Когнитивна (концептуална) метафора: дефиниция, примери и история
Когнитивна (концептуална) метафора: дефиниция, примери и история — теорията на Лакоф, анализи и практични примери за метафората като начин на мислене и език.
Концептуалната метафора или когнитивната метафора е метафора, която се отнася до една област (група от идеи) в термините на друга. Това означава, че мислим за абстрактни или сложни явления чрез по-конкретни, познати области на опит. Например разглеждането на количеството като посока:
- Цените се покачват.
- Нападнах всяко слабо място в аргументацията му. (Аргументът е по-скоро война, отколкото изследване или търсене на истината).
- Животът е пътуване.
- За любовта се говори, сякаш е война или съревнование.
- За времето се говори като за път в пространството или като за величина, която може да бъде спестена, изразходвана или изгубена.
Идеята за концептуална метафора идва от книгата на Джордж Лакоф и Марк Джонсън през 1980 г.: Метафори, с които живеем. Авторите показват, че метафората не е само фигура на речта в поезията или реториката, а основен механизъм на мисленето, чрез който системно разбираме един домейн чрез друг.
"Най-новият лингвистичен подход към литературата е този на когнитивната метафора, който твърди, че метафората не е начин на езика, а начин на мислене". Доналд Фрийман.
Прието е концептуалните метафори да се изписват с малки главни букви, напр. времето е пари, като на първо място се посочва целевата област (идеята, към която се препраща) — тук "времето", а на второ — изходната област (термините, използвани за препращане към нея) — "пари".
Какво представляват целевата и изходната област?
В терминологията на Лакоф и Джонсън: целева област (target domain) е абстрактното понятие, което искаме да разберем (например "влюбване", "аргумент", "време"); изходна област (source domain) е по-конкретният, опитно достъпен домейн, чрез който го представяме (например "война", "път", "пари"). Примерът "аргумент е война" показва как действието и терминологията от домейна на войната се прилагат върху домейна на аргументацията: печелене, загуба, атака, защита и т.н.
Основни видове концептуални метафори
- Структурни метафори — едно понятие се структурира в термини на друго (напр. аргумент е война, законът е машина).
- Ориентационни метафори — базират се на пространствени ориентации (напр. повече е нагоре, щастие е нагоре, тъга е надолу). Те дават постоянни нагласи и метафорични изрази в езика.
- Онтологични метафори — абстрактни явления се третират като обекти, субстанции или контейнери (напр. имаш мнение, изпитвам емоция като силен поток, грижа като товар).
Как работят концептуалните метафори
Концептуалните метафори функционират чрез картиранe (mappings) между елементи на изходната и целевата област. Тези карти могат да бъдат много системни — не само единични фрази. Например при аргумент е война могат да се картографират роли (участници като "воини"), действия ("атакувам аргумента"), резултати ("побеждавам в спора") и т.н. Това обяснява защо множество различни фрази от езика споделят една и съща метафорична логика.
Примери на практическо ниво
- Живот е пътуване — "направихме важна спирка", "пътуване към самоопределяне", "пътят беше труден".
- Аргумент е война — "защитих тезата си", "бяха подложени на критика", "уверено нападнаха противника".
- Времето е пари — "изразходвах време", "спести ми часове работа", "загубих време".
- Чувствата са температура — "кръвта ми се нагорещи", "треска от вълнение".
- Мозъкът е компютър (онологична метафора) — "входни данни", "обработка на информация", "памет".
История и развитие
Книгата на Лакоф и Джонсън (1980) е отправна точка за систематичното изучаване на концептуалната метафора в когнитивната лингвистика. Последвалите изследвания (на учени като Zoltán Kövecses, Raymond Gibbs и други) разшириха идеите, изследвайки:
- крос-културни различия в метафорите (напр. различни общности използват различни структури за време и пространство);
- връзката между метафора и емоция;
- невронаучни и психолингвистични експерименти, които търсят доказателства за метафоричното мислене в обработката на езика.
Крос-културни и езикови различия
Не всички метафори са универсални. Някои са свързани с телесния опит (напр. ориентационните метафори "високо/ниско"), което прави част от тях по-широко разпространени, но други отразяват културни практики и социални структури. Например представите за времето, пространството или социалните роли могат да се различават между езиците и културите.
