Кваме Нкрума — лидер на независима Гана и архитект на пан-африканизма
Кваме Нкрума — визионерът зад независима Гана и бащата на пан-африканизма: живот, борба и наследство, което оформи съвременна Африка.
Д-р Кваме Нкрума (роден като Франсис Нвиа-Кофи Нгонлома, 21 септември 1909 г. - 27 април 1972 г.) е африкански политически лидер. Той е известен като първия министър-председател, а след това и президент на Гана. Нкрума е виден идеолог и практически застъпник за обединена Африка и за независимостта на колониализираните африкански народи. На 6 март 1957 г., след десетгодишна кампания за независимост на Гана, Гана получава независимост от британското управление и Нкрума става първият ѝ министър-председател; по-късно, през 1960 г., той е избран за първи президент на републиката.
Нкрума е роден като Франсис Нвиа-Кофи Нгонлома в Нкрофул, малко градче в Златния бряг (тогава британската колония, която по-късно се превръща в Гана), в семейството на Кофи Нгонлома, златар, и Елизабет Няниба, продавачка, която за него е голямо вдъхновение.
Ранни години и образование
Нкрума получава начално образование в родния край и по-късно учи в местни училища, където проявява интерес към политиката и социалните въпроси. В младежките си години работи като учител и активист, а след това продължава образованието си в чужбина, където се запознава с радикални антиколониални и пан-африкански идеи. Пътуванията и контактите му с африкански, американски и европейски мислители оформят политическата му визия за независима и обединена Африка.
Политическа кариера и борба за независимост
След връщането си в Златния бряг Нкрума става централен организатор на движението за самоуправление. През 1949 г. той основава Конвенционалната народна партия (Convention People's Party - CPP), която мобилизира широки маси чрез масови събрания, стачки и гражданско неподчинение. Под ръководството на Нкрума CPP постига значителен обществен натиск върху британските власти и местните елити, което довежда до преговори и в крайна сметка до обявяването на независимост през 1957 г.
Пан-африканизъм и международно влияние
Нкрума е един от най-видните идеолози на пан-африканизма в средата на XX век. Той използва поста си, за да пропагандира идеята за политическо и икономическо сближаване на африканските държави, подпомага движения за освобождение в южната част на континента и организира срещи на африкански лидери. Под негово влияние в Аккра се проведе поредица от важни конференции и прояви, които ускориха процесите на деколонизация и солидарност между новите държави.
Вътрешна политика и икономически проекти
Като държавник Нкрума акцентира върху държавното планиране, индустриализацията и модернизацията. Сред най-известните му проекти е Вълта (Akosombo) — голям хидроенергиен проект, предназначен да осигури електроенергия за индустриализацията, както и широко разширяване на образованието и здравеопазването. Неговото управление също така се отличава с централизация на властта и постепенно ограничаване на политическата опозиция — характеристики, които предизвикват критици и по-късни противници.
Сваляне от власт и изгнание
Икономическите трудности, критиките срещу авторитарните практики и международните геополитически фактори довеждат до военен преврат на 24 февруари 1966 г., когато Нкрума е свален от власт по време на посещение в чужбина. Той намира убежище в Република Гвинея, където президентът Ахмед Секу Туре му оказва подслон и почетно място в правителството. Нкрума прекарва остатъка от живота си в изгнание, продължавайки да пише и да работи за африканското обединение. Умира на 27 април 1972 г. в Букурещ, Румъния.
Наследство
Наследството на Нкрума е сложно и многопластово: за много ганайци и поддръжници на деколонизацията той остава символ на национална гордост и на борбата за независимост. В Гана има монументи и институции, носещи неговото име, включително Мемориалният център на Нкрума в Аккра. В същото време критиците подчертават авторитарните елементи на неговото управление, икономическите предизвикателства и неспособността за дългосрочна политическа консолидация. Историята го поставя сред най-влиятелните, но и най-дискутираните личности в африканската политика през XX век.
Кваме Нкрума остава ключова фигура в изучаването на африканските движения за независимост и в дебатите за пътя на развитие на континента — между националната държава, пан-африканската визия и въпросите за демокрация и икономическа жизнеспособност.
Образование
Посещава начално училище в Халф Асини, където баща му работи като златар. Влияние върху образованието му оказва немски свещеник на име Джордж Фишер. Той посещава училище за учители в Акра, а след това сам става учител. През 1935 г. заминава за университета "Линкълн" в Съединените щати. Научава повече за комунизма. Образованието му продължава в Университета на Пенсилвания от 1939 до 1943 г. През 1945 г. отива в Лондон и организира международна конференция за свободата на Африка. По това време той променя името си на "Кваме".
Президент на Гана
Нкрума се завръща на Златния бряг и основава Народната партия на конвенцията. Той е избран за министър-председател. Когато Гана става независима от Англия, Нкрума е първият ѝ президент. Той създава знамето на Гана. Изисква всички деца да посещават училище. Повече жени посещават училище и започват работа. За осигуряване на електроенергия Нкрума нарежда изграждането на хидроенергиен язовир, известен като "Akosombo Dam", и на атомна електроцентрала.
На 24 февруари 1966 г. военните и полицията принуждават Нкрума да се оттегли от властта.
