16 Психея е много голям астероид от Главния пояс, с диаметър над 200 км и средна оценка около 225 км (стойностите варират в зависимост от метода на измерване), и вероятно е най-големият от металните астероиди от тип M. Смята се, че масата му е приблизително 0,6 % от масата на целия астероиден пояс. По своя спектър и радарни характеристики Психея показва признаци на значително метално съдържание (желязо-никелови съединения), въпреки че точният състав и вътрешна структура остават предмет на изследване.

Този астероид е открит от Анибале де Гаспарис на 17 март 1852 г в Неапол и е наречен на името на гръцката нимфа Психея. Първите петнадесет открити астероида получават символи от астрономите като вид записване с кратка ръка. През 1851 г. обаче Й. Ф. Енке предлага да се използва число с кръгче. 16 Психея е първият открит нов астероид, който е обозначен с тази схема (през 1852 г. от Дж. Фъргюсън).

Орбита и движение

Психея обикаля около Слънцето в Главния пояс на планетите-джуджета с полуос major приблизително 2,9 AU (астрономически единици). Орбиталният ѝ период е около 5 години (приблизително 4,9–5,0 земни години), ексцентричността и наклонът на орбитата са умерени, което я поставя сред типичните обекти в основната част на Главния пояс. Нейното въртене около собствената ос е сравнително бързо — периодът на въртене е малко над 4 часа (приблизително 4,2 ч), поради което тя се счита за бързо въртящ се голям астероид.

Физични характеристики и състав

Класът M (метален) и високи стойности на радарната албедо подсказват за наличие на метал в повърхностния и подповърхностния слой. Въпреки това, спектралните наблюдения и моделиране показват, че Психея може да не е чисто желязно-никелово ядро — има варианти на хипотезите, включващи смеси от метали и силикатни материали, както и повърхност с реголит и скални фрагменти. Оценките за плътността и вътрешната структура остават несигурни; някои изследвания предполагат относително висока средна плътност, съвместима със значително метално съдържание, докато други позволяват и вариант с по-силен силикатен компонент.

Хипотези за произход

Има няколко основни обяснения за произхода на Психея:

  • останки от преобработено ядро на протопланета, чието каменно обвиване е премахнато от многобройни удари;
  • телесно, образувано при сблъсък и агрегиране на богати на метал фрагменти;
  • парамитна и разнообразна структура, при която метални и силикатни материали са силно смесени.

Наличието на кратери и неправилна форма, наблюдавани чрез телескопични и радарни измервания, подкрепя сценарии със силни колизионни процеси в историята на обекта.

Проучване и мисии

За Психея е планирана и изпратена космическа мисия от НАСА — мисията "Psyche" (наречена на астероида), чиято цел е директно да изучи повърхностните характеристики, минералния и химичния състав, както и магнитните свойства на обекта. Космическият апарат е оборудван с камери, спектрометри, гамма- и неутронен спектрометър, магнитометър и ще извърши радио-научни измервания за определяне на масата и вътрешната структура. Подробното изследване ще помогне да се разбере дали Психея е остатък от ядро на планетезимал или има друг произход.

Наблюдения от Земята

Психея е обект на многобройни наблюдения с наземни телескопи и радарни системи; данните включват фотометрия, спектроскопия и радарни снимки. Тези наблюдения дават информация за албедото (отражателната способност), формата, въртенето и повърхностните особености. Въпреки това окончателните заключения за вътрешния ѝ състав ще станат по-ясни след близки наблюдения от орбитален апарат.

Забележка: Много от параметрите за диаметъра, плътността и състава на 16 Психея все още се уточняват и подлежат на корекции с напредъка на наблюденията и резултатите от мисии в следващите години.