Бързоклюни (Pyrrhula) — описание, видове, ареал и консервационен статус

Бързоклюните са род врабчоподобни птици от семейството на финките (Fringillidae). Принадлежат към род Pyrrhula. Това са дребни до средни, компактни птици с къс, мощен клюн, приспособен за чупене на семена и брулене на пъпки.

Разпространение и видове

Родът е с палеарктично разпространение. Повечето видове се срещат в Азия; два вида са ендемични за Хималаите, а един вид — P. pyrrhula — обхваща и части от Европа. Особено уязвим е азорският бързоклюн (P. murina), описан в текста като Азорският бръмбар: тази популация е критично застрашена и оцелява само в източната част на остров Сао Мигел в Азорския архипелаг, с приблизително 120 останали гнездящи двойки.

Таксономия и произход

Анализът на последователността на цитохромb на митохондриалната ДНК показва, че холарктическият боров певец (Pinicola enucleator) е сестринска група на бързоклюните. Еволюцията на видовете в род Pyrrhula е започнала скоро след разграничаването от предците на борoвия певец — в края на средния миоцен, преди около десетина милиона години (mya). Счита се, че излъчването на рода е започнало в общия район на Хималаите, като планинските финки също изглеждат свързани с този еволюционен клад.

Външен вид

Крилете и опашните пера на бързоклюните обикновено са тъмни, често с лъскав черен или тъмнокафяв тон. Повечето видове имат бял или светъл задник (rump), което е ясно видимо в полет. Краката и стъпалата са месестокафяви. Късата, набъбнала човка е характерна за рода — черна при повечето видове, с изключение на P. nipalensis, която има жълтеникава човка. Мъжките често се отличават с розово-оранжеви до червени гърди, а някои видове имат и тъмна (черна) шапка (капачка) на главата. Половият диморфизъм е ясно изразен при много форми: женските са по-бледи и по-скоро кафяви или сиви по гърдите.

Поведение и биология

Бързоклюните се хранят предимно със семена, пъпки и плодове; през размножителния сезон допълват диетата си с насекоми, които снабдяват малките. Гнездят в храсти и дървета, обикновено на сравнително ниска височина; типичният клад носи 3–6 яйца. Някои популации са частично мигриращи, като миграционните движения са предимно на къси или средни разстояния. Птиците от Северна Европа обикновено мигрират на по-широк фронт в сравнение с тези от Централна Европа.

Миграциите показват силни годишни вариации (иррупции), които не винаги са пряко свързани с добри или лоши наличности от храна. Есенната миграция обикновено започва късно и е най-интензивна през октомври–ноември; пролетната миграция се осъществява през периода февруари–април.

Заплахи и консервация

Основните заплахи за бързоклюните включват загуба и деградация на естествените горски и храстови местообитания, интензификация на земеделието, използване на пестициди (които намаляват наличността на насекоми през размножителния сезон), както и ефекти от климатичните промени. На островни ендемити, като азорския бързоклюн, към това се прибавят проблеми като фрагментация на местообитанията и натиск от инвазивни видове.

От средата на 1970-те години популацията на европейския черен бързоклюн (включително във Великобритания) сериозно намалява; за период от около 35 години числеността е спаднала с 62%. По-новите данни показват, че продуктивността се е увеличила през последното десетилетие, а процентът на провалените гнезда на етапа на малките (15 дни) е намалял от 37% на 21%. Това показва, че прилаганите мерки за опазване и промените в управлението на местообитанията могат да имат положителен ефект.

За опазването на уязвимите популации се прилагат различни мерки: възстановяване и опазване на естествените гори и храсталаци, контрол на инвазивни видове, правна защита на ключови местообитания, мониторинг на популациите и образователни програми. За островни ендемити често са необходими целенасочени програми за възстановяване и, при необходимост, програми за развъждане в неволни условия и повторно въвеждане в природата.

Какво може да направи обществеността

• Подкрепа на проекти за възстановяване на горите и храсталаците;
• Обръщане на внимание на използването на пестициди в градините и земеделието;
• Участие в местни програми за мониторинг и наблюдение на птици;
• Популяризиране на значението на опазване на ендемични и застрашени видове.

Бързоклюните са привлекателни и характерни представители на палеарктичната орнитофауна — тяхното опазване е важно както за поддържане на биологичното разнообразие, така и за здравето на горските и селскостопанските екосистеми.

Въпроси и отговори

В: Какво е научното наименование на биковете?

В: Къде се срещат биковете?

Въпрос: Кой вид е близкородствен с биковете?

В: Кога е започнала еволюцията на видовете бичи гъски?

В: Откъде произхожда този клъд?

В: Как се различават мъжките и женските екземпляри?

В: Повечето популации мигрират частично или изцяло?

Търсене по буква