Сляп експеримент — дефиниция, цели и примери
Сляп експеримент е тест или експеримент, при който експериментаторът или участникът (или и двамата) не знае кое лечение или условие е предоставено на конкретния субекта. Целта е да се избегне влиянието на предубеденост, очаквания или неволни подсказвания, които могат да изкривят резултатите. Ако и изследователят, и субектът са слепи, опитът е двойно сляп опит.
Цели и значение
Основните цели на сляпите експерименти са:
- Да се намалят систематичните грешки, породени от очакванията на участниците и изследователите.
- Да се предотврати влияние при измерване и оценка на резултатите (observer bias).
- Да се гарантира по-обективно сравнение между групите при клинични и лабораторни изследвания.
Видове сляпи експерименти
- Едностранно сляп (single-blind) — обикновено участникът не знае какво получава, но изследователят знае.
- Двойно сляп (double-blind) — нито участникът, нито изследователят, който контактува с участника, не знаят разпределението към групите.
- Тройно сляп (triple-blind) — освен участниците и клиничния персонал, и лицата, извършващи анализа на данните или мониторинга, също не знаят кой е получавал кое лечение.
Примери
Да предположим, че потребителите трябва да сравнят вкусовете на различни марки продукти. Очевидно е, че идентичността на продукта трябва да бъде скрита — в противен случай потребителите са склонни да предпочетат марката, която познават. По същия начин, когато се тества фармацевтично лекарство, и пациентите, и експериментаторът не трябва да знаят дозата, която се дава във всеки отделен случай. Такива слепи сравнения намаляват ефекта на плацебо/ноцебо и очакванията върху оценката на ефекта.
Как се осъществява засипването (blinding)
- Използване на плацебо (например капсула с неактивно вещество), идентична по външен вид с активното лечение.
- Кодифициране и растеризация на опаковките, така че персоналът, който раздава лечението, да не знае съдържанието.
- Автоматизирани системи за рандомизация и централно разпределение (allocation concealment), които предотвратяват предсказване на следващата група.
- Ограничаване на достъпа до ключ за разкодиране (blinding key) до момента на анализа или при необходимост от медицинско решение.
Предимства и ограничения
- Предимства: намалява observer bias и expectancy effects; повишава надеждността и валидността на резултатите.
- Ограничения: не винаги е приложимо (напр. хирургични интервенции, поведенчески терапии); странични ефекти могат да разкрият лечението (unblinding); изисква допълнителни логистични и етични мерки.
Етични и практични съображения
При клинични изпитвания винаги се прави оценка на риска и ползата от сляпото провеждане. Ако има сериозен риск за здравето на участника, ключът за разкодиране трябва да бъде достъпен за изучаващия лекар. Добрата практика изисква ясно документиране на начина на сляпост и условия, при които тя може да бъде прекратена.
Оценка и докладване
При публикуване на резултати е важно да се отчете какъв вид сляп експеримент е използван и дали е имало случаи на unblinding. В клиничните проучвания много списания и ръководства (напр. CONSORT) изискват ясно описание на методите за рандомизация и сляпост, за да се оцени качеството на изследването.
Обратното на сляпото изпитване е отвореното изпитване. Термините blind (прилагателно) или to blind (преходен глагол), когато се използват в този смисъл, са образно продължение на буквалната идея за завързване на очите на някого. В практиката „засипване“ означава стриктни процедури и контрол, а не буквално връзване на очите.
Примери
Експериментите "на сляпо" започват да се използват и извън чисто научните среди. През 1817 г. комисия от учени и музиканти сравнява цигулка "Страдивариус" с цигулка с дизайн, наподобяващ китара, изработена от военноморския инженер Франсоа Шано. За да се избегнат предразсъдъци, известен цигулар свири на всеки от инструментите, докато комисията слуша в съседната стая.
Едно от първите есета, в които се препоръчва сляп подход към експериментите като цяло, е на Клод Бернар през втората половина на XIX в., който препоръчва всеки научен експеримент да се разделя на теоретик, който замисля експеримента, и наивен (и за предпочитане необразован) наблюдател, който регистрира резултатите, без да знае предварително за проверяваната теория или хипотеза. Това предложение рязко контрастира с преобладаващата в епохата на Просвещението нагласа, че научното наблюдение може да бъде обективно валидно само когато се извършва от добре образован и информиран учен.
