Индустриален музей Дерби

"Derby Silk Mill" е музей на промишлеността в Дерби, Англия. Музеят се помещава в историческа бивша фабрика за коприна, която е част от Derwent Valley Mills. Между 1717 г. и 1721 г. Джордж Сороколд построява първата британска фабрика край река Дервент. Тази мелница е построена за производство на копринени нишки с помощта на машини, задвижвани от водно колело.

Джон Ломб копира дизайна на машините, използвани за предене на големи количества коприна, когато работи в италианската копринена индустрия. Това може би е първият пример за промишлен шпионаж.

Традиционно колелото за предене се е използвало за производство на малки количества копринени нишки в домовете на местните предачки. Но новите големи машини са в състояние да произвеждат много по-големи количества коприна и започват да се конкурират с италианците. Тези машини обаче изискват големи сгради и огромен източник на енергия. Задвижването на големите машини за предене става с водно колело, което се върти от мелничния бряг от западната страна на новата фабрика за коприна.

Джон Ломб умира неестествено през 1722 г. Смятало се е, че е убит с отрова от италианец като отмъщение за кражба на търговски тайни. Неговият полубрат, сър Томас Ломб Кнт., умира на 2 юни 1739 г., оставяйки имуществото си на своята вдовица и двете им дъщери.

Дама Елизабет обявява наема на сградата и машините през 1739 г., а останалите 64 години от наема са прехвърлени на Ричард Уилсън младши от Лийдс за 2800 лири.

Ричард Уилсън остава в Лийдс и получава част от печалбата. Мелницата се управлява от Уилям и Самюъл Лойд (и двамата лондонски търговци) и Томас Бенет като управител на заплата.

Описанието на мелницата от Уилям Уилсън, датирано някъде между 1739 и 1753 г., е следното:

Тези кръгли предещи машини (известни още като "метачни машини") са най-прогресивната характеристика на фабриката. Освен това те са използвали един-единствен източник на енергия (вода) и са наемали много организирани работници (200-400, според последните източници). Благодарение на този цялостен процес на производство от сурова коприна до фини качествени конци, копринената фабрика на Ломбс се счита за първото успешно използване на фабричната система във Великобритания.

Копринената фабрика е посещавана от много туристи. Например Босуел го посещава през септември 1777 г. Не всички посетители смятат, че мелницата е в добро състояние. Торингтън коментира "горещината, миризмите и шума". През 1835 г. Феърхолт е шокиран от нездравословното състояние на бедните деца. Чуждестранни посетители също посещават мелницата по време на своите пътувания.

Уилям Хътън е бил служител и по-късно си спомня за дългите часове, ниските заплати и побоищата. Работата спирала само при голяма суша или студ, или при липса на коприна. Но през август 1748 г. по време на избори и състезания в Дерби се взимат неофициални почивки.

Партньорството на Уилсън и Лойд е прекратено през 1753 г. поради кавги и съдебни дела. Лойд остава собственик на сградата и машините.

През 1765 г. Томас Бенет купува мелницата от Лойд с ипотека в полза на семейство Уилсън, но в продължение на години тя е занемарена, тъй като други мелници в Дерби и Чешир се разрастват и стават конкуренти, а самата търговия с коприна запада.

През 1780 г. поднаемател става Ламех Суифт. Той плаща съответно 7 лири на корпорацията и 170 лири на Томас Уилсън (брат на Ричард и Уилям) годишно. През 1781 г. влиза в конфликт с Корпорацията по отношение на ремонта на язовирите, остава под аренда до изтичането на договора за аренда през 1803 г.

През 1803 г. корпорацията обявява договора за наем за 60 години. В обявата се казва, че "италианската фабрика" все още се използва за хвърляне на коприна.

През ноември 1833 г. в Дерби започват работнически движения, които водят до създаването на Великия национален профсъюз през февруари 1834 г. Няколко месеца по-късно се появяват мъчениците от Толпадъл. Копринената фабрика не е в центъра на движенията, Тейлър (наемател на фабриката по това време) е един от работодателите, които се съгласяват да не наемат работник, който е член на профсъюз. Към средата на април 1834 г. Тейлър съобщава, че две трети от машините му работят и много от бившите му работници подават молби за възстановяване на работа. Според "The Derby Mercury" някои от бившите профсъюзни членове така и не са успели да си намерят следваща работа в Дерби. Това събитие се отбелязва с марш, организиран от Съвета на профсъюзите в Дерби всяка година през уикенда преди Първи май.

