Суапът за кредитно неизпълнение (или накратко CDS) е вид инвестиция, при която плащате на някого, за да ви плати той, ако дадена компания се откаже да плаща облигациите си или изпадне в неплатежоспособност. Суапът за кредитно неизпълнение е като застраховка на облигации, но се различава от застраховката по важни начини:

  • Застрахователните компании гарантират, че притежавате застрахованото нещо, но можете да закупите суапове за кредитно неизпълнение за облигации, които не притежавате.
  • Правителството създава правила (наречени регулации) за застраховането, но все още не създава такива за суаповете за кредитно неизпълнение.
  • Застрахователните компании трябва да разполагат с достатъчно средства, в случай че много хора трябва да получат застраховка по едно и също време. Тъй като за продавачите на CDS няма много правила, те не трябва да бъдат толкова внимателни.

Тъй като никой не се уверява, че имате облигациите, за които получавате суапове за кредитно неизпълнение, хората могат да спекулират с тях, като купуват суапове за кредитно неизпълнение на компании, за които смятат, че ще изпаднат в затруднение.

Как работи един CDS — основна схема

В един CDS участват две страни: купувач (получава защита) и продавач (предоставя защита). Купувачът плаща периодично (например годишно или на тримесечие) такса — наричана премия или спред — за договорена сума (номинал). Ако в срока на договора настъпи определено кредитно събитие (напр. неизпълнение, преструктуриране), продавачът изплаща обезщетение съгласно условията на суапа.

Плащания и ценообразуване

Цената на CDS се изразява чрез спред — например 100 базисни пункта (1%) годишно върху номинала. Този спред отразява вероятността от кредитен риск и очакваната загуба при евентуално неизпълнение (вероятност на default × (1 − recovery)). По-висок спред означава, че пазара смята, че референтният емитент е по-рисков.

Пример: ако купувате CDS за номинал 10 000 лв. и спредът е 2% годишно, плащате 200 лв. годишно. Ако компанията дефолтира и възстановяването е 40% (при номинал 10 000 лв. загубата е 6 000 лв.), продавачът плаща тези 6 000 лв. при касово сетълмент или приема облигациите за физическо сетълмент, според договора.

Видове CDS

  • Single-name CDS — покрива риска на един конкретен емитент (фирма или държава).
  • Index CDS — покрива кошница от облигации/емитенти (напр. CDX, iTraxx), удобни за широко хеджиране или спекула.
  • Naked CDS — когато купувачът не притежава облигациите (спекула вместо хеджиране).

Кредитно събитие и видове сетълмент

Кредитно събитие може да е дефолт (неплащане лихва или главница), преструктуриране на дълг, фалит и други, описани в стандартизираните документи (ISDA). След такова събитие има два основни начина на сетълмент:

  • Физическо сетълмент — продавачът приема дефектните облигации и плаща номинала.
  • Касово (cash) сетълмент — страните изчисляват пазарната стойност/загубата и продавачът изплаща парично обезщетение.

За по-големите случаи често се използват и аукциони за определяне на справедлива отказна цена/възстановяване.

Защо инвеститорите използват CDS

  • Хеджиране — притежателите на облигации намаляват риск от загуби при дефолт.
  • Спекула — инвеститори залагат на влошаване или подобряване на кредитната оценка без да купуват облигации.
  • Арбитраж и пренастройване на кредитния портфейл — комбинации с облигации и кредитни инструменти за печалба от разминавания в ценообразуването.

Основни рискове

  • Контрагентен риск: продавачът на CDS може да не изпълни задължението си при кредитно събитие.
  • Ликвиден риск: някои CDS пазари са тънки и трудно може да се търгува позицията без големи разлики в цената.
  • Маржинални и кредитни рискове: при непокриване на маржин изисквания страни могат да бъдат ликвидирани.
  • Регулаторен риск: правила за сетълмент, докладване и централно клиринг имат значение и се променят във времето.
  • Системен риск: големи открити позиции могат да свържат много финансови институции и да предизвикат лавинообразни проблеми при фалит (пр. 2008 г.).

Ролята на CDS в кризата от 2008 г.

CDS бяха централна част от финансовата криза – масовите „накупени“ (naked) CDS и големите, недостатъчно покрити позиции доведоха до силни загуби, когато пазара се обърна. Липсата на прозрачност и високата взаимосвързаност на институциите допринесоха за системни проблеми.

Регулация и промени след 2008

След кризата регулатори в САЩ и Европа въведоха мерки за по-голяма прозрачност и намаляване на контрагенсткия риск: задължително централно клириране (CCP) за много стандартизирани CDS, отчетност в регистри и строги маржин изисквания. Правилата продължават да се развиват и разликите между юрисдикциите остават.

Практически съвети за инвеститори

  • Разберете кой е контрагентът и какви са неговите финансови възможности;
  • Следете спреда — той дава бърза информация за пазарната оценка на риска;
  • Използвайте CDS основно като инструмент за хеджиране, освен ако разполагате с опит за спекулативни позиции;
  • Информирайте се за типа сетълмент и условията за кредитни събития в договора (ISDA документация).

Като цяло, суаповете за кредитно неизпълнение са мощен финансов инструмент за управление на кредитния риск, но изискват добро разбиране на механиката, възможните сценарии и контрагентските рискове. При липса на опит е разумно да се потърси професионална консултация или да се предпочетат по-прости и регулирани начини за защита на кредитен портфейл.