Пустинният скакалец (Schistocerca gregaria) е вид скакалец. Епидемиите от пустинни скакалци застрашават селскостопанското производство в Африка, Близкия изток и Азия. Това се случва от векове. Това ненаситно насекомо може да засегне поминъка на една десета от световното население. Унищожителните рояци скакалци не се образуват всяка година, а само когато условията са подходящи за тях.

Пустинният скакалец е потенциално най-опасният от скакалците поради способността на рояците да прелитат бързо на големи разстояния. Той има от две до пет поколения годишно. Последният голям подем на пустинния скакалец през 2004-2005 г. причини загуби на реколтата в Западна Африка и намали хранителните доставки в района. Пустинният скакалец сам по себе си не е отговорен за глада, но е допринасящ фактор.

Описание и биология

Schistocerca gregaria има две основни форми на поведение и външен вид: солитарна и григорска (рояща). В солитарната фаза насекомите са по-скоро кротки и разпръснати, докато при благоприятни условия (обилни валежи и богата растителност) те стават по-събирачни, променят цвета си и поведението си и образуват гъсти групи, които по-късно могат да се преобразуват в големи рояци.

Възрастните достигат 6–8 см дължина в зависимост от пола и храненето. Ларвите (на хрилете) преминават през няколко стадия (инстарни) преди да се превърнат в възрастни. Интензивността на размножаването зависи силно от климата и наличието на растителност.

Жизнен цикъл и екологични фактори

  • Яйца: Самките снасят яйца в почвата на групи (скапулуми); едно скупчване може да съдържа стотици яйца.
  • Ларви (ползещи форми): След излюпване младите форми образуват „пакети“ или ленти (hopper bands), които се движат заедно и изяждат растенията по пътя си.
  • Превръщане във възрастни: След няколко инстарни стадия се появяват крилати възрастни, които при грижовни условия формират летящи рояци.
  • Тригери за рояване: Основните причини са необичайни валежи, разрастване на растителността и гъстота на популацията. Вятърните и атмосферни условия позволяват на рояците да прелитат стотици до хиляди километри.

Поведение и миграция

Рояците могат да пътуват дневно по няколко десетки до над сто километра, като използват силните ветрове. Гигантски рояци са в състояние да консумират огромни количества зелена маса и могат да изядат реколта, пасища и горска растителност. Поради това те са сериозна заплаха за продоволствената сигурност в засегнатите райони.

Щети и икономическо въздействие

  • Пустинният скакалец унищожава посеви, овощни градини, пасища и гори, като намалява добивите и качеството на продукцията.
  • Загубите могат да доведат до повишаване на цените на хранителните стоки и да увеличат риска от недохранване, особено в уязвими общности.
  • Освен 2004–2005 г., в периода 2019–2021 г. големи нападения засегнаха Източна Африка, Йемен и Южна Азия, което подчерта необходимостта от по-добра подготовка и координация.

Мониторинг и ранно предупреждение

Ефективният контрол е базиран на ранно откриване и бърза реакция. Често се използват следните подходи:

  • Наземни наблюдения и доклади от земеделци и общности.
  • Сателитни и метеорологични данни за проследяване на валежи и растителност.
  • Мрежи за предупреждение и международно сътрудничество между държавните служби и организации.

Методи за контрол

Контролът на пустинния скакалец включва комбинация от подходи, често под формата на интегриран управление (IPM):

  • Химичен контрол: Авио- и наземно пръскане с инсектициди (ULV и наземни измивания) са най-бързият начин за потушаване на големи рояци. Изборът на препарат, дозиране и време на пръскане трябва да се прави от квалифицирани специалисти, като се вземат предвид риска за хората, животните и околната среда.
  • Биологичен контрол: Фунгициди/биопестициди на база Metarhizium acridum (комерсиални продукти като биопестициди) дават по-екологично решение при ранни стадии. Те действат по-бавно, но са по-безопасни за полезната фауна.
  • Културни и физични мерки: За малки огнища могат да се използват механично унищожаване на яйца, прегради, местни методи за улавяне или отгонване. При големи рояци тези мерки обикновено са недостатъчни.
  • Организационни мерки: Подготовка на инвентар, обучение на екипи за бърза реакция, координация между съседни държави и финансови механизми за подкрепа на засегнатите общности.

Превенция и съвети за земеделците

  • Поддържайте комуникация с местните служби за растителна защита и докладвайте наблюдения незабавно.
  • Защитете съхранените семена и храни в плътно затворени помещения.
  • Планирайте алтернативни източници на доход и резерви от храни за периоди на криза.
  • Използвайте биологични и по-малко токсични препарати когато е възможно, за да се намалят щетите върху полезните организми и околната среда.

Заключение

Пустинният скакалец е един от най-опасните вредители заради бързото си разпространение и възможността да унищожава широки площи селскостопанска продукция. Ефективното противодействие изисква ранно откриване, координирани национални и международни усилия, комбиниране на химични и биологични методи и подкрепа за засегнатите общности. Превенцията и подготовката са ключови за намаляване на икономическите и социалните последици от бъдещи епидемии.