Пустинен скакалец (Schistocerca gregaria) — биология, щети и контрол

Пустинният скакалец (Schistocerca gregaria) е вид скакалец. Епидемиите от пустинни скакалци застрашават селскостопанското производство в Африка, Близкия изток и Азия. Това се случва от векове. Това ненаситно насекомо може да засегне поминъка на една десета от световното население. Унищожителните рояци скакалци не се образуват всяка година, а само когато условията са подходящи за тях.

Пустинният скакалец е потенциално най-опасният от скакалците поради способността на рояците да прелитат бързо на големи разстояния. Той има от две до пет поколения годишно. Последният голям подем на пустинния скакалец през 2004-2005 г. причини загуби на реколтата в Западна Африка и намали хранителните доставки в района. Пустинният скакалец сам по себе си не е отговорен за глада, но е допринасящ фактор.

Описание и биология

Schistocerca gregaria има две основни форми на поведение и външен вид: солитарна и григорска (рояща). В солитарната фаза насекомите са по-скоро кротки и разпръснати, докато при благоприятни условия (обилни валежи и богата растителност) те стават по-събирачни, променят цвета си и поведението си и образуват гъсти групи, които по-късно могат да се преобразуват в големи рояци.

Възрастните достигат 6–8 см дължина в зависимост от пола и храненето. Ларвите (на хрилете) преминават през няколко стадия (инстарни) преди да се превърнат в възрастни. Интензивността на размножаването зависи силно от климата и наличието на растителност.

Жизнен цикъл и екологични фактори

• Яйца: Самките снасят яйца в почвата на групи (скапулуми); едно скупчване може да съдържа стотици яйца.
• Ларви (ползещи форми): След излюпване младите форми образуват „пакети“ или ленти (hopper bands), които се движат заедно и изяждат растенията по пътя си.
• Превръщане във възрастни: След няколко инстарни стадия се появяват крилати възрастни, които при грижовни условия формират летящи рояци.
• Тригери за рояване: Основните причини са необичайни валежи, разрастване на растителността и гъстота на популацията. Вятърните и атмосферни условия позволяват на рояците да прелитат стотици до хиляди километри.

Поведение и миграция

Рояците могат да пътуват дневно по няколко десетки до над сто километра, като използват силните ветрове. Гигантски рояци са в състояние да консумират огромни количества зелена маса и могат да изядат реколта, пасища и горска растителност. Поради това те са сериозна заплаха за продоволствената сигурност в засегнатите райони.

Щети и икономическо въздействие

• Пустинният скакалец унищожава посеви, овощни градини, пасища и гори, като намалява добивите и качеството на продукцията.
• Загубите могат да доведат до повишаване на цените на хранителните стоки и да увеличат риска от недохранване, особено в уязвими общности.
• Освен 2004–2005 г., в периода 2019–2021 г. големи нападения засегнаха Източна Африка, Йемен и Южна Азия, което подчерта необходимостта от по-добра подготовка и координация.

Мониторинг и ранно предупреждение

Ефективният контрол е базиран на ранно откриване и бърза реакция. Често се използват следните подходи:

• Наземни наблюдения и доклади от земеделци и общности.
• Сателитни и метеорологични данни за проследяване на валежи и растителност.
• Мрежи за предупреждение и международно сътрудничество между държавните служби и организации.

Методи за контрол

Контролът на пустинния скакалец включва комбинация от подходи, често под формата на интегриран управление (IPM):

• Химичен контрол: Авио- и наземно пръскане с инсектициди (ULV и наземни измивания) са най-бързият начин за потушаване на големи рояци. Изборът на препарат, дозиране и време на пръскане трябва да се прави от квалифицирани специалисти, като се вземат предвид риска за хората, животните и околната среда.
• Биологичен контрол: Фунгициди/биопестициди на база Metarhizium acridum (комерсиални продукти като биопестициди) дават по-екологично решение при ранни стадии. Те действат по-бавно, но са по-безопасни за полезната фауна.
• Културни и физични мерки: За малки огнища могат да се използват механично унищожаване на яйца, прегради, местни методи за улавяне или отгонване. При големи рояци тези мерки обикновено са недостатъчни.
• Организационни мерки: Подготовка на инвентар, обучение на екипи за бърза реакция, координация между съседни държави и финансови механизми за подкрепа на засегнатите общности.

Превенция и съвети за земеделците

• Поддържайте комуникация с местните служби за растителна защита и докладвайте наблюдения незабавно.
• Защитете съхранените семена и храни в плътно затворени помещения.
• Планирайте алтернативни източници на доход и резерви от храни за периоди на криза.
• Използвайте биологични и по-малко токсични препарати когато е възможно, за да се намалят щетите върху полезните организми и околната среда.

Заключение

Пустинният скакалец е един от най-опасните вредители заради бързото си разпространение и възможността да унищожава широки площи селскостопанска продукция. Ефективното противодействие изисква ранно откриване, координирани национални и международни усилия, комбиниране на химични и биологични методи и подкрепа за засегнатите общности. Превенцията и подготовката са ключови за намаляване на икономическите и социалните последици от бъдещи епидемии.

Разработване

Насекомото няма пълна метаморфоза. Ларвите му се развиват на етапи, наречени "инстарс". Когато ларвите се доближат до възрастните, те се наричат "нимфи" или "хоперси". Съществуват два вида бункери: самотни и групови.

Във фазата на самотност бункерите не се групират, а се движат самостоятелно. Окраската им в по-късните фази обикновено е зеленикава или кафеникава, за да съответства на цвета на тревата.

Във фазата на сплотяване бумките се събират на групи и в по-късните стадии придобиват смела окраска с черни петна на жълт фон. Незрелите са розови, а зрелите възрастни са яркожълти и летят през деня на гъсти рояци.

Превръщането на самотното насекомо в жадна глутница скакалци обикновено следва периода на суша, когато най-накрая завали дъжд и растителността се разраства в местата за размножаване на пустинните скакалци. Популацията бързо се разраства и конкуренцията за храна се засилва.

Когато бункерите са по-многобройни, близкият физически контакт кара задните крака на насекомите да се удрят един в друг. Този стимул предизвиква каскада от метаболитни промени, които придвижват насекомите от самотната към груповата фаза. Когато хопперите станат групови, окраската им се променя от предимно зелена до жълта и черна, а възрастните се променят от кафява до розова (незрели) или жълта (зрели). Телата им стават по-къси и те отделят феромон, който ги привлича един към друг. Това води до образуване на рояци.

Самотни (горе) и общи (долу) нимфи на пустинен скакалец

Въпроси и отговори

В: Какво представлява пустинният скакалец?

В: Каква е заплахата от пустинните скакалци?

Въпрос: Кога се образуват унищожителните рояци скакалци?

В: Защо пустинният скакалец е потенциално най-опасният от скакалците?

В: Колко поколения има пустинният скакалец годишно?

В: Какви бяха последиците от последния голям подем на пустинния скакалец през 2004-2005 г.?

В: Само пустинният скакалец ли е отговорен за глада?

Търсене по буква