Марвин Гей

Биография

Ранен живот и кариера

Марвин Пентц Гей-младши е най-големият син на петдесятен свещеник и второто от четири деца. Семейството му живее в предимно афроамериканска общност във Вашингтон, окръг Колумбия. Когато е дете, Гей е малтретиран от баща си. Той използва музиката, за да се справи с насилието, като свири на инструменти и пее госпъл музика в църквата на баща си. Когато е тийнейджър, Гей се запалва по дуо-уоп и се присъединява към няколко групи, преди да напусне гимназията в началото на последната си година.

През 1956 г., когато е на 17 години, Гей напуска дома си и се записва (присъединява) към Военновъздушните сили на САЩ. През следващата година е освободен от служба с почести. Гей се връща във Вашингтон и сформира група, наречена The Marquees. Групата е открита от музиканта Бо Дидли и те записват песните "Good Morning Little Schoolgirl" и "Wyatt Earp". След това те се запознават с Харви Фукуа и се присъединяват към неговата група The Moonglows. През 1959 г. те издават песента "Mama Loocie". Това е първата песен, записана с участието на Гей, който пее като главен вокалист. На следващата година новата група Moonglows се разпада и с Фукуа като свой ментор Гей заминава за Детройт, Мичиган, където се запознава с Бери Горди, който е създал Motown Records. Горди е впечатлен от таланта на Марвин като пианист и барабанист и подписва договор с него като сесиен барабанист за Motown. Гей свири на барабани в повечето от ранните хитове на Motown за изпълнители като The Marvelettes, Mary Wells, the Miracles и Stevie Wonder. През 1961 г. Горди подписва договор с Гей като изпълнител и издава албума The Soulful Moods of Marvin Gaye. Албумът не се продава добре.

Ранна звездна слава

За първи път Гей постига успех, когато е съавтор на хита на Marvelettes "Beechwood 4-5789", който попада в топ 20. През 1962 г. той издава своя собствена песен, наречена "Stubborn Kind of Fellow". Тя отчасти е посветена на собствения му живот и влиза в топ петдесет на поп чарта и под номер осем в R&B класацията. Първият му сингъл в топ 40, "Hitch Hike", и първият му хит в топ 10, "Pride & Joy", го превръщат в идол на тийнейджърите. Тези ранни сингли и тези от второто му издание, That Stubborn Kind of Fellow, са с участието на Martha and the Vandellas в бекГей има още успешни песни като ранният успех продължава с "Can I Get a Witness", "Baby Don't You Do It", "You Are a Wonderful One" и "Try It Baby". В края на 1964 г. Гей записва песента "How Sweet It Is (To Be Loved By You)", която достига върха в челната десетка на американските поп класации и се превръща в един от първите му хитове в чужбина, достигайки топ 50 в Обединеното кралство. Гей работи и с приятеля си, певеца Смоуки Робинсън, за да напишат синглите номер едно - "I'll Be Doggone" и "Ain't That Peculiar".

