Конджеварам Натараджан Анадурай (на тамилски: Конжеевaрам Натараджан Аннадурай; 15 септември 1909 — 3 февруари 1969) е индийски политик, драматург и общественик. Той е главен министър на Тамил Наду от 1967 до 1969 г. и е първият представител на дравидското движение, който заема този пост. В широката общественост е известен с прякора „Анна“ (в превод „Брат“), с изключителните си ораторски умения и с приноса си към тамилската литература и кино.

Ранен живот и творческа кариера

Анадурай е роден в средно семейство в околностите на Конжеевaрам (днес Канчи) и започва професионалния си път като учител. По-късно се занимава с журналистика в рамките на Мадраското президентство, където започва и неговото политическо пробуждане. Той пише пиеси, есета и сценарии на тамилски език и става популярен драматург и сценарист. В творбите си комбинира социални теми, критика на кастовата система и идеи за социална справедливост — качества, които по-късно стават основа за политическата му дейност.

Политическа дейност

Анадурай първоначално се присъединява към Дравидар Казхагам и става привърженик на Перияр Е. В. Рамасами. Поради разногласия в идеологията и методите на работа, през 1949 г. той напуска организацията и създава нова партия — Дравида Мунетра Казхагам, която бързо се превръща във водеща политическа сила в региона. Партията използва театъра и киното като платформа за политическа комуникация — подход, който Анадурай популяризира и развива.

През 1950-те и началото на 1960-те години Анадурай и неговите съратници организират множество протести и граждански кампании срещу политики на централното правителство, особено срещу налагането на хинди като единствен официален език. Тези протести го вкарват в затвора няколко пъти; най-известното арестуване е по време на антихинди агитацията в Мадрас през 1965 г., което значително увеличава обществената подкрепа за ДМК.

Период като главен министър и реформи

На щатските избори през 1967 г. ДМК печели убедителна победа и Анадурай става първият дравидски главен министър на Мадраския щат. Неговото правителство предприема серия от социални и административни реформи, сред които:

  • узаконяване и официално признаване на браковете, сключвани по принципите на движението за самоуважение (т.нар. self-respect marriages);
  • въвеждане на политика на двуезичие — приоритетно използване на тамилския език за държавните дела, като същевременно се запазва и английският за образованието и администрацията;
  • стартиране на програми за субсидиране на ориза и други социални помощи, насочени към подпомагане на най-бедните слоеве от населението;
  • през 1969 г. по негово настояване официалното име на щата е променено от „Мадрас“ на Тамил Наду, което има символично и културно значение за засилване на тамилската идентичност.

    • Смърт и наследство

    Анадурай умира от рак на 3 февруари 1969 г., само две години след встъпването си в длъжност. На погребението му присъстват огромен брой хора — събитие, което според съобщенията и периодичната преса е било сред най-масовите обществени прояви в индийската история до онзи момент и дори е споменавано в различни справочници като изключително голямо събиране (по някои оценки това е влязло и в Книгата на Гинес).

    Неговото политическо наследство е значимо: като основател на ДМК Анадурай промени политическия пейзаж в южна Индия, утвърди идеите на дравидското движение в държавното управление и полагка основите на социалните програми, които продължиха под ръководството на неговите последователи (включително М. Karunanidhi). Като писател и оратор той остави трайна следа в тамилската култура и политическа мисъл.