Епикурейство: учението на Епикур — хедонизъм, атомизъм и етика

Епикурейството е философия, основана на учението на Епикур, чието училище — известено като „Градината“ — е създадено около 307 г. пр. Хр. Епикур е бил материалист и е възстановил и развил учението за атомите, започнато от Демокрит. Той категорично е атакувал суеверията и религиозния страх, като смятал, че природата е съставена от атоми и празнота, а животът и психичните явления имат естествено, материално обяснение.

Физика и познание

Към физиката на епикурейството спадат атомизмът и идеята за т.нар. климени (лат. clinamen) — спонтанното „отклонение“ на атомите, което служи за обяснение на изменчивостта и свободната воля. Епикур развива натуралистично виждане за света: душата е материална и се състои от фини атоми, а смъртта е край на усещанията — следователно няма основание за страх от посмъртния живот.

В епистемологията (теория на познанието) епикурейците поставят на първо място сетивния опит: усещанията (чувствията) са основният критерий за истинност, но разсъдъкът и логиката служат за правилно тълкуване на сетивните данни. Това ги прави ранни привърженици на емпиризма.

Етика: хедонизъм, но умерен

Епикурейството често се определя като форма на хедонизъм, защото поставя удоволствието в центъра на етичната система. Важното уточнение е, че това удоволствие е разбирано не като безконтролно търсене на сетивни наслади, а като постигане на състояние на спокойствие и свобода от страх и болка. Ключовите цели са атарaксия (вътрешно спокойствие) и апония (отсъствие на телесна болка).

Епикур учи, че най-висшото благо се постига чрез разсъдъчна преценка, умерен живот, приятелство и упражняване на добродетелите, които водят до трайно удоволствие. Той особено ценял простите, лесно достижими удоволствия и препоръчвал въздържание от излишни желания, тъй като преследването на прекомерни наслади често води до повече болка и неудовлетворение в бъдеще. Затова епикурейството може да бъде описано и като практически, рационален хедонизъм.

Четирите лекарства (Tetrapharmakos)

Епикур формулира известния наръчник за спокойствие в четири кратки точки — т. нар. «тетрафармакон» (четирите лекарства), които резюмират основните терапевтични послания на учението:

• Не бой се от боговете — те са пасивни и не се месят в човешките работи.
• Не се страхувай от смъртта — смъртта е край на усещанията и не може да бъде зло за живия.
• Благата са лесни за постигане — много от истинските удоволствия са прости и достъпни.
• Болката е или краткотрайна, или поносимa — тя рядко е необратимо непоносима.

Вкъщи и в обществото: начин на живот и морал

Епикурейците ценят общността и приятелството като основни условия за щастлив живот. Въпреки че не развиват подробна обществено-политическа теория, те приемат идеята за справедливост като взаимно споразумение — правило, което хората установяват за да избегнат вреда и страдание. По тази причина много епикурейци избягват активна политическа дейност и търсят спокойствие чрез личен и общестиен живот в рамките на своята «Градина».

Епикур предупреждава за опасността от прекомерно задоволяване: дали в храната, или в секса — преяждането или безразборните страсти често водят до по-големи неудовлетворения (например страх от бъдещ недостиг или усилване на похотта). В този смисъл неговата практика напомня въздържание и умереност, понякога близки до аскетични правила, но мотивирани не от отказ от удоволствието, а от търсенето на устойчиво добро състояние.

История, общности и противници

Първоначално епикурейството е предизвикателство за платонизма, а по-късно се превръща в основен противник на стоицизма. Епикур и неговите последователи често избягват публичната политика и се съсредоточават върху личното благополучие и общностния живот. Много епикурейски общества процъфтяват през късния елинистичен период и по време на римската епоха — например в градове като Антиохия, Александрия, Родос и в средите на Ерколано.

Най-известният римски представител на епикурейството е поетът Лукреций, чието епично стихотворение „За природата на нещата“ (De Rerum Natura) систематизира и популяризира множество епикурейски идеи. Градината и философите ѝ били предмет както на възхищение, така и на критика — особено от християнски автори по-късно, които виждат в материализма и отрицанието на посмъртния живот опасна алтернатива на религиозната доктрина.

Текстове и въздействие

Самият Епикур е оставил множество писмени трудове, но повечето от тях са загубени. Сред оцелелите фрагменти и сборници на неговите учения са писмото до Менойкея и писмото до Геродот — фрагменти, които съдържат много от основните му положения. Много от папирусовите свитъци, открити във Вилата на папирусите в Херкулан, са епикурейски текстове и се смята, че поне някои от тях са принадлежали на епикурееца Филодем, който съхранява и развива епикурейската етика и риторика.

През късната античност епикурейството постепенно отстъпва пред християнството и е подложено на нападения и репресии, което води до съкращаване на неговото влияние. Възраждането на епикурейските идеи става през XVII век, когато атомистът Пиер Гасенди възражда атомистката и епикурейската традиция, адаптирайки я към новите научни и религиозни контексти и така подготвя почвата за по-широкото приемане на натуралистични и емпирични идеи в ранната модерна наука.

Кратка оценка

Епикурейството предлага последователен и практически подход към щастието, основан на рационално управление на желанията, приятелството и познанието за природата. Въпреки че често е опростявано до „безразборен хедонизъм“, историческият Епикур е проповядвал умереност, философска рефлексия и освобождение от ирационалните страхове — послания с продължителна привлекателност и историческо влияние.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Епикур?

Въпрос: Какво представлява епикурейството?

Въпрос: Как Епикур е гледал на телесните желания?

Въпрос: Кои са били някои от основните противници на епикурейството?

Въпрос: Епикур формулирал ли е някакъв социален морал?

В: Къде днес можем да намерим съчиненията на Епикур?

Търсене по буква