На 15 и 16 декември 2014 г. в Сидни, Нов Южен Уелс, Австралия, избухва заложническа криза. Седемнадесет души са взети за заложници от въоръжен мъж на 15 декември в 9:44 ч. в шоколадовото кафене Lindt на Martin Place. Стрелецът е идентифициран като иранския имигрант Ман Харон Монис. Той имаше криминално досие и преди инцидента е бил свързван с изказвания и действия, възприемани като подкрепа за ислямистки екстремизъм. Петима души — трима служители и двама клиенти — успяват да избягат след няколко часа задържане. По време на кризата Монис застрелва един от заложниците; друг заложник умира от фрагменти от полицейски куршум по време на щурма. След около седемнадесет часа, в 2:44 ч. сутринта на 16 декември, специализирани полицейски части нахлуват в кафенето; стрелецът е прострелян и умира на място. Други четирима души са ранени. Нападението предизвика гняв, шок и осъждане в Австралия и в целия свят.

Кой беше Ман Харон Монис

Ман Харон Монис (понякога споменаван в медиите с различни варианти на името) е ирански имигрант, който е представял себе си като ислямски духовник. Преди обсада той имаше няколко правни дела срещу себе си, включително обвинения за сексуални посегателства и за изпращане на обидни писма до семейства на австралийски военнослужещи. Неговото поведение и публични изявления го правят известен и противоречив в австралийската общественост. По време на кризата той направи искания и изказвания с религиозно и политическо съдържание, включително показване на знаме и желание да бъде чути от властите и медиите.

Хронология

  • 9:44 ч., 15 декември 2014 — нападателят влиза в кафенето и взема заложници.
  • По-късно през деня няколко заложници успяват да избягат от помещението.
  • Нощта на 15–16 декември — кризата продължава близо 17 часа; междувременно полицията установява кординация и започва преговори и разузнаване.
  • 2:44 ч., 16 декември 2014 — специалните полицейски части нахлуват в кафенето; стрелецът е прострелян и по-късно е обявен за мъртъв на място.

Жертви и ранени

  • Сред заложниците е убит Тори Джонсън (Tori Johnson), управител на кафенето, който според съобщения е бил прострелян от нападателя.
  • Друг заложник, адвокатката Катрина Доусън (Katrina Dawson), умира на място вследствие на травми, причинени от фрагменти от полицейски боеприпаси по време на щурма.
  • Допълнително има няколко ранени; различни източници посочват по-малки числови разлики, но инцидентът причини травми и шок на множество хора, присъствали в и около кафенето.

Реакция и последици

  • Случаят предизвика масово обществено внимание, бързи международни осъждания и многобройни декларации за съпричастност към жертвите и техните семейства.
  • В центъра на Сидни се организираха бдения и множество хора оставиха цветя и свещи в памет на загиналите.
  • Инцидентът доведе до интензивни дебати в Австралия относно мерките за обществена сигурност, системата за гаранции (bail), процедурите на полицията при такива кризисни ситуации и възможностите за предотвратяване на радикализация.
  • Последваха разследвания и официални прегледи на действията на полицията и взаимодействието между различните агенции. Тези прегледи анализираха също подготовката за подобни инциденти и начините на реакция на службите за сигурност.

Значение

Обсадата на Lindt Café е сред най-шокиращите и широко отразени нападения в съвременната история на Австралия. Инцидентът повдигна сложни въпроси за баланса между гарантирането на сигурността и защитата на гражданските свободи, за това как системата третира хора с криминални и психични проблеми, както и за подходите към радикализация и разузнавателния обмен между институциите.

По-нататъшни действия

  • Правоприлагащите органи, съдебните институции и политическите ръководства предприеха прегледи и обсъждания на законодателни и оперативни промени, целящи да подобрят превенцията и реакцията при подобни събития.
  • Медиите и изследователите продължиха да анализират мотивите на извършителя, влиянието на социалните и психологически фактори, както и въздействието върху обществото и правната система.

Това събитие остава болезнен спомен за общността в Сидни и предизвиква постоянни дискусии за начина, по който обществото и институциите могат да предотвратяват и реагират на подобни трагедии.