Чжао Дзиян е виден китайски политик и реформатор, роден през 1919 г. и починал през 2005 г. Той е бил премиер на Китайската народна република от 1980 до 1987 г., заместник-председател на Китайската комунистическа партия от 1981 до 1982 г. и генерален секретар на Китайската комунистическа партия от 1987 до 1989 г. По време на кариерата си Чжао играе водеща роля в началните етапи на икономическите реформи и откриването на Китай към външните пазари.

Ранна кариера и възход

Чжао се присъединява към комунистическото движение в ранна възраст и преминава през различни партийни и държавни длъжности. Като ръководител в провинция Съчуан той подкрепя мерки за стимулиране на селското стопанство и въвежда повече гъвкавост в разпределението на продукцията, което допринася за повишаване на производителността и става пример за по-широки реформи в страната.

Политика и реформи

Чжао открито се противопоставя на строги маоистки подходи и след Културната революция получава подкрепата на влиятелния лидер Дън Сяопин. Той защитава икономическа либерализация, по-широко използване на пазарни механизми и реструктуриране на държавните предприятия. Чжао също така започва кампании срещу корупцията в администрацията и подкрепя политики, които да улеснят частните инициативи и чуждестранните инвестиции, като по този начин разширява икономическите възможности за милиони хора.

Сблъсъци с консерваторите и кризата от 1989 г.

Реформаторските му възгледи и умерен национално-политически подход привличат противници сред водещи формации в партията. Сред критиците му са премиерът Ли Пън, бившият президент Ли Сянян и влиятелни партийни старейшини като Чен Юн. Политическите различия стават изострени през 1988–1989 г., когато в страната нараства недоволството и започват масови протести.

По време на големите демонстрации на площад "Тянанмън" през 1989 г. Чжао заема по-мека линиа и показва симпатия към някои от исканията за реформи и диалог с протестиращите. Тази позиция го противопоставя на консервативните фигури, които подкрепят твърди мерки. След решението за използване на сила срещу протестиращите Чжао е отстранен от поста на генерален секретар и фактически е изключен от управлението.

Падане, последни години и наследство

След събитията от 1989 г. Чжао не е допуснат да участва в държавната политика и е поставен под домашен арест, където остава през по-голямата част от остатъка от живота си. Официалното отношение към него в следващите години е много сдържано — неговият принос към реформите е признаван частично, но той е лишен от публична роля и от партийни привилегии.

Наследството на Чжао Дзиян е противоречиво: за поддръжниците на икономическите реформи той остава символ на прагматичен реализъм и на опитите за съчетание на пазарни промени с реформаторска политика; за противниците — символ на прекомерна политика на отстъпление пред никакви искания за по-голяма отвореност и непременното вътрешнополитическо стабилно управление. Историята на Чжао продължава да бъде обект на изучаване и дебат сред историци, политолози и наблюдатели на развитието на Китай.