Звездите от типа Волф-Райет (WR) са еволюирали, масивни звезди (първоначално с маса над 20 слънчеви маси). Те бързо губят маса чрез много силен звезден вятър със скорост до няколко хиляди km/s (често 1 000–3 000 km/s). Докато нашето Слънце губи около 10−14 слънчеви маси всяка година, звездите от типа Wolf–Rayet обикновено губят около 10−5 слънчеви маси годишно; реалните стойности могат да варират и измерванията зависят от допусканията за клъстering на вятъра.

Характеристики

  • Температура: Повърхностните (ефективни) температури са изключително високи — от ∼30 000 K до над 100 000 K и в някои случаи до ~200 000 K. Поради това WR звездите изглеждат синьо-виолетови и излъчват голяма част от енергията си в далечния ултравиолетов диапазон и понякога в "меките" рентгенови лъчи.
  • Светимост: Болометричната им светимост може да е от десетки хиляди до милиони пъти тази на Слънцето — въпреки това видимата им яркост често е по-ниска, защото голяма част от лъчението е извън видимата област.
  • Спектрални особености: Спектрите им се характеризират с широки емисионни линии (а не с абсорбционни), породени от бързите, гъсти ветрове: линии на He II, N III–IV, C III–IV, O VI и др.

Класове и химичен състав

  • WN: звезди с преобладаващи емисионни линии на хелий и азот — показват продукти от CNO цикъла (богати на N, бедни на C и O).
  • WC: звезди с доминиращи линии на въглерод и хелий — по-напреднала степен на еволюция, когато въглерод, произведен в ядрените реакции, е изведен на повърхността.
  • WO: редък подтип с доминиращи линии на кислород и с още по-високи температури.
  • WN звезди често се подразделят на ранни (WNE) и късни (WNL) по вида и относителната сила на линиите.

Как се губи масата и механизмът на вятъра

Мощните ветрове при WR звездите са задвижвани главно от радиационен натиск върху множество спектрални линии (line-driven winds). Вятърът е гъст и често структурирани — наблюдава се клъстериране (clumping), което влияе на оценките за реалните масови загуби (често по-ниски от първоначалните оценки, ако се отчете клъстерирането). Масовата загуба оформя обвивка около звездата, може да доведе до формиране на ежегодни прахови климатични структури (особено при някои WC звезди) и създава богата на материали среда за следващите избухвания или свръхнови.

Еволюция и крайна съдба

  • WR фазата представлява късен етап в живота на много масивни звезди — обикновено след фазите като О-звезда, евентуално светло синуволитна вариабилност (LBV) или червен свръхгигант, когато външните слоеве са отстранени.
  • Звездите, които са станали WR, често излъчват голям брой йонизиращи ултравиолетови фотони и допринасят за възникването на емисионни мъглявини и регионите на звездообразуване.
  • Крайната съдба е експлозия като свръхнова от тип Ib или Ic (липса на водородови и понякога хелиеви линии), а останалото ядро може да колапсира до неутронна звезда или черна дупка. В някои случаи бързовъртящите се WR звезди в среда с ниска металичност се разглеждат като кандидати за дълги гамазависими взривове (long GRBs).
  • Продължителността на самата WR фаза е сравнително кратка — обикновено от няколко десетки хиляди до няколко стотици хиляди години, в зависимост от масата и масовите загуби.

Бинарни системи, взаимодействия и наблюдения

Много WR звезди са членове на бинарни системи. При сблъсък на вятъра от двата компонента (colliding-wind binaries) се генерират силни шокове, които дават рентгеново лъчение, синхротронна радиация и понякога образуване на прах. Известни примери са системи като Gamma Velorum (WR 11) и впечатляващата "pinwheel" структура около WR 104, където прахът се оформя в резултат на орбиталното движение на двоен компонент.

WR звездите се откриват основно чрез спектроскопия — широките емисионни линии в оптичното и ултравиолетовото ги отличават. Някои WC звезди са ярки в инфрачервения диапазон заради праха, който формират.

Значение за галактическата еволюция

  • Химично обогатяване: чрез силни ветрове и свръхнови WR звездите връщат в междузвездната среда големи количества обработени елементи (въглерод, кислород, азот), които впоследствие участват в образуването на нови звезди и планети.
  • Енергийна обратна връзка: мощните ветрове и йонизиращото излъчване влияят на околната газова динамика и могат да потискат или да индуцират звездообразуване.
  • Примери и популации: в местната Вселена са известни стотици WR звезди в Млечния път и множество в близките галактики на Местната група; броят зависи силно от металичността и звездообразуващата активност на галактиката.

Заключение: Звездите от типа Волф–Райет са ключови обекти за разбирането на края на живота на масивните звезди, за процесите на масова загуба и за химичното обогатяване на галактиките. Техните мощни вятрове, характерни емисионни спектри и ролята им като предшественици на някои видове свръхнови ги правят важни цели за многовълнови наблюдения — от радиодиапазона до рентгеновите и ултравиолетовите области.