Категоричният императив на Кант: дефиниция и примери

Категоричният императив е централна идея в етиката на философа Имануел Кант. Кант използва термина „императив“, за да означи нещо, което човек трябва да направи: например, ако човек иска да спре да бъде жаден, е задължително да пие. Разликата между видовете императиви за Кант е дали задължението зависи от целите ни или важи винаги и за всеки. Един императив е „хипотетичен“, когато е свързан с дадена цел (ако искаш X, прави Y), а е „категоричен“, когато важи безусловно — т.е. е валиден по всяко време и във всички ситуации, независимо от желанията и целите ни.

Хипотетичен срещу категоричен императив

Примерът с жадния човек Кант нарича Хипотетичен императив. Хипотетичният императив ни казва какво да направим, ако имаме определена цел: „Ако искаш да спреш да бъдеш жаден, трябва да пиеш вода.“ Кант използва този вид императив, за да покаже контраста с моралния избор, който според него се ръководи от категоричен императив — от правила, които важат независимо от това какви са нашите лични цели.

Максима и тестът за универсализиране

Кант въвежда понятието „максима“ — кратко формулирано правило или причина за действие: какво ще направя и защо. За да преценим дали една максима е морално приемлива, Кант предлага тест: представяме си, че всеки действа според тази максима (универсализираме я) и проверяваме дали това води до логическо противоречие или би било нещо, което рационално би могъл да пожелаете като универсален закон.

Мъж се заключва сам в стая за една нощ и не носи нищо със себе си, освен бутилка вода. Мъжът не е пил нищо през целия ден и е много жаден. Можем да наречем този човек "Жадният човек". Един хипотетичен императив може да бъде: "Жадният човек трябва да пие вода, ако иска да спре да бъде жаден". Ако Жадният човек живееше според максима, основана на този хипотетичен императив, тя би могла да бъде "Ако мога, ще пия вода винаги, когато съм жаден".

В този пример Жадният човек не прави очевиден морален избор — пиенето на вода за да угаси жаждата е инструментално и зависи от целта. Някои философи биха казали, че подобна максима е практична и разумна — и обикновено тя би довела до това човек да изпие водата.

Няколко минути по-късно в стаята влиза втори мъж. И на двамата мъже е казано, че ще останат в стаята през цялата нощ и че никой друг няма да се върне да ги види до сутринта. Жадният мъж все още не е отворил бутилката с вода. Новият мъж не е пил нищо в продължение на много дни. Вторият мъж явно умира от обезводняване. Ако скоро не му се даде вода, той ще умре. Можем да наречем този втори човек "Умиращият човек".

Сега Жадният човек трябва да вземе решение — да сподели ли водата или да я изпие сам. Как Кант анализира подобна ситуация? Той би поискал да формулираме максима на действието и да проверим дали може да бъде универсализирана без противоречие.

Една възможна максима е: "Ще пия вода, когато съм жаден, без да мисля за нуждите на другите." Ако я универсализираме (всеки би постъпвал така), това може да доведе до общество, в което никой не помага на изпадналите в нужда — ситуация, която би противоречала на самата възможност за взаимно съдействие и за поддържане на човешки живот. Според Кант това може да бъде неприемливо като универсален закон и следователно да представлява нарушение на моралния дълг.

Дълг, намерение и последствие

За Кант моралната стойност на действието зависи от намерението (волята) — дали действаме от дълг, тоест защото сме осъзнали моралния закон — а не от последиците. Ако Жадният човек дава водата, защото счита това за морално задължение и би искал така да постъпва всеки (универсален закон), според Кант той е действал етично независимо от това, че Умиращият по-късно се задавя. Ако пък дава водата с намерение да се похвали или от страх, тогава действието няма същата морална стойност.

Формулировки на категоричния императив

• Универсализиращата формула: „Действувай само според онзи принцип (максима), за който можеш едновременно да желаеш той да стане универсален закон.“ Тук се прави тест за универсализиране на максими.
• Формулата на човешката личност като цел: „Действувай така, че да третираш човечеството както в собствената си личност, така и в личността на всеки друг, винаги като цел и никога просто като средство.“ Това изисква да не използваме хора единствено за постигане на свои цели, а да уважаваме тяхното достойнство.
• Формулата на кралството на целите: „Действувай според максими, които биха могли да бъдат приети като закони от рационални същества, които си взаимодействат като членове на едно общо кралство на целите.“ Тази формула подчертава идеята за морална автономия и взаимно законодателстване на разумни личности.

Перфектни и импeрфектни дългове

Кант разграничавa перфектни дългове (задължения, които изискват недвусмислено въздържание, напр. да не лъжеш при обещание) и импeрфектни дългове (задължения, които позволяват свобода как и кога да се изпълнят, напр. задължение към благотворителност). В примера с бутилката даването на вода на умиращия може да се разглежда като задължение към благодеяние — импeрфектен дълг: не винаги сме задължени по формата, но имаме общ дълг да подпомагаме, когато можем.

Различие от „златното правило“ и критики

Някои хора бъркат категоричния императив със „златното правило“ („Отнасяй се към другите така, както искаш те да се отнасят към теб“). Те са сходни като стремеж, но Кантовият подход е по-структуриран: става дума за проверка на рационалността и универсализираемостта на максими, а не само за емпатично правило. Златното правило е ориентир, но не замества формалния тест за универсализиране или принципа за третиране на човека като цел.

Защо идеите на Кант са важни

Кантовата етика поставя акцент върху автономната, рационална воля, върху достойнството на личността и върху моралните задължения, които не зависят от последиците. Тези идеи повлияват съвременната етика, правото и политическата философия. Важно е да се отбележи, че съществуват и много критики: някои философи смятат, че строгото пренебрегване на последиците може да доведе до неприятни морални резултати, други твърдят, че някои максими са трудни за формулиране или тестване в реални сложни ситуации.

Кратко обобщение

• Категоричният императив е универсален морален закон, според когото действието трябва да може да бъде прието като универсална максима.
• Максимата на действието се тества чрез мисления експеримент на универсализиране и чрез уважение към човешкото достойнство.
• За Кант моралната стойност зависи от намерението (дълга), а не от последиците.
• Има различни формулировки на категоричния императив (универсализиране, човека като цел, кралство на целите), които взаимно се допълват.

Съществуват много философски възгледи за етиката и различни мнения за това какво е „правилно“ или „грешно“. Някои философи биха аргументирали, че в конкретния пример Жадният човек е трябвало да запази бутилката, други — че е бил морално задължен да помогне. Идеята на Кант е, че моралността се състои в правилното намерение и в действието, което може да се превърне в универсален закон, а не в чисто последствията от действието.

Кант също настоява, че трябва да се отнасяме към другите като към личности, а не като към инструменти, които могат да ни помогнат по някакъв начин. Той вижда моралния дълг като универсален закон, а тези идеи са важна част от по-широката философска традиция, която понякога се свързва с понятия като абсолютизма на морала.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява категоричният императив?

Въпрос: Какво представлява хипотетичният императив?

Въпрос: Какво е максима?

Въпрос: Как Кант обяснява идеите си за следването на категоричния императив?

Въпрос: Как максимите могат да ни помогнат да усвоим етичните максими?

Въпрос: Каква е максимата на Жадния човек?

Търсене по буква