Семейство Тейлър продължава да стопанисва мелницата, но през 1865 г. се разорява и е принудено да продаде машините и лизинга си. През тази година в. "Дерби Меркюри" обявява за продажба много копринени фабрики и е очевидно, че индустрията е обхваната от обща депресия. Това се случва четири години преди Кобденския договор с Франция, за който се твърди, че на практика е унищожил британската копринена индустрия.

Дългогодишната връзка с производството на коприна приключва около 1908 г., когато в сградата се премества химическата компания F.W. Hampshire and Company, която произвежда хартия за мухи и лекарства за кашлица. На 5 декември 1910 г. в 5,00 ч. сутринта в близката мелница за брашно на Соутър Ботърс избухва пожар и скоро пламъкът се разпространява към копринената фабрика. Източната стена на мелницата паднала в реката и цялата сграда изгоряла. Огромни усилия полагат пожарната бригада на общината и компанията Midland Railway, които спасяват корпуса на кулата и очертанията на вратите, водещи към първоначалните пет етажа. Те могат да се видят и днес на стълбището на кулата. Сградата е възстановена на същата височина, но с три етажа вместо с пет, и продължава да бъде такава и до днес.

През 20-те години на миналия век сградата преминава в ръцете на Управлението за електроенергия. Те я използват отчасти като складове, работилници и столова. Скрита от пътя от електроцентралата, съществуването на мелницата е до голяма степен забравено от широката общественост до премахването на електроцентралата през 1970 г. След това тя е превърната в индустриален музей, какъвто Дерби предлага от дълго време. Музеят е открит на 29 ноември 1974 г.

Входът на музея и кулата откъм Cathedral GreenZoom
Входът на музея и кулата откъм Cathedral Green

Копринената фабрика в Дерби, вероятно в началото на 1900 г., преди пожара през 1910 г.Zoom
Копринената фабрика в Дерби, вероятно в началото на 1900 г., преди пожара през 1910 г.

Акварел от Алфред Джон Кийн на пожара от 1910 г.Zoom
Акварел от Алфред Джон Кийн на пожара от 1910 г.

Затваряне и консервиране през 2011 г.

Градският съвет на Дерби затваря музея на 3 април 2011 г., за да освободи средства за реконструкцията на музея "Копринената фабрика" и други музеи в града. В доклада на стратегическия директор по въпросите на кварталите (точка 7, представена на заседанието на кабинета на Съвета, проведено на 26 октомври 2010 г.) се посочва, че ще бъдат закрити 8,6 работни места на пълен работен ден, но за сметка на това ще бъдат спестени 197 000 GBP, за да се компенсира загубата на средства по програмата "Възраждане". В доклада не е посочена дата за повторното отваряне на музея, въпреки че е отчетен период от две години.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява копринената фабрика в Дерби?


О: Копринената фабрика в Дерби е музей на промишлеността в Дерби, Англия. Преди това е бил известен като Индустриален музей на Дерби и се помещава в историческа бивша фабрика за коприна, която е част от Derwent Valley Mills.

Въпрос: Кой е построил първата мелница във Великобритания?


О: Джордж Сороколд построява първата мелница във Великобритания край река Дервент между 1717 и 1721 г. Тази мелница е построена за производство на копринени нишки с помощта на машини, задвижвани от водно колело.

В: Как Джон Ломб се сдобива с дизайна на тези машини?


О: Джон Ломб копира дизайна на машините, използвани за предене на големи количества коприна, когато работи в италианската копринена индустрия, което може да е пример за промишлен шпионаж.

В: Какво се е случило с Джон Ломб?


О: Джон Ломб умира по неестествен начин през 1722 г. Смята се, че е бил убит с отрова от италианец като отмъщение за кражба на търговски тайни.

В: Кой наема сградата и машините след сър Томас Ломб Кнт.
О: Ричард Уилсън младши от Лийдс наема сградата и машините от дама Елизабет след сър Томас Ломб Кнт., като плаща 2800 лири за 64 години наем.

Въпрос: Кое прави копринената фабрика на Ломб успешна? О: Копринената фабрика на Ломбс е успешна благодарение на използването на кръгли пресукващи машини (известни още като "хвърлящи машини"), един източник на енергия (вода), организирани работници (200-400) и цялостния процес от сурова коприна до фин качествен конец - поради което се счита за първата успешна фабрична система във Великобритания.

Въпрос: Кога избухва пожарът в копринената фабрика? О: Пожарът избухва в The Silk Mill на 5 декември 1910 г. в 5.00 ч. сутринта, причинен от запалването на близката мелница за брашно, собственост на Sowter Brothers, който се разпространява върху The Silk Mill, причинявайки много щети, включително падане на стените в река Derwent, преди да бъде възстановена с три етажа вместо първоначално предвидените пет.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3