Джак Лерой "Джаки" Уилсън, младши (9 юни 1934 г. – 21 януари 1984 г.) е американски певец и изпълнител, известен като „Мистър Възбуда“. Уилсън играе ключова роля в превръщането на ритъм енд блуса в соул чрез своя емоционален вокален стил и експресивно сценично присъствие. Той беше майстор на шоуто и динамичен певец — известен с енергичните си движения, мощния тенор и театралното си изпълнение. Бил е член на вокалната формация Billy Ward and His Dominoes, а от 1957 г. започва самостоятелна кариера, в хода на която записва над 50 хитови сингъла, обхващащи стилове като R&B, поп, соул, doo-wop и easy listening. По време на благотворителен концерт през 1975 г. той припада на сцената от сърдечен удар и изпада в кома, която продължава почти девет години до смъртта му през 1984 г. Дотогава Уилсън вече е утвърден като един от най-влиятелните артисти на своето поколение.
Роден в Детройт, Мичиган, Уилсън започва да пее в църковния хор и в местни вокални групи. Пробивът му като солов изпълнител идва с поредица от силни поп и R&B сингли, които му печелят популярност както в САЩ, така и в чужбина. Сред най-популярните му песни са „Lonely Teardrops“, „To Be Loved“, „Reet Petite“, „Night“ и „(Your Love Keeps Lifting Me) Higher and Higher“ — изпълнения, които демонстрират неговия диапазон, чувствителност и драматичност. За развитието на ранните му записи важна е работата с текстописци и продуценти от детройтската сцена, както и управлението и продуцентската подкрепа на Nat Tarnopol.
Уилсън е известен не само с гласа си, но и с ефектното си сценично присъствие: екзалтирани жестове, акробатични елементи и силна връзка с публиката. Този тип сценично майсторство оказва влияние върху следващи поколения изпълнители — сред които са артисти като Джеймс Браун и Майкъл Джексън — и помага да се формира образът на изпълнителя-шоумен в ритъм енд блуса и соула.
След смъртта му наследството на Уилсън продължава да бъде оценявано и почитано. Той е двукратно включван в Залата на славата на "Грами" (Grammy Hall of Fame) за значими записи и през 1987 г. е приет в Залата на славата на рокендрола. През 2004 г. списание Rolling Stone го поставя на 68-мо място в списъка на 100-те най-велики изпълнители на всички времена. На наградите „Грами“ през 1984 г. Майкъл Джексън посвещава на Уилсън своята награда за албум на годината за Thriller, подчертавайки влиянието му върху по-младите поколения артисти. Многобройни последващи издания, компилации и римейки на негови песни допринасят за запазването на неговата музикална и културна значимост.
Джаки Уилсън остава в историята като артист, който съчетава техническо майсторство, драматичност и непоколебима енергия — качества, които помогнаха на R&B да се превърне в основа за съвременния соул и поп-музика. Неговите записи и сценични изпълнения продължават да вдъхновяват музиканти и фенове по целия свят.