Към съдържанието
Начало

16 Психея — голям метален астероид (тип M) от Главния пояс

16 Психея — гигантски метален астероид (тип M) от Главния пояс, над 200 км, вероятно с богати метални залежи и ключово значение за изучаване на ранната Слънчева система.

Автор: Създадено: Актуализирано:

16 Психея е много голям астероид от Главния пояс, с диаметър над 200 км и средна оценка около 225 км (стойностите варират в зависимост от метода на измерване), и вероятно е най-големият от металните астероиди от тип M. Смята се, че масата му е приблизително 0,6 % от масата на целия астероиден пояс. По своя спектър и радарни характеристики Психея показва признаци на значително метално съдържание (желязо-никелови съединения), въпреки че точният състав и вътрешна структура остават предмет на изследване.

Този астероид е открит от Анибале де Гаспарис на 17 март 1852 г в Неапол и е наречен на името на гръцката нимфа Психея. Първите петнадесет открити астероида получават символи от астрономите като вид записване с кратка ръка. През 1851 г. обаче Й. Ф. Енке предлага да се използва число с кръгче. 16 Психея е първият открит нов астероид, който е обозначен с тази схема (през 1852 г. от Дж. Фъргюсън).

Галерия с изображения

10 Изображения
16PsycheNorthView
en.wikipedia.org · CC BY-SA 4.0

Орбита и движение

Психея обикаля около Слънцето в Главния пояс на планетите-джуджета с полуос major приблизително 2,9 AU (астрономически единици). Орбиталният ѝ период е около 5 години (приблизително 4,9–5,0 земни години), ексцентричността и наклонът на орбитата са умерени, което я поставя сред типичните обекти в основната част на Главния пояс. Нейното въртене около собствената ос е сравнително бързо — периодът на въртене е малко над 4 часа (приблизително 4,2 ч), поради което тя се счита за бързо въртящ се голям астероид.

Физични характеристики и състав

Класът M (метален) и високи стойности на радарната албедо подсказват за наличие на метал в повърхностния и подповърхностния слой. Въпреки това, спектралните наблюдения и моделиране показват, че Психея може да не е чисто желязно-никелово ядро — има варианти на хипотезите, включващи смеси от метали и силикатни материали, както и повърхност с реголит и скални фрагменти. Оценките за плътността и вътрешната структура остават несигурни; някои изследвания предполагат относително висока средна плътност, съвместима със значително метално съдържание, докато други позволяват и вариант с по-силен силикатен компонент.

Хипотези за произход

Има няколко основни обяснения за произхода на Психея:

  • останки от преобработено ядро на протопланета, чието каменно обвиване е премахнато от многобройни удари;
  • телесно, образувано при сблъсък и агрегиране на богати на метал фрагменти;
  • парамитна и разнообразна структура, при която метални и силикатни материали са силно смесени.

Наличието на кратери и неправилна форма, наблюдавани чрез телескопични и радарни измервания, подкрепя сценарии със силни колизионни процеси в историята на обекта.

Проучване и мисии

За Психея е планирана и изпратена космическа мисия от НАСА — мисията "Psyche" (наречена на астероида), чиято цел е директно да изучи повърхностните характеристики, минералния и химичния състав, както и магнитните свойства на обекта. Космическият апарат е оборудван с камери, спектрометри, гамма- и неутронен спектрометър, магнитометър и ще извърши радио-научни измервания за определяне на масата и вътрешната структура. Подробното изследване ще помогне да се разбере дали Психея е остатък от ядро на планетезимал или има друг произход.

Наблюдения от Земята

Психея е обект на многобройни наблюдения с наземни телескопи и радарни системи; данните включват фотометрия, спектроскопия и радарни снимки. Тези наблюдения дават информация за албедото (отражателната способност), формата, въртенето и повърхностните особености. Въпреки това окончателните заключения за вътрешния ѝ състав ще станат по-ясни след близки наблюдения от орбитален апарат.

Забележка: Много от параметрите за диаметъра, плътността и състава на 16 Психея все още се уточняват и подлежат на корекции с напредъка на наблюденията и резултатите от мисии в следващите години.

Характеристики

Радарните наблюдения показват, че е изработен от желязо-никел. Изглежда, че Психея е случай на открито метално ядро от по-голямо диференцирано родителско тяло. За разлика от някои други астероиди от тип М, Психея не показва признаци за наличие на вода или водосъдържащи минерали на повърхността си, което съответства на интерпретацията ѝ като метално тяло. Изглежда, че са налице малки количества пироксен.

Ако Психея е остатък от ядрото на по-голямо родителско тяло, можем да очакваме и други астероиди на подобни орбити. Психея не принадлежи към нито едно астероидно семейство. Една от теориите е, че сблъсъкът е настъпил много рано в историята на Слънчевата система и всички останали астероиди са били раздробени на фрагменти от последващи сблъсъци или орбитите им са били нарушени до неузнаваемост.

Психея е достатъчно масивен, за да могат да се измерят смущенията му върху други астероиди, което дава възможност за измерване на масата. Плътността му е сравнително ниска за метал (въпреки че е доста често срещана за астероидите като такива), което показва доста висока порьозност от 30-40%.

Изглежда, че Психея има сравнително кръгла повърхност и приблизително елипсовидна форма. Скорошен анализ на светлинните криви показва, че полюсът ѝ сочи към еклиптичните координати (β, λ) = (-9°, 35°) или (β, λ) = (-2°, 215°) с неопределеност 10°. Това дава аксиален наклон от 95°.

Наблюдавани са две звездни окултации от Психея (от Мексико на 22 март 2002 г. и още една на 16 май 2002 г.). Промените в светлинната крива показват несферично тяло, което съответства на резултатите от светлинната крива и радара.



Свързани статии

Автор

AlegsaOnline.com 16 Психея — голям метален астероид (тип M) от Главния пояс

URL: https://bg.alegsaonline.com/art/111639

Споделяне

Източници