Дуети с изпълнителки

След ранния си успех, с който Марвин се сблъсква трудно, Motown започва да разширява ролята му на женкар, като го кара да запише дуетни албуми с Мери Уелс, Ким Уестън и Даяна Рос. Първият му албум с Уелс, Together, става първият албум на Марвин в класациите и дава два популярни хита, а сингълът му с Уестън, написаният от Силвия Мой "It Takes Two", попада в топ 20 и от двете страни на Атлантическия океан. Но именно сътрудничеството му с филаделфийската R&B певица Тамми Терел ще му донесе най-големия известен успех в дуетната му работа. Основавайки се на песни, написани от Ashford & Simpson, екипът на Marvin и Tammi отбелязва множество хитове, включително оригиналната им версия на "Ain't No Mountain High Enough", "Your Precious Love", "Ain't Nothing Like the Real Thing" и "You're All I Need to Get By". Успехът им е краткотраен след колапса на Тамми по време на концерт във Вирджиния през октомври 1967 г. След като се оплаква от главоболие, Тамми е откарана в болница същата вечер и е диагностицирана с мозъчен тумор. Терел издържа, но до издаването на третия им и последен съвместен албум Easy губи борбата с тумора. Тамми умира през март 1970 г. на 24-годишна възраст от усложнения на мозъчния рак. Твърди се, че Марвин е бил толкова съкрушен от смъртта на Тамми, че е казал, че има чувството, че част от него е умряла заедно с нея, а в докладите се посочва, че на погребението ѝ Марвин е говорил с останките ѝ, сякаш тя е щяла да отговори. Обещавайки да не прави повече турнета и да не записва друг дуетен албум след това, Марвин се самоналага в уединение, което приключва за кратко. През 1973 г. Марвин ще работи върху последния си дуетен албум с Даяна Рос. Записът им е възпрепятстван от спорове между тях, тъй като Марвин отказва да спре да пуши марихуана в студиото, тъй като Диана тогава е бременна. Полученият в резултат на това албум "Diana and Marvin" се превръща в успешен в топ 20 на САЩ и достига до топ 10 във Великобритания.

Пробив от Motown

През 1968 г. Марвин се завръща на върха на класациите като солов изпълнител с песента "I Heard It Through the Grapevine", написана от Норман Уитфийлд. Песента, първоначално записана през 1967 г., първоначално е блокирана за издаване, тъй като Бери Горди не я одобрява. Вместо това е издадена една от кавър версиите ѝ от Gladys Knight & the Pips, която в крайна сметка достига до номер две. Уитфийлд е твърдо решен да накара Горди да пусне тази на Марвин и през октомври 1968 г. Motown най-накрая издава "Grapevine" като сингъл, където в крайна сметка достига номер едно през декември същата година, достига номер едно и във Великобритания и става най-продаваният сингъл в историята на Motown през 60-те години. През този период Марвин използва успеха на "Grapevine", за да издаде колекция от сингли за своята фонова група Originals. Тези песни, "Baby I'm for Real" и "The Bells", се превръщат в записи в топ 40. След още два хита в топ 10, които последваха, Марвин започва да работи върху по-лична продукция. Вдъхновен от смъртта на Tammi Terrell, разказите на брат му Frankie за Виетнам, кадри от войната във Виетнам и расовите бунтове в САЩ, успеха на Marvin с първите му продукции и чернова на песен, композирана от члена на Four Tops Obie Benson, Marvin записва интроспективен сингъл, озаглавен "What's Going On". Подобно на "Grapevine", Motown отказва да го издаде поради това, че е "некомерсиален" и "рисков", тъй като Горди не може да намери песен, с която да съчетае нещо, а също и защото Горди е против някой в компанията му да говори открито за сериозни проблеми. Въпреки изданията на "Temptations", "Supremes" и Edwin Starr, които отварят темата съответно за борбите в центъра на града, незаконната бременност и войните, Motown се страхува, че песента ще разруши пискливия тийнейджърски поп имидж на Marvin. Марвин, уверен в собствените си способности, отстоява позицията си и през януари 1971 г. песента е издадена, като бързо се превръща в хитов сингъл, достигайки второ място в поп класацията на Billboard и първо място в поп класацията на Cashbox, като също така достига първо място в R&B класацията на Billboard. Последвалият албум със същото име е издаден бързо през май същата година и с придружаващите го сингли "Mercy Mercy Me" и "Inner City Blues", песни, в които се говори и за социални проблеми, включително екология, албумът се продава в над един милион копия и трайно превръща Марвин в един от първите независими изпълнители на лейбъла. Вдъхновен от успеха на Марвин, Стиви Уондър отказва да поднови договора си с Motown през май 1971 г., след като издава неодобрения от Motown албум "Where I'm Coming From", в който също се разглеждат социални проблеми. През 1972 г. Motown подписва договор с Марвин за 1 милион долара, което го превръща в най-високоплатения чернокож изпълнител в историята на музиката. Марвин отпразнува сключването на договора, като издава прополитическия сингъл "You're the Man", който атакува администрацията на Никсън. През същата година той се премества от Детройт в Лос Анджелис и записва саундтрака към филма "Trouble Man". Саундтракът и заглавната му песен стават съответно двадесет и десет хита в класациите. През 1973 г. Марвин рязко променя посоката от социални теми към сексуална политика с издаването на "Let's Get It On". Песента става вторият номер едно хит на Марвин в Билборд и е най-продаваният R&B сингъл за същата година. Последвалият я албум се превръща в още един критичен крайъгълен камък, какъвто беше и "What's Going On", а с новия си облик на "месия" с вълнена шапка, дънково облекло с шипове и брада, Марвин се превръща в икона на соул музиката от началото на седемдесетте години.

