Вирусът Епщайн–Барр (EBV, HHV‑4): определение, симптоми и рискове

Научете за вируса Епщайн–Барр (EBV): симптоми, начин на предаване, рискове за жлезиста треска и рак, връзки с автоимунни заболявания и мерки за предпазване.

Вирусът на Епщайн-Барр (EBV), наричан още човешки херпесвирус 4 (HHV-4), е един от осемте вируса от семейството на херпесите. Той е един от най-често срещаните вируси при хората.

EBV е най-известен като причинител на инфекциозната мононуклеоза (жлезиста треска). Той се свързва също така с някои форми на рак, като лимфом на Ходжкин, и състояния, свързани с човешкия имунодефицитен вирус (ХИВ). EBV може да бъде свързан с по-висок риск от някои автоимунни заболявания. Около 200 000 случая на рак годишно може да са причинени от (или свързани с) EBV.

Заразяването с EBV става чрез пренасяне през устата (орален пренос) на слюнка и генитални секрети.

Повечето хора се заразяват с EBV и придобиват адаптивен имунитет. В Съединените щати около половината от петгодишните деца и около 90 % от възрастните имат данни за предишна инфекция. Кърмачетата стават податливи на EBV веднага след като защитата от майчини антитела изчезне. Много деца се заразяват с EBV и тези инфекции обикновено не предизвикват симптоми или са само леки, кратки детски заболявания. В Съединените щати и други развити страни много хора не се заразяват с EBV в детските си години. Когато инфекцията с EBV настъпи през юношеството, тя причинява жлезиста треска в 35 до 50 % от случаите.

EBV инфектира В-клетките на имунната система и епителните клетки. След като първоначалната инфекция с EBV бъде овладяна, неактивният EBV остава в B-клетките на човека до края на живота му.

Как се предава и кой е рисков

Начин на предаване: Основният път е чрез директен контакт със заразена слюнка — целувки, споделяне на прибори, чаши или паста за зъби. По-рядко може да се предаде чрез кръвопреливане, трансплантация на органи или вертикално от майка на дете при раждане. Вирусът се намира и в гениталните секрети.

Кой е по‑рисков: Деца в условия на пренаселеност в ранна възраст (в развиващите се страни) обикновено се заразяват рано и често протича безсимптомно. В развитите страни инфекцията често настъпва по-късно — в юношеството или млада възраст — и е по-вероятно да доведе до клинична мононуклеоза. Хора с отслабена имунна система (напр. пациенти след трансплантация, с ХИВ) са изложени на по-голям риск от тежка болест и реактивация.

Симптоми и клинични прояви

При първична (остра) инфекция симптомите варират от липса на оплаквания до класическа жлезиста треска. Типичните признаци и симптоми включват:

• висока температура,
• силна умора и отпадналост (което може да продължи седмици),
• възпалено гърло (често с бели налепи и подути сливици),
• увеличени лимфни възли на шията и в слабините,
• увеличен далак (спленомегалия) и рядко разкъсване на далака при травма,
• повишени чернодробни ензими и рядко жълтеница.

В кръвната картина се наблюдава левкоцитоза с повишен брой атипични лимфоцити. При имунокомпрометирани лица или при реактивация може да настъпи сериозно заболяване — лимфопролиферативни нарушения, хепатит, неврологични прояви (напр. енцефалит), или инфилтративни заболявания.

Диагноза

Диагнозата се поставя чрез комбинация от клинични данни и лабораторни изследвания:

• Тест за хетерофилни антитела (Monospot) — често положителен при класическа мононуклеоза, но може да бъде отрицателен в ранни етапи или при деца.
• Специфична серология за EBV — антитела срещу VCA (Viral Capsid Antigen) IgM и IgG, както и против EBNA (Epstein–Barr nuclear antigen) помагат да се различи остра от минала инфекция.
• PCR (вирусна ДНК) — използва се при съмнение за реактивация, при имунокомпрометирани пациенти или за проследяване на натоварването с вируса.
• Общ и биохимичен кръвен анализ — за оценка на чернодробни проби, брой на клетки и др.

