Bullfinch
Бързоклюните са род врабчоподобни птици от семейството на финките (Fringillidae). Принадлежат към род Pyrrhula.
Родът е с палеарктично разпространение. Всички видове се срещат в Азия, като два вида се срещат изключително в Хималаите, а един вид, P. pyrrhula, се среща и в Европа. Азорският бръмбар (P. murina) е критично застрашен вид (останали са около 120 двойки), който се среща само в източната част на остров Сао Мигел в Азорския архипелаг.
Анализът на последователността на цитохромb на митохондриалната ДНК показва, че холарктическият боров певец (Pinicola enucleator) е сестринска група на предците на биковете.
Еволюцията на видовете бичи гъски е започнала скоро след като предците на боровата процесионка са се разграничили от тях (в края на средния миоцен, преди около десетина милиона години (mya). Сравнително сигурно е, че излъчването на бухала е започнало в общия район на Хималаите. Изглежда, че планинските финки също са част от този клад.
Крилете и опашните пера на бухала са лъскави и черни. Имат бял задник. Краката и стъпалата са месестокафяви. Късата им, набъбнала човка е пригодена за ядене на пъпки и е черна, с изключение на P. nipalensis, която има жълтеникава човка. Мъжките се различават по оранжевите или червените си гърди. Някои видове имат черна шапка.
Вероятно повечето популации са частично мигриращи. Повечето мигранти се придвижват на къси или средни разстояния. Птиците от Северна Европа се движат в по-широк периметър от тези от Централна Европа. Броят на мигриращите птици показва значителни годишни колебания; не е установена връзка с конкретен източник на храна. Есенната миграция започва късно и е сравнително кратка, предимно през октомври-ноември; пролетната миграция е от февруари до април.
От средата на 70-те години на миналия век популацията на черния ангъч във Великобритания сериозно намалява; за 35 години числеността му е спаднала с 62%. Данните сочат, че продуктивността се е увеличила през последното десетилетие, а процентът на провалените гнезда на етапа на малките (15 дни) е намалял от 37 % на 21 %.
Белочела сврачка, женска
Въпроси и отговори
В: Какво е научното наименование на биковете?
О: Биковете принадлежат към рода Pyrrhula.
В: Къде се срещат биковете?
О: Биковете имат палеарктично разпространение, което означава, че се срещат в Азия и Европа. Азорският бик (P. murina) е критично застрашен и се среща само в източната част на остров Сао Мигел в Азорския архипелаг.
Въпрос: Кой вид е близкородствен с биковете?
О: Анализът на последователността на цитохром b на митохондриалната ДНК показва, че холарктическият боров певец (Pinicola enucleator) е в тясно родство с биковете.
В: Кога е започнала еволюцията на видовете бичи гъски?
О: Еволюцията на видовете булфини е започнала скоро след като техният прародител се е разграничил от боровата гарга в края на средния миоцен, преди около десетина милиона години (mya).
В: Откъде произхожда този клъд?
О: Доста сигурно е, че този клъд произхожда някъде от района на Хималаите.
В: Как се различават мъжките и женските екземпляри?
О: Мъжките бултериери имат оранжеви или червени гърди, докато женските нямат такива; някои видове имат и черна шапка на главата, която също може да помогне за различаването им.
В: Повечето популации мигрират частично или изцяло?
О: Повечето популации са частично мигриращи, като птиците се придвижват на къси или средни разстояния по време на есенната миграция (октомври-ноември) и пролетната миграция (февруари-април).