Изгнание и смърт
След свалянето му от власт Кваме Нкрума доживява живота си в Конакри, Гвинея. Диагностициран с рак на простатата, през август 1971 г. той отпътува за Румъния, за да се лекува. Умира в Букурещ, Румъния, на 27 април 1972 г. на 62-годишна възраст.
Времева линия
- 1930: Получава сертификат за учител от колежа "Принцът на Уелс" в Ачимота (бивш правителствен колеж, Акра)
- 1931: Учител в римокатолическото училище в Елмина (Централен регион), а по-късно - директор на римокатолическото училище в Аксим (Западен регион)
- 1932: Преподавател, Римокатолическа семинария, Амисано (Централен регион)
- 1935: Постъпва в университета Линкълн, Пенсилвания, САЩ.
- 1939: Получава бакалавърска степен (Lincoln University), САЩ
- 1942: Получава бакалавърска степен (теология) в университета Линкълн, САЩ
- 1943: Магистър по педагогика, магистър по философия и завършен курс на обучение / предварителен изпит за докторска степен в Университета на Пенсилвания, САЩ
- 1939 - 1945: Комбинирано обучение с лекции на непълно работно време по история на негрите. (През този период помага за основаването на Асоциацията за африкански изследвания и Асоциацията на африканските студенти в Америка и Канада).
- 1945: Избран за "най-изявен професор на годината" от "The Lincolnian"
- 1945 (май): Пристига в Лондон с цел да учи право и да защити дисертация за докторска степен, но се запознава с Джордж Падмор. Двамата като съполитически секретари помагат за организирането на Шестия панафрикански конгрес в Манчестър, Англия. След конгреса Нкрума продължава да работи за деколонизацията на Африка и става заместник-председател на Съюза на западноафриканските студенти. Той е и лидер на "Кръга" - тайна организация, посветена на единството и независимостта на Западна Африка, в борбата ѝ за създаване и поддържане на Съюз на африканските социалистически републики
- 1947: Написва първата си книга "Към колониалната свобода".
- 1947: (декември): Завръща се в Голд Коуст и става генерален секретар на Обединената конвенция на Голд Коуст (UGCC)
- 1948: Задържан заедно с изпълнителните членове на ОГКК, известни по-късно като "Голямата шесторка", след размирици в колонията.
- 1948: (септември): Основава вестник "Accra Evening News", който се появява на вестникарските щандове в същия ден, в който е уволнен като генерален секретар на UGCC.
- 1949 (юни): Създава Народната партия на конгреса (CPP) заедно с Комитета за младежка организация (CYO).
- 1949 (декември): Обявява позитивно действие за искане на независимост.
- 1950 (януари): Арестуван след бунтове, предизвикани от декларацията за позитивно действие
- 1951 (февруари): Спечелва изборите, докато е в затвора, с 22 780 гласа от 23 122 подадени бюлетини, за да заеме централното място в Акра. По-късно е освободен от затвора през същия месец, за да състави ново правителство.
- 1956: Печели изборите, довели до независимостта.
- 1957: (6 март): Обявява независимостта на Гана
- 1958 (април): Свиква конференция на съществуващите независими африкански държави (Гана, Египет, Судан, Либия, Тунис, Етиопия, Мароко и Либерия). През декември провежда Общоафриканска конференция на народите в Акра - първата Панафриканска конференция, проведена на африканска земя. Прави първата стъпка към обединението на Африка, като подписва споразумение със Секу Туре за обединение на Гана и Гвинея.
- 1958: Омъжва се за Елена Риц Фатия, египетска коптка и роднина на президента на Египет Гамал Абдел Насър.Има три деца от нея - Гокех, Сармия Ярба и Секу Риц
- 1960: Обявява Гана за република.
- 1961: Нкрума разширява съюза между Гана и Гвинея, като включва и Мали под ръководството на Модибо Кейта.
- 1962 (август): Мишена на опит за убийство в Кулунгугу в Северния регион на Гана.
- 1963 (май): Нкрума организира конференция на 32-те независими африкански държави в Адис Абеба. На тази конференция е създадена Организацията за африканско единство (ОАЕ), която има за цел да работи за единството, свободата и просперитета на африканските народи.
- 1964: 1964 г.: установява Гана като еднопартийна държава, в която той е пожизнен президент.
- 1965: Нкрума публикува книгата си "Неоколониализъм". В тази книга той показва как чуждестранните компании и правителства се обогатяват за сметка на африканския народ. Тази книга предизвиква остър протест от страна на правителството на САЩ, което впоследствие оттегля икономическата си помощ в размер на 35 млн. долара, предназначена преди това за Гана.
- 1966 г. (24 февруари): Свален с военен преврат по време на пътуване до Ханой, Северен Виетнам. Заминава за Конакри, Гвинея, след като му съобщават за свалянето. Живее в Конакри като съпредседател на Гвинея.
- 1971 (август): Отпътува за Румъния, за да се лекува от рак на простатата.
- 1972 г. (27 април): Умира от рак в Букурещ, Румъния.
- 1972 г. (7 юли): Погребан в Гана.
Писмени произведения
Осагиефо, д-р Кваме Нкрума, е автор на над 20 книги и публикации. Той е водещ авторитет в областта на политическата теория и практическия панафриканизъм.
обискирам