-специфични тестове (антигенни или молекулярни).

Кога да потърсите лекар

Обръщайте се за медицинска помощ при: продължителна или кръвна диария, висока температура, силна или персистираща коремна болка, признаци на дехидратация или при съмнение за чернодробни оплаквания (болка в дясното горно коремно поле, пожълтяване). Навременното диагностициране и лечение намаляват риска от тежки усложнения и предаване на инфекцията.

Жизнен цикъл на Entamoeba histolyticaZoom
Жизнен цикъл на Entamoeba histolytica

Киста на E. histolytica/E. dispar в мокър масив, оцветена с йод. Тази ранна киста има само едно ядро и се вижда гликогенна маса (кафяво оцветяване).Zoom
Киста на E. histolytica/E. dispar в мокър масив, оцветена с йод. Тази ранна киста има само едно ядро и се вижда гликогенна маса (кафяво оцветяване).

Въпроси и отговори

В: Какво представлява амебиазата?


О: Амебиазата, известна още като амебиаза или ентамоебиаза, е чревна инфекция, причинена от амеби от групата Entamoeba.

В: Какво причинява инфекцията?


О: Инфекцията обикновено се причинява от Entamoeba histolytica и обикновено се получава, когато някой пие вода с паразита в нея.

В: Какви са симптомите на амебиазата?


О: Симптомите варират от сериозни до никакви. Могат да се наблюдават болки в корема, лека диария, кървава диария или тежък колит със загиване на тъкани и перфорация. Последното усложнение може да причини перитонит. Засегнатите хора могат да развият анемия поради загуба на кръв.

В: Как се предава амебиазата?


О: Амебиазата обикновено се предава чрез вода, замърсена с фекалии. Тя може да се получи и косвено чрез контакт с мръсни ръце или предмети. Инфекцията се разпространява чрез поглъщане на цистовидната форма на паразита, която може да се открие във фекалиите.

В: Къде най-често се среща амебната дизентерия?


О: Амебната дизентерия се среща най-често в части на света с лоши санитарни условия, като Мексико, Централна Америка, Западна Южна Америка, Южна Азия и Западна и Южна Африка.

В: Диарията на пътуващите обикновено ли се причинява от амебна дизентерия?


О: Не, в повечето случаи диарията на пътуващите е бактериална или вирусна, а не причинена от амебна дизентерия.

В: Какви лекарства се използват за лечение на инфекция с E histolytica?


О: За лечението на инфекцията с E histolytica се използват антиамебни лекарства, известни като амеобициди, тъй като тя може да се появи както в червата, така и в тъканите на червата/черния дроб на човека, което изисква два различни класа лекарства за всяко място.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3