Обесен, изтеглен и разквартируван: историческо английско наказание

Обесен, изтеглен и разквартируван — историческо английско наказание, шокираща хроника на екзекуцията, юридически контекст, процедури и известни случаи като Уилям Уолъс

Да бъдеш обесен, нарисуван и разквартируван е сурово наказание, прилагано в историческа Англия срещу мъже, признати за държавна измяна. То е едно от най-екстремните наказания в английската правна история и имало за цел не само да умъртви осъдените, но и да служи като публичен предупредителен пример.

Какво представлява наказанието

Пълното наказание обикновено включва четири основни етапа. В традиционните източници те са описани по следния начин:

1. Влачене (drawing) — осъденият бива влачен, обикновено с кон, на легло или дървена рамка до мястото на екзекуцията. Този термин обаче има и второ значение — изкормване, тоест изваждане на вътрешните органи.
2. Окачване — осъденият е обесван за кратко или до почти смърт (т.н. обесване чрез късото падане, което води до удушаване, а не до незабавна фрактура на врата).
3. Снемане от въжето и изкормване — докато е все още жив, жертвата се поставя на маса, разрязва ѝ се коремът, изваждат ѝ се червата и половите ѝ органи; отстранените части често са изгаряни пред лицето ѝ.
4. Отсичане на главата и разчленяване — главата бива отделена от тялото, а останалата част е нарязана на четири „четвъртинки“ (quartering).

Обикновено петте части на тялото (четирите четвърти и главата) се изнасяли и демонстрирали на публични места в различни части на града или страната. Това е имало за цел да обезкуражи евентуални предатели, които не са присъствали на екзекуцията. В по-известни случаи, като този с Уилям Уолъс, трупът и отделните части са изпращани в различни краища на държавата.

Юридически промени и постепенно премахване

С времето част от процедурата е била смекчавана от законодателни промени. След приемането на Закона за престъпленията през 1814 г. в британския парламент, осъденият за държавна измяна често бил обесван до смърт, за да не претърпи изключително болезнените остатъци от наказанието при съзнание. Публичното показване на телата на екзекутирани — чрез обесване, изтегляне и разквартируване или по друг начин — е премахнато от английското наказателно право през 1843 г., а самите операции по изтегляне и разквартирване са окончателно отменени през 1870 г.

Терминологичен дебат: какво означава „drawn“?

Сред историците има спор дали „тегленето“ („drawn“) означава само влачене до мястото на екзекуцията или включва и изваждането на вътрешностите. В официалните латински документи от някои процеси (например при делото на Уилям Уолъс) се срещат две различни думи — "detrahatur" (за влачене като метод на транспортиране) и "devaletur" (за изкормване). Това свидетелства, че на практика наказанието е включвало и изваждане на вътрешностите. Оксфордският речник на английския език също отбелязва и двете значения и посочва, че често е трудно да се прецени кое е било имано предвид в конкретен случай, но когато 'drawn' следва 'hanged', най-често се има предвид второто — изкормване.

Практически подробности на изпълнението

В практиката осъденият обикновено бил обесван посредством т.нар. метод на късото падане, който предизвиквал удушаване, а не незабавна смърт чрез счупване на шията. Често жертвата била влачена жива до масата за разчленяване; в някои случаи обаче я докарвали вече мъртва или в безсъзнание. Ако била в безсъзнание, понякога я събуждали чрез пръскане на вода, преди да започнат разрязването.

Процедурата на изваждане и изгаряне на органите често била изпълнявана в определена последователност: половите органи се отстранявали първи, след което се правел голям разрез в корема и червата се извеждали с помощта на инструмент, наподобяващ валяк. Парчетата от органите били изгаряни пред очите на жертвата; след това била отрязвана главата и тялото — разчетвъртявано. Главата често била консервирана в саламура, за да издържи показването, а останалите части понякога се потапяли или покривали със смола за по-дълга експозиция.

Кой е упражнявал това наказание и кой не

Това наказание било предназначено предимно за мъже, осъдени за висока държавна измяна. Жените, обвинени в подобни престъпления, често били наказвани по различен начин — в определени периоди чрез изгаряне на клада (понеже публичното обесване и разчленяване не се смятали за подходящи в случая на жени).

Примери и записани присъди

В съдебните протоколи от миналото често се срещат детайлни описания на присъдата. Например протоколът от делото срещу Томас Уолкот, Джон Роус, Уилям Хоун и Уилям Блейк от 12 юли 1683 г. съдържа следната присъда:

След това бе произнесена следната присъда: да се върнат на мястото, откъдето са дошли, оттам да бъдат изтеглени на ремъци до общото място за екзекуция и там да бъдат обесени за шиите, след това да бъдат посечени живи, да им бъдат отрязани тайните членове, да им бъдат извадени червата, за да бъдат изгорени пред лицата им, главите им да бъдат отделени от телата, а телата им да бъдат разделени на четири части, с които кралят да се разпорежда, както намери за добре.

Съвременно историческо възприемане

Днес това наказание се разглежда като краен пример за телесна мъчителност и символика на държавната власт. И макар някои негови елементи да са били част от ритуалната и правна култура на ранната модерна Европа, повечето исторически и съвременни коментатори го оценяват като брутално и ужасяващо. Процесът по смекчаване и постепенно премахване от правото отразява промяна в обществените възприятия за достойно и цивилизовано наказание.

Наследството на „обесване, изтегляне и разквартирване“ остава в литературата, историческите мемоари и популярната култура като един от най-ярките примери за репресивното лице на властта. Историците продължават да изследват както практическите страни на изпълнението, така и символното му значение в контекста на наказателната политика, политическата демонстрация и страха като инструмент за социален контрол.

Търсене по буква