Макс Перуц британски молекулярен биолог и Нобелов лауреат по химия

Макс Фердинанд Перуц FRS OM CBE (19 май 1914 г. - 6 февруари 2002 г.) е британски молекулярен биолог, роден в Австрия. Той е един от пионерите в прилагането на рентгеновата кристалография за определяне на триизмерните структури на белтъци и по този начин допринася съществено за разбирането на биологичните функции на макромолекулите.

Биография

Перуц е роден във Виена, Австрия в еврейско семейство. През 1936 г. заминава за Кеймбридж, където работи и е свързан с Peterhouse College. След аншлуса (нацисткото превземане на Австрия) остава във Великобритания и по-късно приема британско поданство. По време на Втората световна война преживява трудни периоди като чужденец в страната; част от този период включва и пребиваване в Канада, където работи временно, преди да се завърне в Кеймбридж след края на войната.

Научен принос

Най-известният принос на Перуц е разкриването на структурата на хемоглобина — ключов белтък за пренасяне на кислород в кръвта — което става възможно чрез систематично прилагане и развитие на методите на рентгеновата кристалография. Тези изследвания също така разширяват общото знание за глобуларните протеини и за начина, по който триизмерната им структура определя функцията им. Перуц изследва и проблеми, свързани със сгъване на белтъци, взаимодействия между подединици и структурни промени, свързани с функцията.

Ръководна и образователна дейност

В Кеймбридж Перуц основава и ръководи (1962–1979 г.) Лабораторията по молекулярна биология на Съвета за медицински изследвания (MRC). Под негово ръководство Лабораторията бързо се превръща в център за високи постижения в молекулярната биология; четиринадесет от учените, свързани с тази институция, по-късно стават носители на Нобелови награди. Като наставник и организатор Перуц играе ключова роля в създаването на изключителна научна общност в Кеймбридж.

Награди и отличия

• През 1962 г. получава Нобелова награда за химия (заедно с Джон Кендрю) за работата им върху структурата на хемоглобина и други глобуларни протеини.
• През 1971 г. му е присъден Кралският медал на Кралското общество.
• През 1979 г. получава престижния медал "Копли".
• Носител е на множество други отличия и почетни звания за своя принос към науката и образованието.

Публикации и наследство

Перуц публикува редица научни статии и популярни текстове, в които описва методите и концепциите, довели до неговите открития. Неговата работа продължава да влияе върху изследванията в структурната биология, биохимията и молекулярната биология. Приносът му към развитието на Кеймбридж като водещ научен център е подробно документиран в "История на Кеймбриджкия университет": Том 4 (1870–1990 г.), публикувана от издателството на Кеймбриджския университет през 1992 г.

Макс Перуц остава уважаван заради своя научен принос, способността си да организира и ръководи изследователски колективи и за наставничеството, което оказва върху следващите поколения учени. Неговата работа върху структурата и функцията на белтъците продължава да бъде основа за съвременни биомедицински изследвания.

Въпроси и отговори

В: Какво печели Макс Фердинанд Перуц през 1962 г.?

В: Какъв метод е използван при изследванията им на хемоглобина и глобуларните протеини?

В: Какви други награди е получил Макс Фердинанд Перуц?

В: Къде Макс Фердинанд Перуц е работил по време на Втората световна война?

В: Кога се премества за постоянно във Великобритания?

В: Какво е документирано за приноса му към молекулярната биология в университета в Кеймбридж?

В:Каква е семейната среда на Макс?

Търсене по буква