Лечение и поддържаща грижа

Няма специфично лечение, което да елиминира EBV от организма. За повечето пациенти лечението е симптоматично и поддържащо:

• почивка, прием на течности и противовъзпалителни/антипиретични средства (напр. парацетамол или ибупрофен) за контрол на температурата и болката,
• кортикостероиди могат да се използват при тежко подуване на сливиците с обструктивни симптоми, при сериозен тромбоцитопен синдром или при компресия на дихателни пътища,
• антивирусните средства (напр. ацикловир) не са рутинно препоръчвани за типична мононуклеоза, тъй като ефектът върху клиничния ход е ограничен; при някои тежки или нестандартни ситуации могат да се обсъдят с инфекционист.

Усложнения и дългосрочни рискове

Повечето инфекции завършват благоприятно, но EBV е свързан с някои сериозни усложнения и заболявания:

• Онкологични заболявания: EBV участва в етиологията на някои лимфоми (включително лимфом на Ходжкин, Burkitt лимфом), назофарингеален карцином и др. В световен мащаб приблизително 200 000 ракови случая годишно могат да бъдат свързани с EBV.
• Посттрансплантационно лимфопролиферативно разстройство (PTLD): при пациенти с имуносупресия след трансплантация вирусната репликация може да предизвика неконтролируем растеж на B-клетките.
• Автоимунни заболявания: съществува асоциация с някои автоимунни състояния (напр. множествена склероза), но причинно-следствената връзка е предмет на продължаващи изследвания.
• Други: хепатит, неврологични увреждания (енцефалит, менингит), тежки хематологични нарушения (анемия, тромбоцитопения) при редки случаи.

Латентност и реактивация

След първоначалната инфекция EBV остава в латентно състояние в B-клетките за цял живот. При нормален имунитет латентността е контролирана, но при имуносупресия или стрес вирусът може да се реактивира и да предизвика симптоми или да допринесе за развитието на лимфопролиферативни заболявания. Латентната инфекция е причина EBV да се открива често при здрави хора с положителни антитела, без активна болест.

Профилактика и ваксина

Няма в момента одобрена универсална ваксина срещу EBV за масова употреба, макар че изследвания и клинични изпитвания продължават. Предотвратяването на предаването разчита най-вече на общи мерки:

• избягване на споделяне на прибори, чаши и лични вещи с хора, които имат симптоми,
• ограничаване на контакт с болни и избягване на тесен контакт (напр. целувки) докато траят симптомите,
• при пациенти с трансплантация или тежка имуносупресия — мониторинг и контрол на вирусната репликация с PCR и съобразени мерки от специалист.

Прогноза

За повечето здрави млади хора прогнозата е добра — симптомите отминават за няколко седмици до няколко месеца, а пълното възстановяване обикновено настъпва. Умората понякога може да продължи по‑дълго. При лица с нарушен имунитет или при редки усложнения прогнозата зависи от тежестта на заболяването и навременността на лечението.

Ако имате подозрение за EBV-инфекция (силна умора, възпалено гърло, подути лимфни възли, увеличен далак), консултирайте се с лекар — особено преди да вземате лекарства за болка или ако сте под имуносупресивно лечение. При активни симптоми като силни болки в корема (възможно разкъсване на далака), затруднено дишане или признаци на тежък хепатит търсете незабавна медицинска помощ.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява вирусът на Епщайн-Барр?

В: Как се разпространява EBV?

В: Колко души са заразени с EBV?

В: Какво се случва, когато някой се зарази с EBV по време на юношеството?

В: Къде в тялото се заразява EBV?

Въпрос: Остава ли неактивният EBV в организма на човека за цял живот, след като първоначалната инфекция е била овладяна?

Търсене по буква