Майкъл Смит CC, OBC, FRS (26 април 1932 г. - 4 октомври 2000 г.) е канадски биохимик, роден във Великобритания. Носител е на Нобелова награда за химия за 1993 г. (поделена с Кари Мълис) за разработването и разпространението на техниката за насочена (site-directed) мутагенеза — мощен инструмент за целенасочени промени в генетичния код.

Ранни години и образование

След като през 1956 г. защитава докторска степен в Университета в Манчестър, Майкъл Смит се премества в Канада, където работи като изследовател под ръководството на д-р Хар Гобинд Хорана (самият той носител на Нобелова награда) в Съвета за научни изследвания на Британска Колумбия във Ванкувър. Там започва дългогодишната си кариера в молекулярната биология и биохимията.

Научна кариера и принос

Най-значимият принос на Смит е развитието на метод за насочена мутагенеза, който позволява въвеждането на точкови изменения в ДНК на конкретни места. Тази техника, базирана на синтетични олигонуклеотиди, дава възможност на учените да модифицират отделни нуклеотиди и да изследват ефекта върху структурата и функцията на белтъците.

Практическото значение на метода включва:

  • изследване на връзката между аминокиселинна последователност и функция на белтъка;
  • проектиране и подобряване на ензими и терапевтични протеини;
  • развитие на фармацевтични и биотехнологични продукти;
  • задълбочаване на разбирането за механизми на болести и молекулярни пътища.

Тази иновативна техника ускори проучвания в генетиката, структурата на белтъците и приложната биотехнология и е в основата на множество съвременни методи за инженерство на гени и белтъци.

Награди и признания

Освен Нобеловата награда за химия през 1993 г., Смит е удостоен с множество отличия и почетни звания, сред които са CC (Companion of the Order of Canada), OBC (Order of British Columbia) и FRS (Fellow of the Royal Society). Неговата работа е широко призната както в академичната общност, така и в индустрията.

Филантропия и обществена дейност

Майкъл Смит е известен не само като учен, но и като щедър меценат. След получаването на Нобеловата награда той дарява половината от паричната сума на изследователи, работещи върху генетиката на шизофренията. Другата половина бе предоставена на BC Science World във Ванкувър и на Дружеството на канадските жени в науката и технологиите. През 1999 г. той получи наградата на Кралската банка и дари безвъзмездната помощ на Фондацията за борба с рака в Британска Колумбия.

Личен живот и наследство

Смит остава уважаван преподавател и ментор, който насърчава млади учени и подкрепя научното образование. Той умира на 4 октомври 2000 г. във Ванкувър. Неговото научно наследство — особено методите за насочена мутагенеза — продължава да оказва влияние върху изследванията в молекулярната биология, медицината и биотехнологиите, позволявайки прецизни експерименти върху функцията на гени и белтъци и подпомагайки разработването на нови терапии и диагностични методи.