Ришард Качоровски (роден на 26 ноември 1919 г. в Бялисток – починал на 10 април 2010 г. в Смоленск, близо до Катинската гора) е полски политик и държавник, последният президент на Полша в рамките на правителството в изгнание. Правителството в изгнание възниква в първите дни на Втората световна война и е международно признато до 1945 г. Качоровски остава една от водещите фигури на полската емиграция през втората половина на XX в.

От ранна възраст той участва активно в полското скаутско движение. По време на съветската окупация през 1939–1941 г. Качоровски организира антисъветска съпротива; арестуван е от съветските власти, осъден на смърт, но присъдата е заменена с 10 години каторжен труд. След амнистията за полските граждани през 1941 г. (доброволно освобождаване и създаване на полски военни формирования на територията на СССР) е освободен и се присъединява към армията на генерал Андерс. Като войник от II полски корпус участва в бойните действия в Италия, включително в прочутата Битка при Монте Касино.

След края на войната, поради установяването на комунистическо управление в Полша, Качоровски решава да остане в изгнание в Обединеното кралство. В Лондон той работи като икономист и счетоводител, но така и не приема британско гражданство. Дълги години е активен в емигрантските среди — например като ръководител на полските скаути в емиграция и като участник в различни организации, които поддържат паметта за довоенната държавност и градят връзки между емиграцията и Полша.

В емиграционните структури Качоровски заема и държавни постове: след пенсионирането на предишното поколение полски политици, той е назначен за министър на вътрешните работи в правителството в изгнание. След внезапната смърт на президента Кажимеж Сабат, Качоровски, като определен наследник, поема поста на държавен глава на 19 юли 1989 г. и изпълнява тези функции до момента, когато възстановената демократична власт в Полша поема символичните атрибути на държавността.

След избора на Лех Валенса за президент на Полша през 1990 г. Качоровски въвежда предаването на държавните символи: той предава президентските знаци на Полша отпреди войната на новия легитимен държавен глава. С този акт правителството в изгнание прекратява своята историческа дейност и признава Третата полска република като правоприемник на предвоенната държава.

Въпреки че не е сред активните участници в партийната политика в Полша след 1990 г., Качоровски остава значима обществена фигура и след края на мандата си. Той често посещава страната (живее постоянно в Лондон)) и участва в паметни церемонии, научни и обществено-исторически прояви, посветени на полската история, война и емиграция.

Ришард Качоровски загива при катастрофата с президентския самолет Ту-154 близо до Смоленск на 10 април 2010 г., заедно с президента на Република Полша Лех Качински на и още високопоставени държавни ръководители и делегация, пътувала за възпоменание на жертвите при Катин. Тялото му е изложено за поклонение и прощаване в двореца Белведере във Варшава, а впоследствие е погребано в криптата на Националния храм на Божието провидение във Варшава.

Ключови дати

  • 26 ноември 1919 г. – раждане в Бялисток.
  • 1939–1941 г. – арест и осъждане от съветските власти; освобождение и присъединяване към армията на Андерс.
  • Битка при Монте Касино – участие като войник от II полски корпус.
  • 19 юли 1989 г. – поема поста президент в изгнание след смъртта на Кажимеж Сабат.
  • 1990 г. – предава президентските знаци на Лех Валенса; правителството в изгнание прекратява дейност.
  • 10 април 2010 г. – загива в катастрофата край Смоленск.

Качоровски остава в историческата памет като символ на връзката между довоенната полска държавност и прехода към свободна Полша в края на XX век, както и като дългогодишен представител на полската емиграция и скаутско движение в изгнание.