D. Б. Купър (по-късно известен и като Дан Купър) е псевдоним на мъж, който отвлича самолет на 24 ноември 1971 г. Той се качва на полет между Портланд, Орегон, и Сиатъл, Вашингтон, носейки със себе си импровизирана бомба и представяйки се с фалшиво име. Въпреки че практиките за сигурност днес са много по-строги, по това време пътниците не бяха подлагани на старателни претърсвания преди полет. Купър иска и получава откуп в размер на 200 000 долара и напуска самолета, който е Боинг 727, като скача от задното стълбище по време на полет. Когато скочил, самолетът се намирал над северозападната част на Тихия океан, вероятно в района на Уудланд, щат Вашингтон. Въпреки многобройните теории и стотици заподозрени, липсват убедителни доказателства кой е бил Купър и къде е отишъл след скока; ФБР смята, че е много възможно той да не е оцелял.

Кратък преглед на отвличането

Преди излитането от Портланд Купър предава на стюардеса бележка, в която твърди, че носи бомба в куфар и настоява за 200 000 долара в "необозрима американска валута", четири парашута и зареден горивен камион в Сиатъл. След кацането в Сиатъл, екипажът изпълнява исканията му: парите и парашутите са предадени и голяма част от пътниците са освободени. Самолетът поема отново към юг, с указание да лети към Мексико Сити с междинна спиране за зареждане. По време на полета назадента стълба е спусната и Купър скача в тъмнината с част от откупа, след което изчезва завинаги.

Ключови улики и доказателства

Делото остава известно с оскъдността на материални доказателства, но има няколко важни улики:

  • В края на 1978 г. в района, северно от предполагаемата зона на падане, е намерена табела с инструкции за спускане на задното стълбище на Боинг 727 — смята се, че е била свързана със самолета от отвличането.
  • През февруари 1980 г. осемгодишният Брайън Инграм намира $5 880 в разпадащи се 20-доларови банкноти на брега на река Колумбия. Повечето от намерените банкноти съвпадат с номерата на банкнотите от откупа.
  • Официалното физическо описание, дадено от екипажа, е височина около 1,78 м и приблизително 170–180 паунда (ок. 77–82 кг), около 40-годишен, с кафяви очи и смугла кожа. Стюардесите, които са имали най-дълъг контакт с него, дават почти идентични показания за облеклото, навиците и предпочитанията му (например пушел "Raleigh Cigerettes" и е пил бърбън със сода).
  • Отвлеченият мъж е поискал два основни парашута, два резервни и е избрал по-стария основен парашут вместо спортния, както и така наречения "манекен" (учебен, неизползваем резервен парашут). По-късно ДНК профил е извлечен частично от вратовръзката, която е останала в самолета.

Профил и възможни мотиви

Агентите от ФБР и следователите разполагат с информация, която създава хипотеза за произхода и уменията на Купър:

  • Името "Д. Б. Купър" вероятно е взето от белгийската френскоезична комиксова серия за герой на име Дан Купър — пилот-изпитател, който прави парашутни скокове. ФБР предполага, че истинският Купър може да е попаднал на комиксите при служба или престой в Европа.
  • Някои показания предполагат, че той е познавал района на Сиатъл и е разпознал военновъздушни установки, което доведе до спекулации, че е бил ветеран от военновъздушните сили или е имал работа, свързана с авиация (например товарен работник на летище), което би обяснило познанията му за товарна работа и парашути.
  • ФБР и следователите са скептични, че Купър е бил опитен парашутист: според експертите никой опитен скачач не би скочил в тъмнина, в дъжд и при силен вятър, обут в мокасини и без подходящо студоустойчиво облекло, нито би пропуснал да провери резервния парашут, който се оказва учебен.
  • Мотивът най-вероятно е бил финансов — следователите отбелязват, че извършителите на големи обири обикновено действат от силна финансова нужда.

Разследване и последващи събития

ФБР предприема мащабно международно разследване, с кодово име "Норджак" (NORJAK). През десетилетията са изследвани стотици заподозрени; много хора предлагат теории, някои с убедителни елементи, други — с очевидни противоречия. Сред доказателствата са и образци на банкноти от откупа, различни свидетелски показания и частични следи от ДНК.

През октомври 2007 г. ФБР обявява, че е изграден частичен ДНК профил на Купър от вратовръзката, която е намерена в самолета, макар и материалите да са непълни. С цел да получи помощ от обществеността, на 31 декември 2007 г. агенцията публикува композитни скици и информационни листове. През март 2008 г. в границите на предполагаемото място за падане край Амбой, Вашингтон, е намерен парче парашут, което първоначално е обект на интерес, но след експертиза е отхвърлено като свързано с този случай (отбелязано, че намереният парашут е от копринена материя от 40-те години, докато използваният по време на отвличането е бил найлонов).

През 2016 г. ФБР официално обявява, че активното федерално разследване на случая е приключено и ресурсите са пренасочени към по-актуални приоритети; документите и публикациите обаче остават публично достъпни и делото продължава да предизвиква интерес.

Хипотези за съдбата на Купър

Най-разпространената хипотеза е, че Купър не е оцелял при скока. Поддръжниците на тази теория посочват редица фактори: нощен скок в лошо време, неподходящи обувки и дрехи, неизползваем резервен парашут и труден терен за оцеляване. В документални филми и разследвания се споменава и възможността останките му и по-голямата част от парите да са били отнесени от река Колумбия към океана, където да са били загубени завинаги — тъкмо това обяснение частично подкрепя и откриването на парчета пари по бреговете.

Алтернативни теории твърдят, че Купър може да е оцелял и да е изчезнал под нова самоличност, че е имал съучастник, който го е приел след скока, или че целият план е бил по-добре организиран, отколкото показват наличните доказателства. Нито една от тези хипотези обаче не е подкрепена с убедителни физически доказателства.

Последици и културно въздействие

Случаят "Купър" остава един от най-известните неразрешени въздушни грабежи в историята и е извор на книги, документални филми, художествени произведения и спекулации в общественото пространство. От 1999 г. градчето Ариел, Вашингтон, организира ежегодно честване в памет на деня на скока, което привлича туристи и любители на загадките.

В публичните архиви и разказите за случая често се среща и твърдение, че Купър е ветеран с увреждания, но конкретни и достоверни медицински или военни записи, потвърждаващи това, не са публикувани. До днес самоличността му остава неизвестна и делото продължава да бъде обсъждано като една от най-колоритните и тъжни мистерии в историята на авиационната безопасност.