Двойно слепите методи придобиват особена популярност в средата на 20-ти век.
Примери
Експериментите "на сляпо" започват да се използват и извън чисто научните среди. През 1817 г. комисия от учени и музиканти сравнява цигулка "Страдивариус" с цигулка с дизайн, наподобяващ китара, изработена от военноморския инженер Франсоа Шано. За да се избегнат предразсъдъци, известен цигулар свири на всеки от инструментите, докато комисията слуша в съседната стая.
Едно от първите есета, в които се препоръчва сляп подход към експериментите като цяло, е на Клод Бернар през втората половина на XIX в., който препоръчва всеки научен експеримент да се разделя на теоретик, който замисля експеримента, и наивен (и за предпочитане необразован) наблюдател, който регистрира резултатите, без да знае предварително за проверяваната теория или хипотеза. Това предложение рязко контрастира с преобладаващата в епохата на Просвещението нагласа, че научното наблюдение може да бъде обективно валидно само когато се извършва от добре образован и информиран учен.
Двойно слепите методи придобиват особена популярност в средата на 20-ти век.
Двойно слепи изпитвания
Двойно сляпото изследване описва особено строг начин на провеждане на експеримент. При него се прави опит да се елиминират субективните, неразпознати предубеждения, които носят участниците и провеждащите експеримента.
При двойно сляп експеримент нито участниците, нито изследователите знаят кои участници принадлежат към контролната група и кои към тестовата група. Случайното разпределение на участниците в експерименталната и контролната група е ключът към всеки дизайн на двойно сляпо изследване. Информацията за това кои са участниците и към коя група принадлежат, се съхранява от трета страна до приключване на изследването.
Методите на двойно сляпото изследване могат да се прилагат във всяка експериментална ситуация, в която има вероятност резултатите да бъдат повлияни от съзнателни/несъзнателни пристрастия от страна на изследователите, участниците или и от двете страни.
Двойно слепи изпитвания
Двойно сляпото изследване описва особено строг начин на провеждане на експеримент. При него се прави опит да се елиминират субективните, неразпознати предубеждения, които носят участниците и провеждащите експеримента.
При двойно сляп експеримент нито участниците, нито изследователите знаят кои участници принадлежат към контролната група и кои към тестовата група. Случайното разпределение на участниците в експерименталната и контролната група е ключът към всеки дизайн на двойно сляпо изследване. Информацията за това кои са участниците и към коя група принадлежат, се съхранява от трета страна до приключване на изследването.
Методите на двойно сляпото изследване могат да се прилагат във всяка експериментална ситуация, в която има вероятност резултатите да бъдат повлияни от съзнателни/несъзнателни пристрастия от страна на изследователите, участниците или и от двете страни.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява сляп или заслепен експеримент?
О: Сляп или сляп експеримент е тест или експеримент, при който експериментаторът не знае кое лечение се дава на субекта.
В: Защо се използва сляп или сляп експеримент?
О: Сляп или сляп експеримент се използва, за да се избегне пристрастие, което експериментаторът може да внесе в противен случай.
В: Какво представлява двойно сляпото изпитване?
О: Двойно сляп експеримент е експеримент, при който и изследователят, и субектът са слепи.
В: При какъв вид експеримент трябва да се скрие идентичността на продукта?
О: При експеримент, при който потребителите трябва да сравнят вкусовете на различни марки продукти, идентичността на продукта трябва да бъде скрита.
В: Защо идентичността на продукта трябва да бъде скрита при експеримент за сравняване на вкусове?
О: Идентичността на продукта трябва да бъде скрита при експеримент за сравняване на вкусове, за да се избегне предпочитането от страна на потребителите на марката, която им е позната.
В: При кой вид експеримент пациентите и експериментаторът не трябва да знаят дозата, която се дава във всеки отделен случай?
О: При експеримент за изпитване на фармацевтични лекарства и пациентите, и експериментаторът не трябва да знаят дозата, която се дава във всеки отделен случай.
В: Какво е обратното на сляпото изпитване?
О: Обратното на сляпото изпитване е отвореното изпитване.
