St2-18 (RSGC2-18) — гигантска червена звезда в купа Стефенсон 2
St2-18 — гигантска червена звезда в куп Стефенсон 2: радиус 2150×Слънцето, спектрален тип М6, на ~6000 парсека — една от най-големите и най-светлите известни RSG звезди.
Стивънсън 2-18 (St2-18, известна също като Стивънсън 2-ДФК 1 и RSGC2-18) е звезда от типа червен свръхгигант (RSG). Намира се в непосредствена близост и е възможен член на отворения куп Стефенсон 2. Намира се на около 6000 парсека (20 000 ly) от Земята в съзвездието Скът и е една от най-големите известни звезди.
Тя е и един от най-светлите от този тип. Радиусът ѝ е оценен на около 2150 пъти този на Слънцето. Това означава, че ако бъде поставена в центъра на Слънчевата система, нейната повърхност би достигала приблизително до 10 астрономични единици — малко отвъд орбитата на Сатурн (приблизително 1.5×10^9 км). Обемът ѝ е около 10 милиарда пъти по-голям от този на Слънцето. Тази звезда има спектрален тип М6, който е доста необичаен за звезда свръхгигант и съответства на хладната ѝ температура от около 3200 K. Такава ниска ефективна температура води до силни молекулни (например TiO) абсорбционни линии в спектъра и често прави тези обекти ярки в инфрачервения диапазон.
Физически характеристики и наблюдения
Оценките за размерите и светимостта на St2-18 зависят от допусканията за разстоянието, поглъщането от междузвездна прах и използвания модел на атмосферата. Заради силното междупространствено заглушаване (reddening) и гъстата прахова обвивка в областта на купа Стефенсон 2, наблюденията обикновено се правят в инфрачервените и радиодължини. Много супервелики звезди в този куп показват признаци на интензивно масово изхвърляне и прахообразуване, което оформя разширена обвивка около звездата и може да доведе до детекция на масери (OH, H2O, SiO) при някои обекти.
Членство в купа и еволюция
St2-18 е вероятно член на компактния и богат на червени свръхгиганти куп RSGC2 (Стефенсън 2), който съдържа множество масивни звезди в напреднал стадий на еволюция. Ако тя наистина принадлежи към този куп, възрастта и първоначалната ѝ маса биха били типични за масивни звезди (десетки слънчеви маси), които вече са изгубили голяма част от своята маса чрез вятър и епизоди на масоотделяне. Въпреки големите си размери и своята масивна природа, такива обекти имат кратък оставащ жизнен път във видима форма и в крайна сметка ще завършат като ядрен колапс — вероятно със супернова тип II.
Несигурности и бъдещи изследвания
Макар че St2-18 е един от най-екстремните известни червени свръхгиганти, стойностите за радиуса, светимостта и температурата съдържат значителни несигурности. По-точни оценки изискват по-добро определяне на разстоянието, корекциите за екстинкция и висококачествени спектроскопски и интерферометрични наблюдения, които да разрешат структурата на звездната атмосфера и околната прахова обвивка. Наблюдения в инфрачервения и радиодължини, както и проследяване на променливостта, ще помогнат да се уточни масоотделянето, наличието на масери и точният еволюционен стадий на тази впечатляваща звезда.
обискирам