Джон Майкъл Бишъп (роден на 22 февруари 1936 г.) е американски имунолог и микробиолог. Той споделя Нобеловата награда за физиология или медицина за 1989 г. с Харолд Вармус и е един от носителите на наградата "Алфред П. Слоун" за 1984 г. Понастоящем е активен преподавател в Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Бишоп е известен най-вече с работата си по ретровирусните онкогени, за която е получил Нобелова награда. Работейки с Вармус през 80-те години, той открива първия човешки онкоген - c-Src. Техният ключов принос бе да покаже, че онкогените, които преди това са били смятани предимно за вирусни, всъщност имат своя аналог в нормалната клетъчна ДНК — т.нар. протоонкогени. Откритието, че v-src (вирусният вариант) има клетъчен родственик c-Src, промени фундаментално разбирането за произхода на рака.

Техните открития показват как злокачествените тумори се образуват от промени в нормалните гени на клетката. Тези промени могат да бъдат предизвикани от вируси, радиация или излагане на някои химикали. Концепцията за протоонкогените обяснява как нормални клетъчни гени, при активиране чрез мутации, транслокации или увеличена експресия, могат да се превърнат в онкогени и да задвижат неоплазията.

Научно и практическо значение

  • Откритието на c-Src и концепцията за протоонкогените положиха основата за по-нататъшното идентифициране на множество други онкогени (като ras, myc и др.) и за разбирането на молекулярните механизми на туморогенезата.
  • Работата на Бишъп и Вармус стимулира развитието на молекулярната онкология и доведе до нови подходи в диагностика и таргетна терапия на рака, при които се цели конкретен мутантен белтък или сигнална пътека.
  • Методите, използвани от екипа — сравнителен анализ на вирусни и клетъчни гени, молекулно клониране и хибридизационни техники — станаха важна част от арсенала на съвременната биомедицинска наука.

Принос като педагог и водач в науката

Освен изследователска дейност, Бишъп е известен и като преподавател и ментор, който е възпитал поколения учени в областта на молекулярната биология и онкологията. Неговата работа е пример за това как фундаменталните изследвания могат да доведат до дълбоки клинични и обществено значими приложения.

Наследство

Откритията на Джон Бишъп имат трайно въздействие върху разбирането за механиката на рака и върху развитието на съвременните терапии. Концепцията, че нормалните клетъчни гени могат да станат причинители на рак при определени промени, остава централен принцип в молекулярната онкология и продължава да води изследвания и клинични иновации.