Запаметяващо устройство
Компютърно съхранение на данни е наименованието на редица компоненти на компютъра. Основното предназначение на тези компоненти е да съхраняват данни. След това централният процесор може да извлича и променя данните. В повечето компютри съществува йерархия на компютърната памет: Паметта, която е "по-близо" до централния процесор, обикновено е по-бърза за достъп, но е и по-малка; данните, които се съхраняват в този вид памет, обикновено се нуждаят от електрическо захранване, за да се запазят данните.
Достъпът до по-отдалечената памет обикновено е по-бавен, но и по-голям. Класическите носители за съхранение на този вид данни включват твърди дискове и USB флаш памети. Някои носители предлагат дори по-голям капацитет, но достъпът до тях е много бавен. Примери за такива носители са лентовите устройства. Съвременните централни процесори разполагат с регистри, в които могат да се съхраняват данни, като често имат и няколко нива на кеш памет.
Накрая е основната памет, до която процесорът има достъп. Тези три компонента обикновено се наричат първична памет за данни. Някои компютри имат и кеш памет.
Вторичното хранилище обикновено не е пряко достъпно за процесора и за да бъдат достъпни данните, те трябва да бъдат прехвърлени в първичното хранилище. Вторичното съхранение включва твърди дискове и енергонезависима памет с произволен достъп. Третичната памет се използва за архивиране и архивиране; много често тя се копира във вторичната памет преди употреба. Софтуерът понякога се разпространява чрез третични носители като магнитна лента и CD-ROM.
40 GB PATA твърд диск (HDD); когато е свързан към компютър, той служи за вторично съхранение.
Лентова касета SDLT с капацитет 160 GB - пример за офлайн съхранение. Когато се използва в роботизирана лентова библиотека, тя се класифицира като третично съхранение.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява съхранението на компютърни данни?
О: Компютърно съхранение на данни е наименованието на редица компоненти на компютъра, които се използват за съхранение на данни.
В: Какво е предназначението на тези компоненти?
О: Основната цел на тези компоненти е да съхраняват данни, така че да могат да бъдат достъпни и променяни от централния процесор.
В: Как работи йерархията на паметта?
О: В повечето компютри има йерархия на паметта, при която паметта, която е по-близо до централния процесор, е по-бърза за достъп, но с по-малък размер, докато паметта, която е по-далеч от централния процесор, е по-бавна за достъп, но с по-голям размер.
Въпрос: Кои са някои примери за класически носители на информация?
О: Примерите за класически носители на информация включват твърди дискове и USB флаш памети.
В: Кой вид носители на информация предлага по-голям капацитет, но достъпът до тях е много бавен?
О: Медии като лентовите устройства предлагат по-голям капацитет от другите видове, но достъпът до тях е много бавен.
В: Кои са основните компоненти за съхранение на данни?
О: Първичните компоненти за съхранение на данни включват регистри, които се намират в съвременните процесори и могат да съхраняват данни, няколко нива на кеш памет и основна памет, до която процесорът има достъп.
В: До кой тип памет обикновено няма пряк достъп централният процесор?
О: Вторичната памет обикновено не може да бъде пряко достъпна от процесора и изисква прехвърляне на съдържанието ѝ в първичната памет преди използване. Примерите включват твърди дискове и енергонезависима памет с произволен достъп.
