Арабско-израелска война 1948 г.
Арабско-израелската война от 1948 г. (или Първата) е вторият и последен етап от войната в Палестина от 1947-49 г. Тя започва след края на британския мандат за Палестина, в полунощ на 14 май 1948 г. Израелската декларация за независимост е издадена по-рано същия ден. Военна коалиция от арабски държави навлиза на територията на Британска Палестина сутринта на 15 май.
Първите смъртни случаи по време на войната настъпват на 30 ноември 1947 г: Два автобуса с евреи попадат в засада. Напрежение и конфликт между арабите и евреите има още от времето на Балфурската декларация от 1917 г. и създаването на британския мандат на Палестина през 1920 г. Нито арабите, нито евреите харесват британската политика. Съпротивата на арабите прераства в арабско въстание в Палестина през 1936-1939 г. Съпротивата на евреите прераства в еврейско въстание в Палестина (1944-1947 г.). През 1947 г. тези напрежения довеждат до гражданска война . На 29 ноември 1947 г. е приет Планът на ООН за разделяне на Палестина: в него се планира Палестина да бъде разделена на арабска държава, еврейска държава и специален международен режим за градовете Йерусалим и Витлеем.
Един ден след обявяването на независимостта на Израел, на 15 май 1948 г., гражданската война се превръща в конфликт между Израел и арабските държави. Египет, Трансйордания, Сирия и експедиционни сили от Ирак навлизат в Палестина. Тези сили поемат контрола над арабските райони и незабавно нападат израелските сили и няколко еврейски селища. Десет месеца се водят сражения предимно на територията на Британския мандат и на Синайския полуостров и в южната част на Ливан, прекъсвани от няколко периода на примирие.
В резултат на войната Държавата Израел контролира територията, препоръчана в Резолюция 181 на Общото събрание на ООН за еврейска държава, както и почти 60% от територията на арабската държава, предложена в плана за разделяне от 1947 г. Това включва района на Яфа, Лида и Рамле, Галилея, някои части на Негев, широка ивица по протежение на пътя Тел Авив-Йерусалим, Западен Йерусалим и някои територии на Западния бряг. Трансйордания поема контрола над останалата част от бившия британски мандат, която анексира, а египетските военни поемат контрола над ивицата Газа. На конференцията в Йерихон на 1 декември 1948 г. 2000 палестински делегати призовават за обединение на Палестина и Трансйордания като стъпка към пълно арабско единство. Конфликтът предизвиква значителни демографски промени в целия Близък изток. Около 700 000 палестински араби бягат или са прогонени от домовете си в района, който се превръща в Израел, и стават палестински бежанци в това, което те наричат Ал-Накба ("катастрофата"). През трите години след войната в Израел емигрират около 700 000 евреи, много от които са били прогонени от предишните си родни места в Близкия изток.
