Донатело — италиански ренесансов скулптор, създател на Давид (ок.1386–1466)

Донатело — велик италиански ренесансов скулптор от Флоренция, създател на прочутия Давид, новатор в бронз и натурализъм; шедьоври, биография и художествено влияние.

Донатело (Donato di Niccolò di Betto Bardi, ок. 1386 – 13 декември 1466) е италиански скулптор от епохата на Ренесанса, централна фигура в преоткриването на античната класика и в развитието на натуралистичния подход в изобразителното изкуство. Живее и работи предимно във Флоренция, но творческата му дейност обхваща и Рим, Сиена и Падуа, както и във Флоренция. Работи в камък, бронз, дърво, глина и восък с помощта на няколко асистенти и ученици. Репутацията му като велик майстор е формулирана от биографа Джорджо Вазари и през вековете остава стабилна. Сред покровителите му са църквата, Козимо Медичи и различни градски и религиозни институции.

Биография

Донатело е син на Николо ди Бето Барди и е роден във Флоренция; името на майка му не е известно. В младежките си години се обучава в кръга на водещите творци на своето време: работи и сътрудничи с водещи майстори като архитекта Филипо Брунелески и оказва помощ на скулптора Лоренцо Гиберти да при изработката на статуи за Батистеро ди Сан Джовани. Тези контакти и практиката в големи работилници формират техниката и чувството му за композиция и пространство.

През кариерата си Донатело изпълнява поръчки за църкви, градски гилди и богати фамилии. Работи както в обществени пространства (ниши, фасади и площади), така и за вътрешни декорации и частни дворове. Често ръководи големи ателиета и има ученици, които продължават неговата стилистика и техники.

Основни творби

Донатело е автор на множество скулптури, релефи и монументални композиции. Сред най-значимите му творби са:

• „Давид“ (бронзова статуя) – една от най-известните му творби и символ на Ренесанса. Представлява младеж в естествена големина, първата известна свободно стояща гола статуя, изработена след античността. Бронзовият Давид впечатлява с контрапоста, изисканата пластика и човешката непосредственост на изражението; дълго време е експониран в частни и публични пространства във Флоренция и днес е сред най-ценните паметници на музеи и колекции.
• „Свети Георги“ за Орсанмикеле — статуя, изпълнена за фасадната ниша на зданието, показваща героичен, динамичен образ с внимание към детайла и психологическа насоченост.
• Канторията (Cantoria) за катедралата във Флоренция — декоративна певческа галерия с богато пластично групиране на фигури; пример за виртуозно овладяване на пространственото впечатление и движението в мрамор.
• Ездаческият паметник на Гаттамелата (Erasmo da Narni) в Падуа — монументална бронзова конна статуя, създадена в средата на XV век; възстановява формата на античния конен паметник и е едно от най-значимите постижения в монументалната бронзова скулптура след античността.
• Релефи в техника stiacciato — много от Донателовите релефи са изпълнени в изключително плитък (почти гравиран) релеф, който позволява впечатляваща перспектива и дълбочина при минимална дебелина на пласта; добър пример за този похват е релефната работа, позната като „Вечерята на Ирод“ и други сценични композиции.
• Множество други релефи, саркофази, медальони и религиозни изображения, предназначени както за катедрали и баптистерии, така и за частни дворове и манастири.

Стил и художествен принос

Работата на Донатело е силно повлияна от античната скулптура: той преоткрива класическите пропорции, контрапоста и пластичната спокойна простота, но ги съчетава с ярко изразен натурализъм. Донатело е един от първите скулптори на своето време, които отстояват и възхваляват човешкото тяло в неговата естествена форма — идея, която е била почти забравена след късната античност и средновековието.

Характерни черти на неговата практика са:

• натурализъм и внимание към анатомията;
• изразителност и психологическа дълбочина на лицата и жестовете;
• експериментиране с релефните техники (особено stiacciato), които позволяват изключително деликатни тонални преходи и илюзия за пространство;
• смелост в композицията и работата с различни материали — от деликатни восъчни модели до масивен бронз и мрамор.

Неговото влияние върху развитието на европейската скулптура е голямо: Донатело отваря пътя към по-личен, човешки и експресивен подход, който ще бъде развит от следващите поколения творци, включително Майсторите на високия Ренесанс.

Наследство

Донатело умира във Флоренция на 13 декември 1466 г. Неговите произведения продължават да се изучават и възхваляват като ключови примери за прехода от средновековната стилистика към ренесансовия реализъм. Много от творбите му се съхраняват в музеи и църкви, където продължават да привличат вниманието на историци, художници и широката публика като образец за техническо майсторство и човешка изразителност.

Бележка: Донателовата продукция е обширна и в някои детайли изследователите дискутират датировките, поръчителите и първоначалните места на поставяне на отделни произведения. Общоприето е обаче, че неговото творчество бележи решаваща стъпка в обновлението на европейската скулптурна традиция.

Въпроси и отговори

В: Кой е Донатело?

В: Къде е работил?

В: Кой е бил неговият учител?

В: Какво вдъхновява работата му?

В: Коя е най-известната му творба?

В: Какъв тип художник е бил той?

В: Колко статуи е направил за катедралата във Флоренция?

Търсене по буква