Спад

През 1974 г. Марвин се завръща официално към турнетата след четиригодишна почивка след смъртта на Tammi Terrell и започва да страда от последиците на дългогодишната си зависимост към кокаина, започнала в края на 60-те години. Марвин изкарва една година, без да продуцира запис, въпреки че чрез поредния нов договор с Motown построява звукозаписно студио насред Сънсет булевард. През 1976 г. Марвин издава еротичния албум I Want You - албум, който се забавя заради бракоразводното дело на първата му съпруга Анна Горди срещу него. Разводът е финализиран, след като Марвин се съгласява да превежда част от хонорарите си от следващия си албум на г-жа Горди. Резултатът е противоречивият проект "Here, My Dear", който излиза в началото на 1979 г. след двегодишно задържане на проекта от издаване. През 1977 г. Марвин записва дискотечен хит, озаглавен "Got to Give It Up". Песента става номер едно, като отбелязва третия му поп хит, достигнал това място, и дванадесетия му в R&B. В крайна сметка това е последният му голям хит с лейбъла Motown. След издаването на "Here, My Dear" албумът не успява да се наложи и Марвин, който вече е изчерпан от намаляващите финанси, многобройните съдебни дела, проблемния брак с втората си съпруга и още по-проблемната си зависимост към кокаина, напуска съпругата си, трите си деца и САЩ, като първо се установява на Хаваите, а след това през 1980 г. се установява в Лондон, след като европейски промоутър го съветва да направи турне в Европа. Записвайки по-голямата част от последния си албум In Our Lifetime в Лондон, албумът е пуснат набързо от Motown в началото на 1981 г. за голямо съжаление на Марвин: той се оплаква, че лейбълът е редактирал някои песни, включително една, която изглеждала недовършена, и е премахнал въпросителната, която той поставя в края на заглавието, за да зададе въпрос за живота. Марвин заявява, че повече няма да записва за Motown и желанието му е изпълнено, когато CBS Records го освобождава от договора му през април 1982 г.

Завръщане от изгнание

През 1981 г. Марвин се установява в Остенде, Белгия, благодарение на бивш белгийски спортен промоутър, и с негово съдействие започва да възстановява живота си, като се отказва от наркотиците и възстановява музикалната си кариера. След успешно европейско турне Марвин подписва договор със CBS Records и започва работа по нов албум в приетата си родина. След като неговият приятел и биограф Дейвид Риц пристига, за да го интервюира, Марвин и Дейвид си сътрудничат по песен в реге стил, в която Риц озаглавява "Sexual Healing" (Сексуално изцеление), след като разговорът между двамата се развива в порнография. Песента е една от осемте, по които Марвин работи, за да се впише в изданието за завръщането си "Midnight Love". Подсилена от карибския си привкус, песента връща Марвин на върха на класациите, заемайки първо място в класацията за R&B за период от десет седмици, а също така се превръща в топ десет хит в няколко държави, включително трето място в американската поп класация и четвърто място в Англия. Песента става номер едно и в Нова Зеландия. Продадена в над два милиона копия, тя става най-продаваният сингъл на Марвин до момента и му носи първите няколко награди "Грами" през 1983 г. Завръщането на Марвин е затвърдено с емоционалното му изпълнение на националния химн по време на Мача на звездите в НБА и с обединеното представяне на Motown 25, където Марвин се събира отново със старите си приятели от Motown. Изпълнението на Марвин се състоеше от свирене на пиано, докато говореше за прочутата история на черната музика, преди да изпее "What's Going On" пред възприемчивата публика. Същата година Марвин тръгва на турне, за да промотира албума Midnight Love. В крайна сметка това е последното му турне.

