Мелвин Елис Калвин — Нобелов лауреат и откривател на Калвиновия цикъл

Мелвин Е. Калвин — Нобелов лауреат и откривател на Калвиновия цикъл: живот, експерименти с C-14 и ключов принос към разкриването на фотосинтезата

Мелвин Елис Калвин (8 април 1911 г. - 8 януари 1997 г.) е американски химик, прочут с откриването на т.нар. Калвинов цикъл. Работата му, проведена в тясно сътрудничество с Андрю Бенсън и Джеймс Башам, довежда до основополагащи открития за механизма на фотосинтезата и му носи Нобелова награда за химия през 1961 г. По-голямата част от кариерата си Калвин прекарва в Калифорнийския университет в Бъркли, където ръководи лабораторията по фотохимия и обучава множество учени.

Метод и основни открития

Калвин и неговите колеги използват радиоактивния изотоп на въглерода 14 като проследяващо вещество и прилагат т.нар. "pulse–chase" експериментална техника, за да картографират пътя на въглерода в растението по време на фотосинтезата. С помощта на бързо отделяне и идентифициране на междинни продукти те успяват да определят реда, в който неорганичният въглерод от атмосферата влизa в растителните молекули и се превръща във въглехидрати и други органични съединения. Един от ключовите резултати е откриването на 3‑фосфоглицерата (3‑ФГ) като първия стабилен продукт от фиксацията на CO2.

Какво представлява Калвиновият цикъл

Калвиновият цикъл (често наричан и цикъл на Калвин–Бенсън–Башам) описва поредица от химични реакции, които протичат в стромата на хлоропластите и използват енергията, доставена от светлинните реакции, за да превърнат атмосферния въглероден диоксид в органични молекули. Обобщено цикълът включва:

• фиксация на CO2 чрез ензима рибулозо‑1,5‑бифосфат карбоксилаза/оксигеназа (Rubisco);
• редукция на фиксирания въглерод до трёх‑въглеродни захари (трипс фосфати), използвайки ATP и NADPH от светлинните реакции;
• регенерация на приемната молекула рибулозо‑1,5‑бифосфат (RuBP), за да може цикълът да продължи.

Тази последователност обяснява как слънчевата енергия, улавяна от хлорофила в растението, стимулира синтеза на органични съединения и поддържа биосферата чрез производството на органична материя и кислород.

Значение и наследство

Откритията на Калвин имат дълбок ефект върху растителната биология, агрономията, екологията и разбирането на глобалния въглероден цикъл. Те осигуряват основата за подобряване на добивите при културите, за оптимизация на фотосинтетичната ефективност и за моделиране на потоците на въглерод в природата. За тази си работа Калвин е удостоен с най-високи научни отличия, включително Нобеловата награда, като е единственият носител на наградата за химия през 1961 г.

Научна дейност извън основната тема и по-късни години

През 50-те години Калвин е сред първите членове на Обществото за изследване на общите системи. През 1963 г. получава допълнителната титла професор по молекулярна биология, което отразява разширяването на интересите му към взаимовръзките между химията, биологията и системните концепции. Три десетилетия след основните си открития той публикува автобиографията си "По следите на светлината: една научна одисея", в която описва експерименталните методи, научните си възгледи и епизодите от кариерата си.

Кратка оценка

Наследството на Мелвин Калвин остава централно за науката за фотосинтезата: чрез комбиниране на иновативни методи (радиоактивни проследители, бързи анализи на междинни продукти) и систематичен експериментален подход, той и екипът му разкриват един от ключовите биохимични процеси на живота на Земята. Неговите резултати продължават да влияят върху изследванията в биологичните и земните науки и днес.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Мелвин Елис Калвин?

В: Къде е прекарал Калвин по-голямата част от кариерата си?

В: Какво постигат Калвин и колегите му, използвайки изотопа въглерод-14?

Въпрос: Какво представлява цикълът на Калвин и кой го открива?

В: Коя титла е имал Калвин в допълнение към кариерата си в областта на химията?

В: Споделял ли е Калвин Нобеловата награда за химия с някой друг?

В: Написа ли Калвин автобиография?

Търсене по буква