Звезда на Волф-Райет
Звездите от типа Волф-Райет (WR) са еволюирали, масивни звезди (първоначално с маса над 20 слънчеви маси). Те бързо губят маса чрез много силен звезден вятър със скорост до 2000 km/s. Докато нашето Слънце губи около 10−14 слънчеви маси всяка година, звездите от типа Wolf-Rayet обикновено губят 10−5 слънчеви маси годишно.
Звездите от типа Волф-Райет са изключително горещи, с повърхностни температури в диапазона от 30 000 К до около 200 000 К, което ги прави да изглеждат сини на цвят. Те също така са силно светещи, от десетки хиляди до няколко милиона пъти повече от болометричната светимост на Слънцето, въпреки че не са изключително ярки визуално, тъй като по-голямата част от излъчването им е в далечния ултравиолетов спектър и дори в "меките" рентгенови лъчи.
Изображение на мъглявината М1-67 около звездата на Волф-Райет WR 124, получено с космическия телескоп Хъбъл.
Изясняване на термините
В астрономията светимостта не е съвсем същото нещо като яркостта. Силата на светене измерва общото количество енергия, излъчвано от звезда или друг астрономически обект, в единици по SI за джаули в секунда, които са ватове. Ватът е единица мощност и както електрическата крушка се измерва във ватове, така и Слънцето има обща мощност 3,846×1026 W. Това число е основната метрика, използвана в астрономията: то е известно като слънчева светимост, чийто символ е L ⊙ {\displaystyle L_{\odot }}. 
.
Излъчваната мощност обаче не е единственият начин за концептуализиране на яркостта, затова се използват и други показатели. Най-разпространената е видимата звездна величина, която е възприеманата яркост на обекта от наблюдател на Земята при видими дължини на вълните. Други показатели са абсолютната величина, която е присъщата яркост на обекта при видими дължини на вълните, независимо от разстоянието. Мярката за яркост е "болометрична величина" - общата мощност, излъчвана на всички дължини на вълната.
