Дисковата операционна система (DOS) е минимална операционна система с текстов (команден) интерфейс, която поначало се зарежда от сменяем носител — например дискета — при стартиране на компютъра и осигурява основни услуги за достъп до файлове и устройства. DOS получава достъп до диска за софтуер, за да извършва операции, управление на файлове и стартиране на програми. MS-DOS е вероятно най-известната DOS; Microsoft придобива и развива система, произлязла от QDOS (Quick and Dirty Operating System). С нарастването на капацитета и надеждността на твърдите дискове, операционните системи започват да се инсталират постоянно на тях вместо да се зареждат само от дискети — процес, подпомогнат и от понижаването на цените на твърдите дискове.

DOS системите са предимно текстови и без графичен интерфейс, което спестява място и ресурси. Въпреки че повечето DOS са заменени от системи с графичен потребителски интерфейс като Windows, Macintosh и Linux, те все още намират приложение на места с по-стара техника или където се изисква специфичен стар софтуер. Причини за това включват липса на средства за ъпгрейд, необходимост да се ползва специализиран софтуер, носталгия по по-стари системи или убеждението, че текстовите системи понякога са по-ефективни и по-бързи (носталгия по).

Кратка история

Корените на DOS водят към ранните персонални компютри. Преди появата на MS-DOS съществуваше CP/M — популярна операционна система за микрокомпютри. QDOS (разработена от Tim Paterson за Seattle Computer Products) служи като основа, която Microsoft адаптира и продава като MS-DOS в началото на 80-те години, включително и като част от пакета за IBM PC (PC-DOS). През годините MS-DOS претърпява множество версии (1.x, 2.x, 3.x, 4.x, 5.0, 6.x и т.н.). С навлизането на Windows 95/98 функциите на DOS започват да се интегрират в графичния интерфейс; при семейство Windows NT (2000, XP и по-нататък) DOS не е част от ядрото.

Основни функции и устройство

  • Команден интерпретатор: основният интерфейс е командният ред (COMMAND.COM при MS-DOS), чрез който потребителят въвежда команди.
  • Файлова система: обичайно използвана е FAT (FAT12/FAT16), която определя структурата и ограничението за размери на дяловете и файловете.
  • Зареждане (boot): DOS може да се зареди от дискета, твърд диск или друг носител; съществуват специални стартиращи (boot) дискове за диагностика и инсталация.
  • Нисконивоен достъп до хардуера: DOS позволява директен достъп до портове и памет, което улеснява писането на драйвери и игри, но също така създава рискове за стабилността.
  • Концепция за памет: DOS работи с ограничена конвенционална памет (обикновено първите 640 KB), като използва разширения (XMS/EMS) и горна памет (Upper Memory) чрез допълнителни драйвери.

Типични файлове и конфигурация

В MS-DOS ключови системни файлове са COMMAND.COM (интерпретаторът на командите), CONFIG.SYS (за зареждане на драйвери и настройки) и AUTOEXEC.BAT (стартиращ сценарий). Допълнителни драйвери за разширена памет са например HIMEM.SYS и EMM386.EXE.

Често използвани команди

Примери за базови DOS команди, които всеки потребител е виждал:

  • DIR — списък на файлове и папки
  • COPY — копиране на файлове
  • DEL или ERASE — изтриване на файлове
  • REN или RENAME — преименуване
  • CD — смяна на работна директория
  • MD/RD — създаване/премахване на директории
  • FORMAT — форматиране на диск
  • CHKDSK — проверка на диск за грешки
  • EDIT — прост текстов редактор (в някои версии)
  • XCOPY — копиране на дървета от файлове и папки
  • Скриптове: файлове с разширение .BAT позволяват писане на поредица от команди (batch файлове) с управление чрез IF, FOR, GOTO и др.

Създаване на стартиращ (boot) диск и употреба във възстановяване

В спешни случаи или при нужда от инсталация на ниско ниво се използва зареждащ диск — това може да бъде дискета (в миналото) или днес USB с FreeDOS. Исторически командата FORMAT /S или SYS се е използвала за пренасяне на системни файлове върху дискета. Днес се използват специализирани инструменти за създаване на стартиращ USB с FreeDOS или MS-DOS среда, което позволява диагностика, флашване на BIOS/фърмуер или стартиране на стари програми.

Разновидности и емулатори

Освен MS-DOS има и други варианти като PC-DOS (IBM) и свободни проекти като FreeDOS — отворен софтуер, който поддържа стар софтуер и устройства. За стартиране на DOS програми на съвременни операционни системи много потребители ползват емулатора DOSBox, който осигурява съвместимост и удобство при старите игри и приложения.

Къде се използва DOS днес

  • Ретро игри и ентусиасти — възстановяване и игра на класики.
  • Индустриални системи и вградени устройства, където хардуерът е стар и софтуерът е специализиран.
  • Диагностика и флашване на фърмуер, където е необходимо да се зареди минимална среда.
  • Образователни цели — изучаване на основите на операционните системи и командната обработка.

Ограничения и уязвимости

DOS няма модерни механизми за мултитаскинг, защита на паметта или многопотребителска работа, което я прави неподходяща за съвременни мрежови и сигурни среди. Директният достъп до хардуера е едновременно предимство (производителност) и недостатък (липса на изолация и по-голям риск от повреда или зловреден код). С времето DOS беше заменена от по-сложни ОС, които предлагат стабилност, сигурност и графични интерфейси.

Наследство

DOS остава важна част от историята на персоналните компютри и влияе на редица концепции — файлови структури (FAT), командни интерфейси и начина, по който приложенията общуват с хардуера. Програмите и игрите, изградени за DOS, продължават да се ползват чрез емулатори или на оригинален хардуер, а проекти като FreeDOS поддържат възможността да се работи с тази класическа среда и днес.