Смърт и последици

След турнето Марвин се установява в дома на родителите си в Лос Анджелис и според съобщенията се бори с наркотиците, а проблемните му отношения с баща му продължават да се влошават. Сутринта на 1 април 1984 г. Марвин и баща му влизат в пререкание, след като баща му напада словесно майката на Марвин, докато спорят за неправилно поставени бизнес документи. Двамата мъже се сбили и според съобщенията по време на схватката Марвин бутнал баща си на земята. След като се прибрал в стаята си, бащата на Марвин отново влязъл в стаята на Марвин със заредена пушка, която Марвин му бил купил за Коледа, и го прострелял два пъти, като единият изстрел бил фатален в гърдите. Приблизително в 13:10 ч. Марвин Гей е обявен за мъртъв на място в медицинския център Cedars Sinai. Навършва един ден от четиридесет и петия си рожден ден. Смъртта на Марвин шокира феновете му, въпреки че членовете на семейството и приятелите му знаеха за депресията му. Над 10 000 доброжелатели отдадоха последна почит на звездното погребение в Лос Анджелис. Прахът на Марвин е разпръснат по плажовете на Атлантическия океан. През 1985 г. Motown и CBS си сътрудничат за две посмъртни плочи, докато Motown преиздава прочутия материал на Марвин. През 1987 г. Марвин е посмъртно приет в Залата на славата на рокендрола, което потвърждава статута му на един от най-великите изпълнители в историята на музиката.

Личен живот

Марвин се среща за първи път с Анна Горди през 1961 г. Смята се, че Анна е вдъхновила Марвин за хитовете му от 60-те години, сред които "Stubborn Kind of Fellow" и "You Are a Wonderful One". Той се жени за нея през 1964 г., а през 1965 г. двойката осиновява момче, което кръщават Марвин Пентц Гей III. Бракът им е разклатен по времето, когато през 1973 г. Марвин започва да ухажва красива седемнадесетгодишна гимназистка на име Джанис Хънтър. Съобщава се, че Хънтър е била вдъхновението за песента "If I Should Die Tonight", тъй като той ѝ е изпял песента в студиото. Албумът му от 1976 г. "I Want You" е посветен на Джанис, която се омъжва за него през 1977 г. Двойката има две деца заедно - дъщеря Нона и син Франки. Развеждат се през 1981 г.

Дискография

Студийни албуми

• Душевните настроения на Марвин Гей (1961 г.)
• Този упорит човек (1963)
• Когато съм сам, плача (1964)
• Здравей, Бродуей (1964)
• Колко е сладко да бъдеш обичан от мен (1965)
• Почит към великия Нат "Кинг" Коул (1965 г.)
• Настроенията на Марвин Гей (1966 г.)
• In The Groove (известен още като I Heard It Through the Crapevine (1968))
• M.P.G. (1969 Г.)
• Такава е любовта (1970)
• Какво се случва (1971)
• Човек в беда (1972)
• Да се включим (1973)
• Искам те (1976)
• Тук, скъпа моя (1978)
• В нашия живот (1981)
• Среднощна любов (1982)
• Мечта за цял живот (1985)
• Романтично твоя (1985)
• Уязвим (1997)