Д-р Кваме Нкрума (роден като Франсис Нвиа-Кофи Нгонлома, 21 септември 1909 г. - 27 април 1972 г.) е африкански политически лидер. Той е известен като първия министър-председател, а след това и президент на Гана. Нкрума е виден идеолог и практически застъпник за обединена Африка и за независимостта на колониализираните африкански народи. На 6 март 1957 г., след десетгодишна кампания за независимост на Гана, Гана получава независимост от британското управление и Нкрума става първият ѝ министър-председател; по-късно, през 1960 г., той е избран за първи президент на републиката.


Нкрума е роден като Франсис Нвиа-Кофи Нгонлома в Нкрофул, малко градче в Златния бряг (тогава британската колония, която по-късно се превръща в Гана), в семейството на Кофи Нгонлома, златар, и Елизабет Няниба, продавачка, която за него е голямо вдъхновение.

Ранни години и образование

Нкрума получава начално образование в родния край и по-късно учи в местни училища, където проявява интерес към политиката и социалните въпроси. В младежките си години работи като учител и активист, а след това продължава образованието си в чужбина, където се запознава с радикални антиколониални и пан-африкански идеи. Пътуванията и контактите му с африкански, американски и европейски мислители оформят политическата му визия за независима и обединена Африка.

Политическа кариера и борба за независимост

След връщането си в Златния бряг Нкрума става централен организатор на движението за самоуправление. През 1949 г. той основава Конвенционалната народна партия (Convention People's Party - CPP), която мобилизира широки маси чрез масови събрания, стачки и гражданско неподчинение. Под ръководството на Нкрума CPP постига значителен обществен натиск върху британските власти и местните елити, което довежда до преговори и в крайна сметка до обявяването на независимост през 1957 г.

Пан-африканизъм и международно влияние

Нкрума е един от най-видните идеолози на пан-африканизма в средата на XX век. Той използва поста си, за да пропагандира идеята за политическо и икономическо сближаване на африканските държави, подпомага движения за освобождение в южната част на континента и организира срещи на африкански лидери. Под негово влияние в Аккра се проведе поредица от важни конференции и прояви, които ускориха процесите на деколонизация и солидарност между новите държави.

Вътрешна политика и икономически проекти

Като държавник Нкрума акцентира върху държавното планиране, индустриализацията и модернизацията. Сред най-известните му проекти е Вълта (Akosombo) — голям хидроенергиен проект, предназначен да осигури електроенергия за индустриализацията, както и широко разширяване на образованието и здравеопазването. Неговото управление също така се отличава с централизация на властта и постепенно ограничаване на политическата опозиция — характеристики, които предизвикват критици и по-късни противници.

Сваляне от власт и изгнание

Икономическите трудности, критиките срещу авторитарните практики и международните геополитически фактори довеждат до военен преврат на 24 февруари 1966 г., когато Нкрума е свален от власт по време на посещение в чужбина. Той намира убежище в Република Гвинея, където президентът Ахмед Секу Туре му оказва подслон и почетно място в правителството. Нкрума прекарва остатъка от живота си в изгнание, продължавайки да пише и да работи за африканското обединение. Умира на 27 април 1972 г. в Букурещ, Румъния.

Наследство

Наследството на Нкрума е сложно и многопластово: за много ганайци и поддръжници на деколонизацията той остава символ на национална гордост и на борбата за независимост. В Гана има монументи и институции, носещи неговото име, включително Мемориалният център на Нкрума в Аккра. В същото време критиците подчертават авторитарните елементи на неговото управление, икономическите предизвикателства и неспособността за дългосрочна политическа консолидация. Историята го поставя сред най-влиятелните, но и най-дискутираните личности в африканската политика през XX век.

Кваме Нкрума остава ключова фигура в изучаването на африканските движения за независимост и в дебатите за пътя на развитие на континента — между националната държава, пан-африканската визия и въпросите за демокрация и икономическа жизнеспособност.