Пустинен скакалец
Пустинният скакалец (Schistocerca gregaria) е вид скакалец. Епидемиите от пустинни скакалци застрашават селскостопанското производство в Африка, Близкия изток и Азия. Това се случва от векове. Това ненаситно насекомо може да засегне поминъка на една десета от световното население. Унищожителните рояци скакалци не се образуват всяка година, а само когато условията са подходящи за тях.
Пустинният скакалец е потенциално най-опасният от скакалците поради способността на рояците да прелитат бързо на големи разстояния. Той има от две до пет поколения годишно. Последният голям подем на пустинния скакалец през 2004-2005 г. причини загуби на реколтата в Западна Африка и намали хранителните доставки в района. Пустинният скакалец сам по себе си не е отговорен за глада, но е допринасящ фактор.
Разработване
Насекомото няма пълна метаморфоза. Ларвите му се развиват на етапи, наречени "инстарс". Когато ларвите се доближат до възрастните, те се наричат "нимфи" или "хоперси". Съществуват два вида бункери: самотни и групови.
Във фазата на самотност бункерите не се групират, а се движат самостоятелно. Окраската им в по-късните фази обикновено е зеленикава или кафеникава, за да съответства на цвета на тревата.
Във фазата на сплотяване бумките се събират на групи и в по-късните стадии придобиват смела окраска с черни петна на жълт фон. Незрелите са розови, а зрелите възрастни са яркожълти и летят през деня на гъсти рояци.
Превръщането на самотното насекомо в жадна глутница скакалци обикновено следва периода на суша, когато най-накрая завали дъжд и растителността се разраства в местата за размножаване на пустинните скакалци. Популацията бързо се разраства и конкуренцията за храна се засилва.
Когато бункерите са по-многобройни, близкият физически контакт кара задните крака на насекомите да се удрят един в друг. Този стимул предизвиква каскада от метаболитни промени, които придвижват насекомите от самотната към груповата фаза. Когато хопперите станат групови, окраската им се променя от предимно зелена до жълта и черна, а възрастните се променят от кафява до розова (незрели) или жълта (зрели). Телата им стават по-къси и те отделят феромон, който ги привлича един към друг. Това води до образуване на рояци.
Самотни (горе) и общи (долу) нимфи на пустинен скакалец
Въпроси и отговори
В: Какво представлява пустинният скакалец?
О: Пустинният скакалец е вид скакалци.
В: Каква е заплахата от пустинните скакалци?
О: Епидемиите от пустинни скакалци застрашават селскостопанската продукция в Африка, Близкия изток и Азия, а поминъкът на една десета от световното население може да бъде засегнат от това ненаситно насекомо.
Въпрос: Кога се образуват унищожителните рояци скакалци?
О: Унищожителните рояци скакалци не се образуват всяка година, а само когато условията са подходящи за тях.
В: Защо пустинният скакалец е потенциално най-опасният от скакалците?
О: Пустинният скакалец е потенциално най-опасният от скакалците поради способността на рояците да прелитат бързо на големи разстояния.
В: Колко поколения има пустинният скакалец годишно?
О: Пустинният скакалец има от две до пет поколения годишно.
В: Какви бяха последиците от последния голям подем на пустинния скакалец през 2004-2005 г.?
О: Последното голямо нашествие на пустинни скакалци през 2004-2005 г. доведе до загуба на реколтата в Западна Африка и до намаляване на хранителните доставки в района.
В: Само пустинният скакалец ли е отговорен за глада?
О: Не, пустинният скакалец сам по себе си не е отговорен за глада, но е фактор, който допринася за това.
