Undertale (изписвана и като UNDERTALE) е ролева видеоигра, създадена от независимия художник Тоби Фокс. Играта съчетава класическа RPG механика с иновативна бойна система, разказ, който реагира на моралните избори на играча, и отличителен музикален саундтрак.

Геймплей

Играчите управляват човешко дете, което попада в Подземието — подземна област под планината, отделена от външния свят чрез магическа Бариера. Целта е да се достигне повърхността, но пътят е пълен с различни чудовища и ситуации, които играчът трябва да преодолее.

  • Бойната система е на ходове: в играта има меню с опции като Fight, Act, Item и Mercy. По време на ходовете за защита играчът трябва да избягва атаки, представени като „bullet-hell“ вълни.
  • Чрез Act играчът може да разговаря, ласкае или приложи други нестандартни подходи спрямо противника — понякога това води до помирение и възможност за пощада.
  • Играта позволява различни подходи: може да се избие всичко (Genocide), да се пощади и сприятели всичко (Pacifist) или да се застане между тези крайности (Neutral). Изборите на играча променят диалога, поведение на героите и окончателния край.
  • Системата използва и уникални за жанра концепции като „LOVE“ (Level of Violence) и механики, които често нарушават четвъртата стена — играта помни предишни ходове и може да реагира на тях по мета начин.

Сюжет

Историята започва, когато човешко дете пада в Подземието. По пътя си то среща множество персонажи с различни характери и мотиви: добрата ечиха Ториел, скелетите братя Санс и Папирус, воинската Ундина, учената Алфис, телевизионната звезда Меттатон, владетелят Асгор и зловещата фигура Флауи. Взаимодействията с тях могат да доведат до приятелства, конфликти или до смъртоносни сблъсъци — в зависимост от решенията на играча.

Undertale разказва не само линейна история, а представя множество алтернативни ендинги и възможности за повторно играене с научени уроци и последствия от предишните действия. Част от емоционалната сила на сюжета идва от диалога, хумора и неочакваните обрати, които често поставят морални дилеми пред играча.

Разработка

Фокс разработва почти цялата игра сам — той е написал сценария и музиката, а също така е участвал в графиката и програмирането, използвайки помощ от ограничен брой външни художници за някои изображения. Играта е силно вдъхновена от поредиците ролеви игри Mother и Mario & Luigi, шутърите в стил "bullet hell" като Touhou Project и дори от британската комедия "Мистър Бийн". Първоначалният замисъл беше Undertale е трябвало да бъде с продължителност около два часа и да излезе през 2014 г., но разработката се проточи над три години, което позволи на историята и системите да се развият и задълбочат.

Музика

Музикалният саундтрак, също композиран основно от Тоби Фокс, е ключова част от идентичността на играта. Темите са разнообразни — от меланхолични мелодии до динамични битки — и често са тясно свързани с конкретни герои или моменти в сюжета. Саундтракът придоби широка популярност и многобройни кавъри и ремикси в общността.

Издаване и прием

Играта беше пусната в Steam за Microsoft Windows и OS X на 15 септември 2015 г. По-късно Undertale беше пренесена и на други платформи, включително Linux, PlayStation 4, PlayStation Vita, Nintendo Switch и Xbox One. При появата си играта бе широко похвалена за сценария, темите, достъпната, но дълбока бойна система, музиката и оригиналните идеи. От критиците получи силни оценки за диалога и персонажите.

Undertale продаде над един милион копия и бе номинирана за множество награди, включително за „Игра на годината“ от различни източници на игрални новини, а също така спечели отличия на фестивали като South by Southwest. Играта остави трайна следа в независимата гейм сцена и формира активна фен общност, създаваща модификации, фенарти и алтернативни версии на историята.

Въздействие и наследство

Undertale е пример за това как малък екип (в случая почти един човек) може да създаде дълбока и запомняща се игра чрез силен писателски подход, оригинална музика и внимание към детайла. Играта предизвика дискусии за моралните избори в игрите, за начина, по който медията помни действията на играча, и за ролята на емпатията в интерактивното разказване. Нейното културно присъствие се запазва чрез фен активност, римейкове, теории и академични интерпретации.