Убийства на Бърк и Хеър

Уилям Бърк и Уилям Хеър, на снимката по време на процеса срещу Бърк

Възкресенците

От 1826 г. до 1840 г. Нокс ръководи училището по анатомия на Баркли на площад "Хирург" в Единбург. Той е най-популярният преподавател по анатомия в Шотландия, но в класа му винаги липсват тела за препариране.

Преди Закона за анатомията от 1832 г. да разшири предлагането, единственото законно предлагане на трупове за анатомични цели в Обединеното кралство са тези, които са осъдени на смърт и разчленени от съда. Това води до недостиг на законни обекти за дисекция. Недостигът става все по-сериозен, тъй като нуждата от обучение на студенти по медицина нараства, а броят на екзекуциите намалява.

В своето училище Нокс се сблъсква с този проблем от самото начало, тъй като след 1815 г. Кралските колегии увеличават изучаването на анатомия в учебната програма по медицина. Ако преподаваше по така наречения "френски метод", съотношението щеше да се доближава до един труп на ученик. Вследствие на това кражбите на трупове станали толкова разпространени, че не било необичайно роднините и приятелите на току-що починал човек да бдят над тялото преди и след погребението, за да предотвратят отнемането му.

През ноември 1827 г. Уилям Хеър започва нова кариера, когато случайно умира задлъжнял квартирант. За предаването на тялото на Нокс му плащат 7,10 паунда (седем паунда и десет шилинга). Сега Бърк и неговият съучастник Заека започват редовно да убиват скитници и пияници. След още 16 сделки, станали известни като Уест Портските убийства, на 2 ноември 1828 г. Бърк и Хейр са заловени. Целият град изпада в ужас от ужасните деяния на Бърк и Заека, подхранвани от балади, броеве и вестници. Заека се оказал кралски свидетел, а Бърк бил обесен, разчленен и изложен.

Бърк е месарят, Заекът е крадецът,
Нокс - момчето, което купува говеждото!

Нокс не е подведен под отговорност, което възмущава мнозина в Единбург. Домът му е нападнат от тълпа, а прозорците са изпочупени. Комисия на Единбургското кралско дружество го оправдала, но ролята му в случая не била забравена и мнозина се отнасяли предпазливо към него.

Откриване и съдебен процес

Последната жертва е Марджъри Кембъл Дохърти. Бърк я примамва в квартирата, като твърди, че майка му също е Дохърти. Наложило се да изчака, за да я убие, тъй като в помещението присъствали квартирантите Джеймс и Ан Грей. Грей си тръгнали за през нощта и съседите чули звуци от борба.

На следващия ден Ан Грей, която се върнала, се усъмнила, когато Бърк не ѝ позволил да се приближи до леглото, където била оставила чорапите си. Когато Грей останали сами в къщата, те проверили леглото и открили под него тялото на Дохърти. На път да предупредят полицията те се натъкнали на Макдугъл, който се опитал да ги подкупи с предложение за 10 лири седмично. Те отказали.

Бърк и Хеър са изнесли тялото от къщата, преди да пристигне полицията. При разпита обаче Бърк твърди, че Дохърти си е тръгнала в 7:00 ч. сутринта, докато Макдугъл твърди, че си е тръгнала вечерта. Полицията ги арестува. Анонимен сигнал ги отвежда до класната стая на Нокс, където намират тялото на Дохърти, което Джеймс Грей идентифицира. Скоро след това са арестувани Уилям и Маргарет Хеър. Убийството продължава дванадесет месеца.