Анна Павловна — руската велика княгиня и кралица на Нидерландия (1795–1865)
Живот и наследство на Анна Павловна (1795–1865) — руска велика княгиня и кралица на Нидерландия, майка на Уилям III и баба на Вилхелмина; дворцови интриги и европейска история.
Великата княгиня на Русия Анна Павловна (на руски: Анна Павловна; Санкт Петербург, 18 януари 1795 г. — Хага, 1 март 1865 г.) беше кралица-консорт на Нидерландия като съпруга на крал Уилям II. Тя е майка на Уилям III Нидерландски и баба на Вилхелмина Нидерландска.
Произход и ранни години
Анна Павловна е дъщеря на престолонаследника Павел Петрович — по-късно император Павел I от династията Холщайн-Готорп-Романов, и на великата княгиня Мария Фьодоровна (родена принцеса София Доротея от Вюртемберг). Нейният дядо по бащина линия е Карл Фредерик, херцог на Холщайн-Готорп, откъдето произлиза част от фамилното име Холщайн-Готорп-Романов.
Баща ѝ става император на Русия на 17 ноември 1796 г. и управлява до 23 март 1801 г. — период, който завършва с неговото насилствено отстраняване и убийство. Анна израства в руската императорска среда, получава образование и възпитание, характерни за дъщерите на висшата аристокрация от началото на XIX век.
Брак и потомство
На 21 февруари 1816 г. Анна Павловна се омъжва за принц Вилем (по-късно крал Уилям II) в Санкт Петербург. От този брак се ражда синът им Уилям, бъдещият Уилям III (роден през 1817 г.), който наследява холандския трон след смъртта на баща си. Чрез този брак Анна става връзка между руската императорска фамилия и кралския дом на Нидерландия.
Кралица и по-късни години
Когато съпругът ѝ става крал на Нидерландия през 1840 г., Анна Павловна приема ролята на кралица-консорт. По време на този период тя участва в официалните дворови церемонии, установява и поддържа дипломатически и семейни връзки между Нидерландия и Русия, и се ангажира с благотворителна дейност. След смъртта на Уилям II през 1849 г. остава фигура в обществения живот като кралица-доуера и майка на наследника.
Смърт и наследство
Анна Павловна почива на 1 март 1865 г. в Хага. Оставя след себе си важно династично наследство — сред потомците ѝ са европейски монарси и представители на аристокрацията, а чрез сина ѝ Уилям III тя е прародителка на кралица Вилхелмина. Паметта ѝ се свързва с ролята ѝ на връзка между руската и холандската монархии, както и с обществената и благотворителна дейност, която е подпомагала по време на живота си.
обискирам