"Blest Pair of Sirens" е едно от най-популярните къси произведения за хор и оркестър от Хюбърт Пари (правилно: Хюбърт Парри). Композирана е през 1887 г. и представлява музикална постановка на одата "At a solemn Musick" от Джон Милтън. Произведението бързо намери място в английската хоровата традиция благодарение на ясната си структура, богата хармония и силно изразените драматични кульминации.
Първото изпълнение на "Blest Pair of Sirens" се състоя в St James's Hall на 17 май 1887 г., в изпълнение на Баховия хор под диригентството на Чарлз Вилиърс Станфорд. Повод за възлагането бе честването на златния юбилей на кралица Виктория. Първоначално Станфорд планира да изпълни друго произведение от Пари — The Glories of Our Blood and State, но поради темата за смъртта в текста то беше сметнато за неподходящо, затова Станфорд помоли Пари да напише ново произведение за случая. Идеята да се използва текстът на Милтън за "Ода за тържествена музика" бе предложена от Джордж Гроув.
Произведението е написано и подредено така, че хорът често се разделя на осем самостоятелни партии, което позволява както плътни хорни тъкани, така и контрапунктни пасажи. Оркестровата част допълва хоровия звук, като въвежда тематични материали и подчертава динамичните и тонални промени. Музикалният език на Парри в тази одa се характеризира с богати романтични хармонии, плавни мелодични линии и дълбоко емоционални кулминации, които подпомагат въздействащата природа на текста на Милтън.
Текстът на Милтън, който възпява идеята за „небесната музика“ — хармонията на сферите и стремежа на човека да се слее с божественото звучене — вдъхновява Парри да създаде музика, която постепенно се изкачва към опияняващи и просветляващи моменти. В изпълнението се редуват интимни, почти молитвени пасажи и разширени, тържествени фуги и хомофонични изрази, което прави произведението подходящо както за концертни зали, така и за официални церемонии.
"Blest Pair of Sirens" продължава да се изпълнява често при тържествени поводи. Един от по-новите примери е изпълнението от хоровете на Уестминстърското абатство и Кралската капела на по време на кралската сватба на принц Уилям, херцог на Кеймбридж, и Кейт Мидълтън на 29 април 2011 г.; то бе изпълнено по време на подписването на регистъра. Произведението остава предпочитано за официални церемонии, юбилеи и консервативни хорови програми заради тържествената си и едновременно духовна природа.
Нотните издания и записи на "Blest Pair of Sirens" са широко достъпни и често присъстват в репертоара на мъжки, женски и смесени хорове. Произведението е силен пример за естетиката на английската академична музика от края на XIX век и за способността на Парри да обедини поетичния текст с въздействаща музикална драма.