Оливър Смитис (23 юни 1925 г. - 10 януари 2017 г.) е британско-американски генетик и Нобелов лауреат, чиите методи и технически подобрения променят работата в лабораториите по биология и медицина.
Един от ранните му и широко използвани приноси е от 1955 г., когато той изобретява гел-електрофорезата. По-конкретно, става дума за метод за разделяне на протеини и други биомолекули в пореста среда (известен в оригиналната му форма като нишестена гел-електрофореза), който значително повишава разделителната способност в сравнение с предишните техники. Този подход дава възможност за бързо и надеждно изследване на белтъчни изоформи, серологични маркери и популационни полиморфизми и се превръща в основен инструмент в биохимията и молекулярната биология.
В по-късните си изследвания Смитис се фокусира върху методи за въвеждане на целенасочени промени в генетичния материал. Той разработва и усъвършенства техниката на хомоложна рекомбинация на трансгенна ДНК с геномна ДНК, която позволява прецизно модифициране на специфични гени. Понастоящем това е един от най-надеждните методи за промяна на генома на животните и стои в основата на генното таргетиране и създаването на нокаутиращите мишки, които се използват като моделни организми за изучаване на функцията на гени и на човешки заболявания.
За приноса си в развитието на методи за целево изменение на гените, през 2007 г. той съвместно с Мартин Евънс и Марио Капеки получава Нобелова награда за физиология или медицина. Тази награда подчертава значението на откритията им за съвременната генетика, биомедицинските изследвания и разработката на нови модели за диагностика и терапия.
Значение и наследство
Работата на Оливър Смитис има трайно въздействие върху научната практика: от лабораторните методи за анализ на протеини до сложните техники за генетична манипулация. Неговите идеи и инструменти улесняват идентифицирането на генетични маркери, разбирането на ферментните вариации и създаването на животински модели, които днес са стандарт в изследванията на човешките заболявания. След смъртта му през 2017 г. наследството му продължава да влияе върху развитието на молекулярната и клетъчната биология.