Епикурейство
Епикурейството е философия, основана на учението на Епикур. Началото му е поставено около 307 г. пр. Епикур е бил материалист, който е вярвал, че съществуват атоми. Учението за атомите е започнато за първи път от Демокрит. Епикур е бил материалист и решително е атакувал суеверията.
Според Епикур боговете са пасивни: Те не се намесват в света. Според Аристип Епикур вярва, че най-голямото благо е да имаш определени удоволствия и да достигнеш състояние на духа, в което няма страх и болка. Епикурейството е форма на хедонизъм, защото обявява, че удоволствието е единственото съществуващо благо. Епикурейството твърди, че отсъствието на болка е най-голямото удоволствие; то също така се застъпва за прост живот. Тези идеи го правят достатъчно различен от "хедонизма", както обикновено се определя.
Според епикурейците най-висшето удоволствие (спокойствие и свобода от страха) се постига чрез познание, приятелство и добродетелен и умерен живот. Епикур се изказвал благосклонно за насладата от простите удоволствия; Той имал предвид и въздържането от телесни желания, като секс и апетити, почти като аскетизъм.
Той твърди, че когато човек се храни, не бива да прекалява с храната, защото това може да доведе до неудовлетвореност по-късно, като например мрачното осъзнаване, че в бъдеще няма да може да си позволи подобни деликатеси. По същия начин сексът може да доведе до повишена похотливост и неудовлетвореност от сексуалния партньор. Епикур не е формулирал широка система на социален морал, която да е оцеляла.
Първоначално епикурейството е предизвикателство към платонизма, но по-късно се превръща в основен противник на стоицизма. Епикур и неговите последователи избягват политиката. Много епикурейски общества процъфтяват през късния елинистичен период и по време на римската епоха (като тези в Антиохия, Александрия, Родос и Ерколано).
Поетът Лукреций е най-известният му привърженик в Рим. Към края на Римската империя, след като е подложен на християнски атаки и репресии, епикурейството почти е отмряло, но е възкресено през XVII в. от атомиста Пиер Гасенди, който го адаптира към християнската доктрина.
Запазени са някои съчинения на Епикур. Някои учени смятат, че епическата поема "За природата на нещата" на Лукреций представя в едно произведение основните аргументи и теории на епикурейството. Много от папирусовите свитъци, открити във Вилата на папирусите в Херкулан, са епикурейски текстове. Смята се, че поне някои от тях са принадлежали на епикурееца Филодем.
Епикур
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Епикур?
О: Епикур е философ-материалист, живял около 307 г. пр.н.е., който е преподавал за атомите, чието начало е поставено от Демокрит. Той също така решително атакувал суеверията и вярвал, че най-голямото благо е да имаш определени удоволствия и да достигнеш състояние на духа, в което няма страх или болка.
Въпрос: Какво представлява епикурейството?
О: Епикурейството е философия, основана на учението на Епикур. Това е форма на хедонизъм, която обявява удоволствието за единственото благо, като се застъпва за отсъствието на болка като най-голямо удоволствие и за водене на прост живот.
Въпрос: Как Епикур е гледал на телесните желания?
О: Според Епикур човек трябва да се въздържа от телесни желания като секс и апетити, почти като аскетизъм. Той твърди, че когато се храним, не трябва да се храним прекалено обилно, за да избегнем неудовлетвореност по-късно. По същия начин сексът може да доведе до повишена похотливост и неудовлетвореност от сексуалния партньор.
Въпрос: Кои са били някои от основните противници на епикурейството?
О: Основните противници на епикурейството са платонизмът и стоицизмът.
Въпрос: Епикур формулирал ли е някакъв социален морал?
О: Не, той не е формулирал широка система на социален морал, която да е оцеляла до днес.
В: Къде днес можем да намерим съчиненията на Епикур?
О: До днес са оцелели някои съчинения на Епикур; освен това се смята, че много папирусови свитъци, открити във Вила дей Папири в Херкулан, са написани от него или от неговия последовател Филодем. Поемата "За природата на нещата" на Лукреций също представя основни аргументи и теории от неговото учение.
