Първа арабско-израелска война (Войната в Палестина, 1947–1949)
Пълен преглед на Първата арабско-израелска война (1947–1949): хронология, ключови битки, участници и последици за Палестина и създаването на Израел.
Арабско-израелската война от 1948 г. (или Първата) е вторият и последен етап от войната в Палестина от 1947-49 г. Тя започва след края на британския мандат за Палестина, в полунощ на 14 май 1948 г. Израелската декларация за независимост е издадена по-рано същия ден. Военна коалиция от арабски държави навлиза на територията на Британска Палестина сутринта на 15 май.
Предистория
Конфликтът има дълга предистория, свързана с миграцията на евреи към Палестина, колониалната политика и националните движения в региона. Първите смъртни случаи по време на войната настъпват на 30 ноември 1947 г.: два автобуса с евреи попадат в засада. Напрежение и конфликт между арабите и евреите има още от времето на Балфурската декларация от 1917 г. и създаването на британския мандат на Палестина през 1920 г. Нито арабите, нито евреите харесват британската политика.
През 1936–1939 г. се развива арабско въстание в Палестина, а през 1944–1947 г. — организирана еврейска въоръжена активност. В резултат на задълбочаващите се сблъсъци ООН приема План за разделяне на Палестина на 29 ноември 1947 г.: Планът на ООН за разделяне на Палестина предвижда създаване на отделна арабска и еврейска държава и международен режим за Йерусалим и Витлеем. Приемането на плана засилва междуобщностовото насилие и довежда първоначално до гражданска война в рамките на мандатната територия.
Ход на военните действия (ноември 1947 – юли 1949)
Към 14–15 май 1948 г., след като британският мандат формално приключва и е обявена независимостта на Израел, гражданското противопоставяне прераства в междудържавен конфликт. Един ден след обявяването на независимостта на Израел, на 15 май 1948 г., гражданската война се превръща в конфликт между Израел и арабските държави. Египет, Трансйордания, Сирия и експедиционни сили от Ирак навлизат в Палестина. Тези сили поемат контрола над арабските райони и незабавно нападат израелските сили и няколко еврейски селища.
Войната може да се разгледа в няколко основни фази:
- Ноември 1947 – май 1948: гражданска война между арабски и еврейски общности в рамките на мандатната Палестина;
- Май – декември 1948: открито между държавен военно противопоставяне след официалното обявяване на държава Израел и нахлуването на арабските армии;
- Януари 1949 – юли 1949: серия от прекратявания на огъня и дипломатически преговори, водещи до подписване на примирия между Израел и отделните арабски държави.
Войната се води основно на територията на бившия британски мандат, на Синайския полуостров и в южната част на Ливан, като е прекъсвана от няколко периода на примирие. Включва сухопътни, въздушни и морски действия, блокади, обсади на градове и операции за овладяване на комуникационни и стратегически точки.
Основни участници и организации
- Еврейски сили: предимно Хагана (по-късно преименувана в Израелската отбранителна армия – ЦАХАЛ), както и по-малки групи като Иргун и Лехи;
- Арабски сили: редовни армейски части на Египет, Трансйордания, Сирия, Ливан и Ирак, както и доброволчески отряди и армията на Арабското освобождение, финансирани от арабски държави;
- Международни актьори: Великобритания, ООН и редица държави, които признават или отказват да признаят новосъздадената държава Израел.
Ключови битки и събития
Войната включва редица важни операции и събития — обсади на Йерусалим, операции за свързване на Тел Авив с Йерусалим по пътя, битки в Галилея, в Негев и на други фронтове. Някои събития предизвикват особено силни реакции и последици, като нападения и избивания в селища (например инциденти като Дейр Ясин през април 1948 г.) и масови изселвания на цивилно население от определени райони (например Лида, Рамле и др.).
Примирие, споразумения и териториални промени
След серия на прекратявания на огъня ООН посредничи за примириета. През 1949 г. са подписани примирни споразумения между Израел и отделни арабски държави (Египет, Ливан, Трансйордания и Сирия), които фиксират линии на спиране на огъня — т.нар. "Зелена линия". Тези линии не представляват окончателни международно признати граници, но очертават териториалното състояние след военните действия.
В резултат на войната Държавата Израел контролира територията, препоръчана в Резолюция 181 на Общото събрание на ООН за еврейска държава, както и почти 60% от територията на арабската държава, предложена в плана за разделяне от 1947 г. Това включва района на Яфа, Лида и Рамле, Галилея, някои части на Негев, широка ивица по протежение на пътя Тел Авив-Йерусалим, Западен Йерусалим и някои територии на Западния бряг. Трансйордания поема контрола над останалата част от бившия британски мандат, която анексира, а египетските военни поемат контрола над ивицата Газа. Градът Йерихон и част от Източен Йерусалим остават под йордански контрол до 1967 г.
Човешки загуби и бежанци
Конфликтът довежда до значителни демографски промени в целия регион. Около 700 000 палестински араби бягат или са прогонени от домовете си в района, който се превръща в Израел, и стават палестински бежанци в това, което те наричат Ал-Накба ("катастрофата"). Точните данни за жертвите и бежанците варират в зависимост от източниците, но повечето исторически оценки посочват силно масово отместване на население.
През трите години след войната в Израел емигрират около 700 000 евреи, много от които са били прогонени или напуснали от предишните си родни места в Близкия изток и Северна Африка. Броят на загиналите военни и цивилни и от двете страни е предмет на различни исторически оценки: Израел претърпява значителни загуби (приблизително 6 000 убити според съвременни източници), а общият брой на арабските военни и цивилни загуби също е значителен и варира по оценка.
След войната ООН създава агенции и програми за подпомагане на бежанците; едно от институционалните решения е създаването на UNRWA за подпомагане на палестинските бежанци и за документиране на тяхната ситуация.
Политически и дълготрайни последици
Войната утвърждава създаването на Държавата Израел и променя геополитическата карта на Близкия изток. Териториалните промени и неуредеността на въпроса за палестинците остават основен източник на конфликти между Израел и арабските държави през следващите десетилетия. Анексията на Западния бряг от Трансйордания (Трансиордания) и египетското управление на Ивицата Газа също очертават нови реалности до войната от 1967 г.
Международната реакция е смесена: някои държави признават новата държава скоро след обявяването ѝ, докато други осъждат действията и териториалните придобивки. Въпросът за бежанците, правото на връщане и собствеността върху изоставените имоти остава нерешен и до днес.
Значение за историята
Първата арабско-израелска война е ключов момент за съвременната история на Близкия изток. Тя определя граници и политически реалности, които влияят върху последващите конфликти, мирни процеси и регионална динамика през втората половина на XX век и нататък.
На конференцията в Йерихон на 1 декември 1948 г. 2000 палестински делегати призовават за обединение на Палестина и Трансйордания като стъпка към пълно арабско единство. Конфликтът предизвиква значителни демографски промени в целия Близък изток.
обискирам