Убийствата на Бърк и Хейр (или убийства в Уест Порт) са серийни убийства в Единбург, Шотландия, от ноември 1827 г. до 31 октомври 1828 г.

Убийствата са извършени от ирландските имигранти Уилям Бърк и Уилям Хеър. Те продават труповете на 17-те си жертви на д-р Робърт Нокс. Нокс е член на Кралското дружество и консерватор на Музея по сравнителна анатомия в Единбург. Той е преподавател по анатомия на студенти по медицина в Единбург и се нуждае от трупове, които студентите му да препарират.

Сред съучастниците на убиеца са любовницата на Бърк, Хелън Макдугъл, и съпругата на Хеър, Маргарет Лърд. От техния метод на убиване на жертвите им произлиза думата "burking", която означава целенасочено задушаване и, по-общо, тихо потискане.

Жертви и метод

Жертвите на Бърк и Хеър са предимно бедни и уязвими хора — наематели, просяци и проститутки, които често търсели подслон в къщата им в района Уест Порт. По най-разпространения метод Бърк и Хеър задушавали жертвите чрез натиск върху гърдите и устата, така че да не оставят видими следи от насилие; след това труповете били продавани на Нокс за преподавателски нужди. В историческите източници броят на жертвите варира (обикновено се цитира число около 16–17) — точният брой е предмет на дискусии, но е ясно, че убийствата са систематични и продължителни.

Разследване, арест и съд

Разследването започва след като отсъствието на една от жертвите става очевидно и роднини сигнализират. Под натиска на разследването Хеър се съгласява да говори и да свидетелства срещу Бърк в замяна на условие за неприлагане на наказание (попечителство на "кралското свидетелстване" — turning King’s evidence). По време на процеса Хеър дава показания, които довеждат до осъждането на Бърк. Уилям Бърк е признат за виновен и е обесен — екзекуцията и последвалата публична анатомизация са широко отразени и жестоко критикувани. Хеър получава формално обещание за неприлагане на наказание и след процеса напуска публичното внимание; съдбата му след това е обект на слухове и различни версии.

Ролята на Робърт Нокс и обществена реакция

Робърт Нокс никога не е бил съден за съучастие в убийствата — той твърди, че е купувал трупове от Бърк и Хеър без да подозира, че са убити нарочно. Въпреки това скандалът сериозно уврежда репутацията му и предизвиква широки обществени възражения срещу практиките на снабдяване на анатомичните кабинети. Народният гняв и ужаса от случилото се допринасят за политическо и законодателно действие.

Последици и наследство

Случаят на Бърк и Хеър има дълготрайни последствия: общественият възглед за нуждата от контролирано и етично снабдяване с трупове за медицинско обучение води до приемането на Анатомичния закон (Anatomy Act) в Обединеното кралство през 1832 г. Този закон легализира доставянето на немаркирани трупове на анатомичните институции при определени условия и значително намалява практиката на гробокопачество и търговията с тела от престъпници.

Казусът остава в колективната памет — думата burking влиза в английския език с значение "задушаване, потискане", а историята на Бърк и Хеър вдъхновява книги, театрални и филмови адаптации, карикатури и научни изследвания за етиката в медицината. Част от предметите и спомени, свързани със случая (включително скелетът на Бърк), са част от музейни колекции и продължават да предизвикват интерес и дискусии за границите между медицината, правото и морала.