Неоновият прелезен сигнал на Билъпс — история и характеристики
Неоновият прелезен сигнал на Билъпс история и характеристики, уникален неонов портал с мигащи червени светлини, сирени и надпис Стоп‑СМЪРТ‑Стоп от Гренада, Мисисипи през 30‑те
Неоновият сигнал на прелеза в Билъпс е специален предупредителен сигнал, който е известявал шофьорите на леки и товарни коли за приближаващ влак. Той е бил поставен на опасен железопътен прелез на централната железница на Илинойс на щатски път 7 в Гренада, Мисисипи и е представлявал един от най-нетипичните опити за повишаване на безопасността на пресичанията през 30-те години на XX век.
История
Сигналът бил проектиран и поставен в средата на 30-те години от изобретателя Алонзо Билъпс. Инициативата идва след поредица от произшествия между влакове и моторни превозни средства на този прелез, което притеснявало както железницата, така и местните власти. Целта била да се привлече максимално вниманието на водачите и да се намалят сблъсъците чрез силен визуален и звуков предупреждаващ ефект.
Дизайн и работа
Сигналът на Билъпс бил конструиран като голям стоманен портал, който се издигал над цялата пътна лента — по подобие на някои модерни пресичащи рамки, използвани в Северна Америка. По центъра били поставени две мигащи червени светлини, подобни на съвременните светлинни сигнали за прелези. От двете страни на портала имало гигантски неонови табели с надпис "Стоп-СМЪРТ-Стоп" и неонов череп с кръстосани кости, които да подчертаят опасността. Мигащи неонови стрелки сочели към приближаващия влак, като, според описанията, били предназначени да посочват посоката, от която се очаква влакът — информация, която би била полезна както за шофьорите, така и за персонала на влака.
За звуково предупреждение не бил използван стандартният електрически звънец, а мощна сирена за въздушно нападение, която можела да бъде чута от далече и да привлече вниманието дори при силен трафик или лоша видимост. Работата на неоновите лампи и сирената изисквала значителна електрическа мощност и поддръжка — високоволтова трансформаторна апаратура за неона и компресор/пневматична система за сирената.
Проблеми и демонтаж
С началото на Втората световна война достъпът до неонови тръби и материали станал затруднен поради военните приоритети и недостига на стъкло, газове и метални компоненти. Освен това системата имала технически проблеми: електрически неизправности и фалшиви включвания на сирената. В много случаи сирената се включвала без реална опасност и не се изключвала автоматично — понякога оставала активна докато железницата не изпращала специална ремонтна бригада за ръчна намеса. Поддръжката била скъпа и организационно сложна, което допълнително намаляло практичността на системата.
Поради тези причини и развитието на по-надеждни автоматични решения (електрически звънци, мигащи светлини с по-малко енергийни изисквания, бариери и автоматични прегради) не били построени допълнителни подобни сигнали. Единственият известен пример — сигналът в Гренада — бил демонтиран след по-малко от двадесет години служба.
Значение и наследство
Неоновият прелезен сигнал на Билъпс представлява интересен етап в развитието на средствата за обезопасяване на железопътните прелези. Той е пример за агресивен визуален и акустичен подход към проблема с безопасността, използващ тогавашните технологични възможности и естетика на неоновата реклама. Въпреки техническите и логистичните недостатъци, тази конструкция може да се разглежда като предшественик на съвременните интегрирани системи за сигнализация на прелези — с по-добра автоматизация, надеждност и стандартизация.
Днес инициативи за документиране и запазване на подобни исторически елементи на индустриалния дизайн се срещат главно в архивите и сред местни исторически ентусиасти; оригиналният сигнал вече не съществува, но неговата история остава интересен пример за експериментална инженерна мисъл и за предизвикателствата при внедряване на нови технологии в обществени системи за безопасност.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какъв е бил сигналът за пресичане на Билъпс с неон?
О: Неонният сигнал на прелеза в Билъпс е бил специален сигнал, който е предупреждавал шофьорите на коли и камиони, че идва влак. Той е бил поставен на опасен железопътен прелез на централната железница на Илинойс на щатски път 7 в Гренада, Мисисипи.
Въпрос: Кой е изобретил неоновия сигнал за пресичане в Билъпс?
О: Неоновият сигнал за пресичане на Billups е изобретен от Alonzo Billups в средата на 30-те години на миналия век.
В: Защо г-н Билъпс е изобретил този сигнал?
О: Г-н Билъпс и железницата са били притеснени; на прелеза е имало много произшествия между влакове и моторни превозни средства, така че той е искал шофьорите, които ще пресичат релсите, да знаят, че идва влак, и е искал да го направи по много голям начин.
Въпрос: Как е изглеждал сигналът?
О: Сигналът е бил изграден като гигантски стоманен портал, който се е издигал над цялата магистрала, с мигащи червени светлини, подобни на тези, които се използват днес, с гигантски неонови знаци от двете страни на големия портал. Знаците светеха с надпис "Стоп-СМЪРТ-Стоп" заедно с неонов череп и кръстосани кости, както и с мигащи неонови стрелки, сочещи към влака, за да подскажат на шофьорите в коя посока идва.
Въпрос: Как този сигнал предупреждаваше машинистите за идващ влак?
О: В допълнение към визуалните предупреждения, този сигнал е използвал и звук - вместо електрическите или електронните звънци, използвани сега, той е използвал много силна сирена за въздушно нападение, когато е предупреждавал машинистите за идващ влак.
В: Защо след началото на Втората световна война този тип сигнали не са били построени отново?
О: След започването на Втората световна война е трудно да се получи неон за тези сигнали, а също така те имат проблеми с електричеството, като например често се включва сирена за въздушно нападение, дори ако не идва влак, и не се изключва, докато не дойдат ремонтни екипи от самата железопътна компания. Поради това след началото на Втората световна война не са построени повече такива специални сигнали.
Въпрос: Колко време е издържал този конкретен прелетен сигнал, преди да бъде свален? О: Този конкретен сигнал за пресичане е издържал по-малко от двадесет години, преди да бъде свален след началото на Втората световна война поради липса на материали, необходими за производството, и проблеми с електрическата система за противовъздушна тревога.
обискирам