Приложения и значимост
Концептуалните метафори имат значение в много области:
- Реторика и политика — употребата на метафори може да формира общественото мислене (напр. "войната срещу тероризма").
- Превод и езиково обучение — преводачите трябва да откриват еквивалентните метафорични структури в другите езици; учителите трябва да помагат да се разбере концептуалната логика зад фразите.
- Психотерапия и комуникация — метафорите влияят как хората възприемат свои преживявания и могат да бъдат използвани целенасочено в терапевтични практики.
- Изкуствен интелект и лингвистичен анализ — разпознаването на метафорични карти е важно за по-добро разбиране и генериране на естествен език.
Как да откриваме концептуални метафори в езика
Няколко практически стъпки:
- Търсете множество изрази, които използват една и съща семантична мрежа (напр. "ударихме ги с въпроси", "те ни атакуваха" — подсказват аргумент е война).
- Открийте коя област е по-абстрактна (целевата) и коя е по-конкретна/опитна (изходната).
- Формулирайте метафората в обобщена форма: целевата област е изходната област (например аргумент е война).
Заключение
Концептуалната метафора е ключов механизъм на човешкото мислене: чрез нея превръщаме непознатото и абстрактното в познато и осезаемо. Разбирането й помага да разкрием как езикът оформя нашите възприятия, убеждения и действия и защо едни и същи явления често се описват с една и съща метафорична логика.
Политически метафори
- eminence grise: буквално "сив човек", от френски. В разговорния език - "силата, която стои зад трона". Длъжностно лице, близко до президента или монарха, което има толкова голяма задкулисна власт, че може да се удвоява или да служи като монарх.
- фигурант: лидер, чиито правомощия са изцяло символични, като например конституционен монарх.
- марионетно правителство: правителство, което е манипулирано от чужда сила в името на собствените ѝ интереси.
- Звездна камара: таен съвет или друга група в рамките на едно правителство, която притежава действителната власт, независимо от явната форма на правителството.
- убийство на личността: разпространяване на (обикновено) измислени истории за даден кандидат с цел да се унищожи репутацията му в очите на обществеността.
- победа с балотаж: огромна победа за едната страна.
- победа на местни или държавни политици заради популярността на по-влиятелни политици.
- "отдолу": политическо движение, ръководено от избирателите на дадена общност.
- astroturfing: кампании за връзки с обществеността в политиката и рекламата, които се опитват да създадат впечатление за спонтанно, масово поведение.
- "сламен човек": практиката да се опровергава аргумент, който е по-слаб от този, който опонентът предлага в действителност, или който той просто не е представил. Вид логическа грешка.
- "spin" (връзки с обществеността): силно пристрастно представяне на дадено събитие или ситуация.
- Лов на вещици: истеричното преследване на политически врагове
- "хляб и зрелища": задоволяване на повърхностни или непосредствени желания на населението за сметка на добрата политика; също така ерозия на гражданския дълг и обществения живот в населението.
Има и много други, достатъчни, за да докажат значението на метафората в живота ни.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява концептуалната метафора?
О: Концептуалната метафора е метафора, която се отнася до една област с термините на друга.
В: Какъв е примерът за концептуална метафора?
О: Пример за концептуална метафора е разглеждането на количеството в смисъл на посока, например като се каже "цените се покачват".
В: Какъв е източникът на идеята за концептуална метафора?
О: Идеята за концептуална метафора идва от книгата на Джордж Лакоф и Марк Джонсън от 1980 г., наречена "Метафори, с които живеем".
В: Какво означава конвенцията за писане на концептуални метафори с малки главни букви?
О: Конвенцията за изписване на концептуални метафори с малки главни букви показва първо целевата област, следвана от изходната област.
В: Според Доналд Фрийман какъв е лингвистичният подход към литературата?
О: Според Доналд Фрийман най-новият лингвистичен подход към литературата е когнитивната метафора, която твърди, че метафората не е начин на езика, а начин на мислене.
В: Кои са примерите за концептуални метафори в ежедневния език?
О: Някои примери за концептуални метафори в ежедневния език включват говоренето за любовта като за война или съревнование и говоренето за времето като за път в пространството.
В: Може ли концептуална метафора да се използва за описание на идеи или понятия?
О: Да, концептуалната метафора може да се използва за описване на идеи или понятия, като се говори за тях с термини от друга област.
обискирам